Book of Common Prayer
Двата пътя
1 (A)(B)Блажен е човек, който не отива на сбирки на нечестивите,
не ходи по пътя на грешници
и не седи в събранието на беззаконници,
2 (C)но му е приятно да се подчинява на закона на Господа
и размишлява върху него ден и нощ.
3 (D)И той ще бъде като дърво, посадено край водни пътища,
което дава своя плод навреме
и чийто лист не вехне.
И той ще успее във всичко, което върши.
4 (E)Не е така с нечестивите.
Защото те са като плявата, отвявана от вятъра.
5 Затова нечестивите няма да устоят пред съд,
нито грешните – в събрание на праведните.
6 Да, Господ одобрява пътя на праведните,
а пътят на нечестивите ще ги провали.
Пророчество за Божия помазаник
2 (F)Защо се развълнуваха народите и племената кроят безсмислени неща?
2 (G)Земните царе въстават
и князете заговорничат
против Господа
и Неговия помазаник.
3 Те казват: „Да разкъсаме техните окови
и да отхвърлим от нас техните вериги.“
4 (H)Този, Който обитава небесата, ще се изсмее,
Господ ще ги подиграе.
5 (I)Тогава ще им заговори в гнева Си
и ще ги смути с яростта Си.
6 „Аз помазах Своя Цар
над Сион, Своята свята планина.“
7 (J)Помазаният цар каза: „Ще възвестя решението на Господа.
Той ми каза: ‘Ти си Мой Син.
Аз днес Те родих!’
8 Искай от Мене и ще Ти дам народите в Твое наследство
и всичко до края на земята – за Твое притежание.
9 (K)Ще ги управляваш с железен жезъл,
ще ги строшиш като глинен съд.“
10 (L)Затова, вразумете се вие, царе!
Поучете се, земни съдии!
11 Служете на Господа със страх!
И в радостта си треперете!
12 (M)Отдайте почит на Сина, за да не се разгневи
и да не ви отведе пътят ви към гибел,
защото Неговият гняв ще пламне скоро.
Блажени са всички, които се уповават на Него!
Утринна молитва на преследвания праведник
3 (N)Псалом на Давид, когато бягаше от сина си Авесалом.
2 [a] Господи, колко са многобройни враговете ми!
Мнозина въстават против мене.
3 Мнозина казват за мене:
„За него няма спасение от Бога.“
4 (O)Но Ти, Господи, си щит за мене,
моя слава, и Ти изправяш главата ми.
5 Призовавам Господа
и Той ми отговаря от святата Си планина.
6 (P)Лягам, спя
и ставам, защото Господ ме закриля.
7 Няма да се уплаша от десетки хиляди хора,
които отвред са се опълчили против мене.
8 (Q)Стани, Господи! Спаси ме, Боже мой!
Защото Ти удряш по лицето всички мои врагове,
трошиш зъбите на нечестивите.
9 (R)Спасението е от Господа.
Твоето благословение да дойде върху народа Ти.
Вечерна молитва на праведника
4 За първия певец. В съпровод на струнни инструменти. Псалом на Давид.
2 [b] Когато повикам, чуй ме, Боже на моята правда!
Когато бях в притеснение, Ти ми даде простор.
Бъди милостив към мене Ти и изслушай моята молитва.
3 О, хора, докога славата Ми ще бъде поругавана,
докога ще обичате суетата и ще търсите лъжата?
4 Знайте, че Господ си е отделил благочестивия!
Господ чува, когато зова към Него.
5 Когато се гневите, не съгрешавайте!
Когато си лягате, размислете в сърцето си и се успокойте!
6 (S)Принасяйте истинни жертви
и се уповавайте на Господа!
7 (T)Мнозина казват: „Кой ще ни покаже добрини?“
Господи, нека светлината на Твоето лице просияе над нас!
8 Ти ме зарадва повече, отколкото онези,
у които се умножиха жито, вино и елей.
9 (U)Спокойно лягам и спя,
защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.
Господ е защита за праведника
7 Плачевна песен на Давид, която изпя пред Господа заради делата на вениаминеца Хус.
2 [a] Господи, Боже мой, на Тебе се уповавам!
Спаси ме от всички, които ме преследват, и ме избави,
3 за да не изтръгне някой като лъв живота ми
и да не ме разкъса, когато няма кой да ме избави.
4 Господи, Боже мой! Ако съм сторил нещо,
ако има неправда в моите ръце,
5 ако съм отплащал със зло на онзи, който е бил в мир с мене,
ако съм обирал този, който ме е притеснявал без причина,
6 нека врагът да ме преследва и да ме хване;
нека стъпче живота ми в пръстта
и да захвърли славата ми в праха.
7 Стани, Господи, в гнева Си,
вдигни се против пламналата ярост на моите врагове!
Бди над мене, Боже мой, в съда, който си разпоредил.
8 Множество народи ще Те заобиколят.
Седни на трона над тях във висините.
9 Господ ще съди народите.
Съди ме, Господи,
според праведните ми дела и моята невинност.
10 (A)Нека престане злобата на нечестивите,
а праведния укрепи,
защото подлагаш на изпитание мислите и чувствата, справедливи Боже!
11 (B)Моята защита е Бог,
Който спасява справедливите по сърце.
12 Бог е справедлив Съдия, силен и дълготърпелив,
Който всеки ден наказва.
13 Ако някой не се покае,
Господ изостря меча Си,
изопва Своя лък и се прицелва,
14 (C)приготвя за него смъртоносни оръжия,
подготвя Своите палещи стрели.
15 (D)Ето нечестивият зачена зло,
бременен е с нещастие и ражда лъжа.
