Book of Common Prayer
120 (По слав. 119). Песен на възкачванията. В бедствието си извиках към Господа; И Той ме послуша.
2 Господи, избави душата ми от лъжливи устни. И от измамлив език
3 Какво Ти дава или какво Ти притуря Измамливият език? -
4 Изострените стрели на силен мъж, С въглища от смрика.
5 Горко ми, защото странствувам в Мосох, Живея в Кидарските шатри!
6 Дълго време живя душата ми С ония, които мразят мир.
7 Аз <съм> за мир; но когато говоря, Те са за бой.
121 (По слав. 120). Песен на възкачванията. Издигам очите си към хълмовете, От гдето иде помощта ми.
2 Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.
3 Той няма да остави да се поклати ногата ти; Оня, който те пази, няма да задреме.
4 Ето, няма да задреме нито ще заспи Оня, Който пази Израиля.
5 Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти.
6 Слънцето няма да те повреди денем, Нито луната нощем.
7 Господ ще те пази от всяко зло; Ще пази душата ти.
8 Господ ще пази излизането ти и влизането ти От сега и до века.
122 (По слав. 121). Давидова песен на възкачванията. Зарадвах се, когато ми рекоха: Да отидем в дома Господен.
2 Ето, нозете ни стоят Отвътре портите ти, Ерусалиме.
3 Ерусалиме, който си съграден Като град сглобен ведно;
4 Гдето възлизат племената, Господните племена. <Според> надеждите на Израиля, За да славят името Господно.
5 Защото там са поставени престоли за съд, Престолите на Давидовия дом.
6 Молитствувайте за мира на Ерусалим; Нека благоденствуват ония, които те обичат!
7 Мир да бъде отвътре стените ти, Благоденствие в палатите ти!
8 Заради братята и другарите си Ще кажа сега: Мир да е в тебе!
9 Заради дома на Господа нашия Бог Ще търся доброто ти.
123 (По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.
2 Ето, както очите на слугите <гледат> към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така <гледат> нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.
3 Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.
4 Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.
124 (По слав. 123). Давидова песен на възкачванията. Ако не беше Господ с нас, (Нека рече сега Израил),
2 Ако не беше Господ с нас, Когато се надигнаха човеци против нас,
3 Тогава те биха ни погълнали живи, Когато яростта им пламтеше против нас, -
4 Тогава водите биха ни потопили, Пороят би преминал върху душата ни, -
5 Тогава надигнатите води Биха преминали върху душата ни.
6 Благословен да е Господ, Който не ни предаде в зъбите им като лов!
7 Душата ни се избави като птица от примката на ловците; Примката се строши, и ние се избавихме.
8 Помощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята.
125 (По слав. 124). Песен на възкачванията. Ония, които уповават на Господа, Са като хълма Сион, който не може да се поклати, А до века остава.
2 Както хълмовете окръжават Ерусалим, Така Господ окръжава людете Си От сега и до века.
3 Защото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, Да не би праведните да простират ръце към беззаконието.
4 Стори добро, Господи, на добрите И на правдивите в сърце.
5 А ония, които се отклоняват в кривите си пътища, Тях ще отведе Господ заедно с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!
126 (По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.
2 Тогава се изпълниха устата ни със смях И езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.
3 Господ извърши велики неща за нас, <От които> се изпълниха с радост.
4 Върни, Господи, пленниците ни Като потоците в южните <страни>.
5 Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.
6 Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне Носейки снопите си.
127 (По слав. 126). Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят.
2 Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно, И да ядете хляба на труда, <Тъй като и> в сън <Господ> дава на Възлюбения Си.
3 Ето, наследство от Господа са чадата, И награда <от него е> плодът на утробата.
4 Както са стрелите в ръката на силния, Така са чадата на младостта.
5 Блазе на оня човек, Който е напълнил тула си с тях! <Такива> няма да се посрамят, Когато говорят с неприятелите си в <градската> порта.
1 Господното слово, което дойде към моресетеца Михей в дните на Юдовите царе Иотам, Ахаз, Езекия, което <чу във> видение за Самария и Ерусалим:
2 Слушайте, всички племена, И ти, земльо, и всичко що има в тебе; И нека бъде Господ Иеова свидетел против вас, Господ из светия Си храм.
3 Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, И като слезе ще стъпи на земните височини.
4 Планините ще се стопят под Него, И долините ще се разпукнат, Като восък пред огъня, И като води, които се изливат низ стръмнина.
5 Поради нечестието на Якова е всичко това, И поради греховете на Израилевия дом. Кое е нечестието на Якова? Не е ли Самария? И кои са високите Юдови места? Не е ли Ерусалим?
6 Затова, ще направя Самария като грамада <камъни> в нива, Място за садене лозе; Ще изсипя камъните й в долината, И ще оголя основите й.
7 Всичките й ваяни идоли ще се изпотрошат, Всичките <дадени> ней <в> заплата ще се изгорят в огън, Да! всичките й идоли ще погубя; Защото ги е събрала от заплата на блудство, И в заплата на блудство ще се върнат.
8 Затова ще ридая и плача, Ще ходя съблечен и гол; Ще вия като чакалите, И ще жалея като камилоптиците.
9 Защото раната й е неизцелима, Тъй като дойде и до Юда, Стигна до портата на людете Ми, до Ерусалим.
12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия и рекоха, че няма да ядат, нито да пият догдето не убият Павла.
13 Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.
14 Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и рекоха: Влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.
15 Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.
16 Но Павловият сестрин син, като <ги> завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.
17 Тогава Павел повика един от стотниците и <му> рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.
18 И той го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.
19 А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита <го> на саме: Какво има да ми обадиш?
20 А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.
21 Но ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия, <задължавайки се> да не ядат нито да пият до гдето не го убият. Те още сега са готови, и чакат <само> да им се обещаеш.
22 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: Никому да не кажеш, че си ми обадил това.
23 Тогава повика двама от стотниците та <им> рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.
24 Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
7 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, <Исус> влезе в Капернаум.
2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.
3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.
4 Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;
5 защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.
6 А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;
7 затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.
8 Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.
9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.
10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
11 А скоро след това, <Исус> отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.
14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.
15 И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И <Исус> го даде на майка му.
16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.
17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.
© 1995-2005 by Bibliata.com