Book of Common Prayer
146 (По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа, душе моя.
2 Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.
3 Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.
4 Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.
5 Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,
6 Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;
7 Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.
8 Господ отваря <очите на> слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,
9 Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.
10 Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!
147 (По слав. 146). Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, <и> хвалението е прилично.
2 Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
3 Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
4 Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
5 Велик е нашият Господ, и голяма е силата Му; Разумът Му е безпределен.
6 Господ укрепява кротките, А нечестивите унижава до земята.
7 Пейте Господу и благодарете <Му>. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
8 Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
9 Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
10 Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
11 Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост. (По слав. 147).
12 (1)Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
13 (2)Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
14 (3)Установява мир в твоите предели, Насища те с най-изрядната пшеница.
15 (4)Изпраща заповедта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
16 (5)Дава сняг като вълна, Разпръсква сланата като пепел,
17 (6)Хвърля леда си като уломъци: Пред мраза Му кой може устоя?
18 (7)<Пак> изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра Си да духа, и водите текат.
19 (8)Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
20 (9)Не е постъпил така с никой <друг народ>; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
111 (По слав. 110). По еврейски, азбучен псалом. Алилуя. Ще славя Господа от все сърце. В съвета на праведниците и всред събранието <им>.
2 Велики са делата Господни, Изследими от всички, които се наслаждават в тях.
3 Славно и великолепно е Неговото дело; И правдата Му остава до века.
4 Достопаметни направи чудесните Си дела; Благ и милостив е Господ.
5 Даде храна на ония, които Му се боят; Винаги ще помни завета Си.
6 Изяви на людете Си силата на делата Си Като им даде народите за наследство.
7 Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;
8 Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.
9 Той изпрати изкупление на людете Си; Постави завета Си за винаги; Свето е, преподобно е Неговото име.
10 Началото на мъдростта е страх от Господа; Всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века.
112 (По слав. 111). По еврейски азбучен псалом. Алилуия. Блажен оня човек, който се бои от Господа, Който много се възхищава от заповедите Му.
2 Потомството му ще бъде силно на земята; Родът на праведните ще се благослови.
3 Изобилие и богатство <ще има> в дома му; И правдата му ще трае до века.
4 Виделина изгрява в тъмнината за праведните; <Той> е благ, и милостив, и праведен.
5 Блазе на човека, който показва милост и дава на заем; Ще поддържа делото си в съда.
6 Наистина никога няма да се поклати; Праведният е вечен паметник.
7 От лош слух не ще се бои; Сърцето му е непоколебимо понеже уповава на Господа.
8 Утвърдено е сърцето му; той не ще се бои До тогаз, до когато види <повалянето> на неприятелите си.
9 Разпръсна, даде на сиромасите; Правдата му трае до века; Рогът му ще се издигне на почит.
10 Нечестивият ще види <това> и ще се наскърби, Ще поскърца със зъби, и ще се стопи; Желаното от нечестивите ще погине.
113 (По слав. 112). Алилуия. Хвалете слуги Господни, Хвалете името Господно.
2 Да бъде името Господно благословено От сега и до века.
3 От изгряването на слънцето до захождането му Името Господно е за хваление.
4 Господ е високо над всичките народи; Неговата слава е над небесата.
5 Кой е като Иеова нашия Бог, Който, <макар> седалището Му и да е на високо,
6 <Пак> се снизхождава да преглежда Небето и земята,
7 Въздига сиромаха от пръстта. И възвишава немотния от бунището,
8 За да го тури да седне с първенци, Да! с първенците на людете Му, -
9 Който настанява в дома бездетната, <И я прави> весела майка на деца. Алилуия.
6 Слушайте сега що казва Господ. Стани, <ми казва Той>, съди се пред планините, И нека чуят хълмите гласа ти, <като им кажеш>:
2 Планини, и вие, твърди основи на земята, Слушайте спора Господен; Защото Господ има спор с людете си, И ще се съди с Израиля.
3 Люде Мои, що ви сторих? И с какво ви досадих? Заявявайте против Мене.
4 Защото Аз ви възведох из Египетската земя, Избавих ви от дома на робството, И пратих пред вас Моисея, Аарона, и Мариам.
5 Люде мои, спомнете си сега какво намеряваше моавският цар Валак, И какво му отговори Валаам Веоровият син; <Спомнете си всичко станало> между Ситим и Галгал, За да познаете справедливите дела Господни.
6 С какво да дойда пред Господа, И се поклоня пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, С едногодишни телци?
7 Ще благоволи ли Господ в хиляди овни, <Или> в десетки хиляди реки от масло? Да дам ли първородния си за престъплението си, Плода на утробата си за греха на душата си?
8 Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог?
9 защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;
10 ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.
11 Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,
12 трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;
13 като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.
14 Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.
15 Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.
16 Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.
21 И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.
22 И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
23 Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.
24 А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.
25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.
26 Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.
27 А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.
28 Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.
© 1995-2005 by Bibliata.com