16 (E)(F)Изрови ров и го издълба,
но падна в направената яма.
17 Неговата злоба ще се обърне върху собствената му глава
и насилието му ще падне върху неговото теме.
18 Ще прославя Господа заради Неговата справедливост
и ще възпявам името на Всевишния Господ.
Пророчески плач и надежда за спасение
7 Горко ми! Защото аз приличам на събирач на летни плодове, на такъв, който събира баберки след гроздобер: няма нито гроздово зрънце за ядене, нито ранозряла смокиня, каквато душата ми желае. 2 (A)Няма вече благочестиви хора по земята, няма нито един праведник между хората. Всички кроят сплетни, за да проливат кръв; поставят си примки един на друг. 3 (B)Ръцете им са насочени да правят зло. Началникът иска рушвети, съдията съди, за да получи подкуп, а големците се разпореждат произволно, така и действат. 4 Най-добрият сред тях е като трън и най-справедливият – по-лош от бодлив плет.
Денят на Твоята равносметка и на Твоето възмездие наближава; сега ще изпаднат в смут. 5 (C)Не вярвайте на другар, не се осланяйте на приятел; пази се да отваряш твърде устата си пред тази, която лежи в обятията ти. 6 (D)Защото син презира баща си, дъщеря въстава против майка си, снаха против свекърва; врагове на човека са неговите домашни.
7 Но аз ще отправя взор към Господа, ще се уповавам на Бога, Който е спасение за мене: моят Бог ще ме послуша.
Защита на апостол Павел пред цар Агрипа
26 Тогава Агрипа каза на Павел: „Позволява ти се да говориш за себе си.“ А Павел вдигна ръка и заговори в своя защита: 2 „Царю Агрипа, смятам се за щастлив, че ще се защитавам днес пред тебе за всичко, в което ме обвиняват юдеите, 3 но най-вече защото ти познаваш всички юдейски обичаи и спорни въпроси. Затова, моля те, изслушай ме търпеливо. 4 (A)Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал от началото сред народа си в Йерусалим. 5 (B)Те отдавна ме познават, ако искат да свидетелстват, че аз като фарисей, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра. 6 (C)А сега стоя пред съд заради надеждите в обещанието, дадено на предците ни от Бога, 7 което нашите дванадесет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно на Бога денем и нощем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите. 8 Защо, според вас е невероятно Бог да възкресява мъртви? 9 Наистина и аз мислех, че твърдо трябва да се опълча срещу името на Иисус Назорей. 10 (D)Това и сторих в Йерусалим. След като получих власт от първосвещениците, затворих много светии в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах. 11 И много пъти по всички синагоги с насилие ги принуждавах да отстъпят от вярата си. В безмерна ярост срещу тях аз ги преследвах дори и в градовете извън страната. 12 С такова намерение бях тръгнал за Дамаск с власт и поръчение от първосвещениците, 13 когато посред бял ден на пътя, царю, видях от небето светлина, която обля мене и спътниците ми по-силно от слънчево сияние. 14 Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: ‘Савле, Савле, защо Ме преследваш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.’ 15 (E)Аз попитах: ‘Кой си Ти, Господине?’ Той отговори: ‘Аз съм Иисус, Когото ти преследваш. 16 Сега стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те избера за служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия. 17 И ще те избавя от юдейския народ и от езичниците, при които те изпращам, 18 (F)за да отвориш очите им и те да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и място сред осветените.’ 19 Затова, царю Агрипа, аз не се противих на небесното видение, 20 (G)а проповядвах, най-напред на жителите в Дамаск и в Йерусалим, после на цялата юдейска земя и на езичниците, да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние. 21 (H)Затова юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. 22 (I)Но Бог ми помогна и до днес аз оцелях и свидетелствам на мало и голямо, като говоря тъкмо онова, което пророците и Мойсей са казали, че ще стане: 23 (J)че Христос ще пострада и като възкръсне пръв от мъртвите, ще възвести светлина на юдейския народ и на езичниците.“
Излекуване на обладания от бесове
26 (A)Така доплаваха до областта на гадаринците, която е срещу Галилея. 27 Когато излезе на брега, срещна Го един човек от града, обзет от бесове. От много време той не обличаше дреха и не живееше в къща, а по гробищата. 28 Щом видя Иисус, той извика, падна пред Него и с висок глас рече: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи!“ 29 Каза това, защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от този човек; от дълго време го мъчеше и затова бяха вързали човека с вериги и окови и го пазеха. Но той разкъсваше оковите и бесът го гонеше по пущинаците. 30 Иисус го попита: „Как ти е името?“ Той рече: „Легион“, защото много бесове бяха влезли в него. 31 И те Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната. 32 Там на хълма пасеше голямо стадо свине; и бесовете Го молеха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи. 33 Тогава те излязоха от човека и влязоха в свинете. И стадото се втурна надолу по стръмнината в езерото и се издави. 34 Свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и околността. 35 И хората наизлязоха да видят какво се е случило. Когато дойдоха при Иисус, завариха човека, от когото бяха излезли бесовете, да седи при нозете на Иисус облечен и със здрав разсъдък. И те се изплашиха. 36 Онези, които бяха видели, им разказаха как се бе спасил бесноватият. 37 И цялото множество хора от Гадаринската околност дойде и Го молеше да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх. Тогава Той се качи на лодката и се завърна. 38 А човекът, от когото излязоха бесовете, Го молеше да остане с Него; но Иисус го отпрати с думите: 39 „Върни се вкъщи и разказвай какво ти стори Бог.“ Той си тръгна и говореше из целия град какво бе сторил за него Иисус.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.