Book of Common Prayer
118 (По слав. 117). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.
2 Нека каже сега Израил, Че Неговата милост <трае> до века.
3 Нека каже сега Аароновият дом, Че Неговата милост трае до века.
4 Нека кажат сега ония, които се боят от Господа, Че Неговата милост <трае> до века.
5 В притеснението си призовах Господа; Господ ме послуша и <ме постави> на широко място.
6 Господ е откъм мене; няма да се убоя; Що може да ми стори човек?
7 Господ е откъм мене между помощниците ми; Затова ще видя <повалянето> на ненавистниците си.
8 По-добре да се надява някой на Господа, А не да уповава на човека.
9 По-добре да се надява някой на Господа, А не да уповава на князе.
10 Всичките народи ме обиколиха; <Но> в името Господно ще ги отсека.
11 Обиколиха ме, да! обиколиха ме; <Но> в името Господно ще ги отсека.
12 Обиколиха ме като пчели, <но> угаснаха като огън от тръни; <Защото> в името Господно ще ги отсека.
13 Ти, <враже>, ме тласна силно за да падна; Но Господ ми помогна.
14 Сила моя и песен моя е Господ, И Той ми стана избавител,
15 Глас на радост и на избавление <се чува> в шатрите на праведните; Десницата Господна върши храбри дела.
16 Десницата Господна се издигна; Десницата Господна върши храбри дела.
17 Аз няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни.
18 Строго ме наказва Господ, Но на смърт не ме предаде.
19 Отворете ми портите на правдата; Ще вляза в тях <и> ще прославя Господа.
20 Това са Господните порти, В които ще влязат праведните.
21 Ще Те славословя, защото си ме послушал, И станал си ми избавител.
22 Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Стана глава на ъгъла,
23 От Господа е това, <И> чудно е в нашите очи.
24 Тоя е денят, който Господ е направил; Нека се радваме и се развеселим в Него.
25 О Господи! избави, молим се; О Господи! молим се, изпрати благоденствие.
26 Благословен <да бъде оня>, който иде в името Господно; Благославяме ви от дома Господен.
27 Господ е Бог, Който ни показва светлина; Приведете до роговете на олтара Вързаната с въжета жертва.
28 Ти си Бог мой, и ще Те славя; Боже мой, ще Те възвишавам.
29 Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.
145 (По слав. 144). Давидово хваление. По еврейски, азбучен псалом. Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю <мой>, И ще благославям Твоето име от века и до века.
2 Всеки ден ще Те благославям, И ще хваля Твоето име от века и до века.
3 Велик е Господ и твърде достохвален, И величието Му е неизследимо.
4 Едно поколение ще хвали делата Ти на друго, И ще разказват Твоето могъщество,
5 Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство, И за Твоите чудесни дела;
6 И <когато> човеците говорят за мощта на Твоите страшни дела, То и аз ще разказвам Твоето величие.
7 Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост, И ще възпяват Твоята правда.
8 Благодатен и жалостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.
9 Благ е Господ към всички; И благите Му милости са върху всичките Му творения.
10 Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи, И Твоите светии ще Те благославят;
11 Ще говорят за славата на царството Ти, И ще разказват Твоето могъщество,
12 За да изявят на човешките чада мощните Му дела, И славното величие на Неговото царство.
13 Твоето царство е вечно, И владичеството Ти <трае> през всички родове.
14 Господ подкрепя всичките падащи, И изправя всичките сгърбени.
15 Очите на всичките гледат към Тебе; И Ти им даваш храна на време.
16 Отваряш ръката Си И удовлетворяваш желанието на всичко живо.
17 Праведен е Господ във всичките Си пътища, И благодатен във всичките Свои дела.
18 Господ е близо при всички, които Го призовават, При всички, които с истина Го призовават.
19 Изпълнява желанието на тия, които Му се боят, Слуша викането им, и ги избавя.
20 Господ пази всички, които Го любят; А ще изтреби всичките нечестиви.
21 Устата ми ще изговарят хваление на Господа; И всяка твар нека благославя Неговото свето име от века и до века.
4 Но Аз съм Господ твой Бог от <времето когато беше ти в> Египетската земя; Друг Бог освен Мене да не познаеш, Защото освен Мене няма спасител.
5 Аз съм познал <ходенето> ти в пустинята, В много сухата земя.
6 Според както пасяха, така се наситиха; Наситиха се, и сърцето им се надигна; Затова Ме забравиха.
7 По тая причина станах за тях като лъв, Като леопард ще дебна на път;
8 Ще ги срещна като мечка лишена от малките си, И ще разкъсам булото на сърцето им; Там ще ги погълна като лъвица; Див звяр ще ги разкъса.
9 Гибелно е за тебе, Израилю, Дето се противиш на Мене, твоята помощ.
10 А сега где е царят ти? - Та да те избави във всичките ти градове, - И съдиите ти, за които рече: Дай ми цар и началници?
11 Дадох ти цар в негодуванието Си, И махнах го в гнева Си.
12 Беззаконието на Ефрема е скътано, Грехът му запазен в скривалище.
13 Болки на раждаща жена ще го сполетят; Той е неразумен син, Не слиза на време в отвора на матката.
14 От силата на преизподнята ще ги изкупя, От смърт ще ги избавя. О смърт! где са язвите ти? О преизподньо! где е погубителната ти <сила>? <Колкото за това>, Аз няма да видя разкайване.
6 Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават;
7 но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава.
8 Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.
9 А според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят".
10 А на нас Бог откри <това> чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.
11 Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.
12 А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;
13 което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с <думи> научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните <човеци>.
14 Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.
15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.
16 Защото, "Кой е познал ума на Господа, За <да може> да го научи? А ние имаме ум Христов.
14 В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, <който се носеше> за Исуса;
2 и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.
3 Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;
4 понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
5 И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
6 А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред <събраните> и угоди на Ирода.
7 Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.
8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
9 Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
10 И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.
11 И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.
12 А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
© 1995-2005 by Bibliata.com