Book of Common Prayer
Обещание за Божия избраник Давид
89 (A)Поучение на Еман Езрахит.
2 [a] Вечно ще възпявам милостите на Господа;
устата ми ще разгласява винаги Твоята истина.
3 Защото казвам: съгради милост завинаги;
утвърди Своята истина, както небесата.
4 Сключих завет с Моя избраник;
клех се на своя служител Давид.
5 (B)Ще утвърдя завинаги твоето потомство;
ще запазя твоя престол за всички родове.
6 Господи, небесата прославят Твоите чудеса
и в събранието на светиите – Твоята истина,
7 (C)защото кой може да се сравни с Господа от тези, които са на небесата,
и кой е подобен на Него сред синовете Божии?
8 (D)Страшен е Бог в съвета на светиите.
Той е велик и страшен за всички около Него.
9 Господи, Боже Вседържителю, кой е силен като Тебе, Господи?
Твоята истина Те обгражда.
10 (E)Ти владееш над яростното море.
Надигнат ли се вълните му, Ти ги укротяваш.
11 Съкруши Раав[b] като смъртно ранен;
със силната Си ръка разпръсна Своите врагове.
12 (F)Твои са небесата и Твоя е земята;
Ти създаде земята и всичко, което я изпълва.
13 Ти създаде север и юг;
Тавор и Хермон прославят Твоето име.
14 Твоята мишца е крепка.
Ръката Ти е силна, а десницата – готова за действие.
15 (G)Твоят трон е основан на правосъдие и справедливост.
Милост и истина вървят пред Тебе.
16 Щастлив е народът, който познава звука на рога.
Господи, те живеят в светлината на Твоето лице.
17 Ежедневно се радват заради Твоето име
и се въздигат с правдата Ти,
18 защото Ти си украсата на силата им
и нашият рог ще се издигне с Твоето благоволение.
19 Нашият щит е от Господа
и нашият цар – от Светия Израилев.
20 Някога беше говорил на Своя посветен във видение
и беше казал: „Помогнах на един герой.
Измежду народа издигнах избраник.
21 (H)Намерих Своя служител Давид
и го помазах със святия Си елей.
22 (I)Ръката Ми ще пребъде с него,
а Моята мишца ще го подкрепя.
23 Врагът няма да го притесни;
беззаконникът няма да го потиска.
24 Ще разпръсна пред него враговете му;
ще поразя тези, които го мразят.
25 Моята вярност и Моята милост ще бъдат с него;
чрез Моето име ще се издигне рогът му.
26 Ще простра над морето ръката му
и над реките – десницата му.
27 (J)(K)Той ще ми казва: ‘Ти си мой Отец,
мой Бог и твърдина на моето спасение.’
28 И ето Аз ще го направя първороден син,
върховен сред земните царе.
29 Завинаги ще съхраня милостта Си към него
и заветът Ми с него ще остане непокътнат.
30 И потомството му ще бъде вечно
и неговият престол – като дните на небето.
31 Ако синовете му изоставят Моя закон
и не спазват Моите заповеди;
32 ако оскверняват Моите наредби
и не се придържат към Моите повели,
33 ще накажа тяхното безчинство с жезъл
и тяхната неправда – с удари.
34 Обаче няма да оттегля милостта Си от него
и няма да изневеря на верността Си към него.
35 (L)Няма да наруша завета Си
и няма да променя нищо от онова, което излезе от устата Ми.
36 (M)Веднъж се клех в святостта Си,
как сега да лъжа Давид.
37 (N)Потомството му ще пребъде вечно,
а престолът му ще бъде като слънцето пред Мене.
38 Завинаги ще стои твърдо като луната;
ще бъде верен свидетелят на небесата.“
39 Ти обаче отхвърли и презря Своя помазаник,
Ти се разгневи срещу него.
40 Пренебрегна завета със Своя служител
и оскверни короната му.
41 (O)Разруши всичките му огради,
превърна крепостите му в развалини.
42 Плячкосваха го всички, които минаваха по пътя;
стана за присмех на своите съседи.
43 Ти издигна десницата на неговите потисници;
зарадва враговете му.
44 Ти затъпи острието на меча му и не го подкрепи в битка.
45 Отне блясъка от него
и хвърли престола му на земята.
46 Ти съкрати младостта му и го покри със срам.
47 (P)Докога, Господи, ще се криеш от мене?
Докога ядът Ти ще пламти като огън?
48 Спомни си колко е кратък животът ми;
че всички хора сътвори смъртни.
49 Кой от хората е живял, без да види смърт,
и животът му спасен ли е от силата на царството на мъртвите?
50 Господи, къде са оказаните вече от Тебе милости?
Ти се закле на Давид в Своята вярност.
51 Спомни си, Господи, хулите към Твоите служители,
укора от всички народи, който си нося у себе си.
52 Господи, Твоите врагове Те хулят,
подиграват се над стъпките на Твоя помазаник.
53 (Q)Славете Господа за вечни времена! Амин, амин!
14 (A)Ще опустоша нейните лози и смокинови дървета, за които тя казваше: „Това са моите подаръци, които ми дадоха моите любовници.“ Тях Аз ще ги превърна в дивачки и диви зверове ще ядат от тях. 15 (B)Ще я държа отговорна за празничните дни, посветени на вааловци, когато тя им кадеше, и като се кичеше с обеци и украшения, ходеше след любовниците си, а Мене забрави, гласи словото на Господа.
16 Поради това и Аз ще я привлека, ще я отведа в пустинята и ще ѝ говоря по сърце. 17 (C)Ще ѝ дам там лозята ѝ и ще превърна долина Ахор във врата на надеждата. Там тя ще стане послушна, както през младините си, както и тогава, когато излезе от египетската земя.
18 В оня ден, гласи словото на Господ, ти ще Ме наричаш „мой мъж“ и няма вече да ме наричаш: „Ваали“[a]. 19 Ще направя тъй, че имената на вааловци да изчезнат от устата ѝ и няма вече да се споменават имената им. 20 (D)В онзи ден ще сключа за Моите верни завет[b] с полските зверове, с небесните птици и с всичко, което се движи по земята; ще премахна лък и меч и ще прекратя войната в онази земя, и ще им дам да живеят в безопасност. 21 Ще те сгодя за Себе Си за вечни времена, ще те сгодя за Себе Си в правда и правосъдие, в благост и милосърдие; 22 ще те сгодя за Себе Си чрез вяра[c] и ти ще познаеш Господа.
23 И в онзи ден Аз ще облагоприятствам, гласи словото на Господ, ще облагоприятствам небето и то ще облагоприятства земята,
Реч на апостол Павел пред презвитерите в Ефес
17 От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери. 18 (A)И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време, 19 (B)служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите; 20 (C)как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите, 21 как проповядвах на юдеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос. 22 (D)И ето сега, пленник на Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ми се случи там 23 (E)(F)освен онова, което Светият Дух свидетелства по всички градове – че ме чакат окови и скърби. 24 (G)Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието за Божията благодат. 25 И сега, ето аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, които обиколих и проповядвах за Божието царство. 26 (H)Затова в днешния ден заявявам пред вас, че съм невинен за кръвта на всеки от вас, 27 (I)защото не пропуснах да ви известя цялата Божия воля. 28 (J)И тъй, внимавайте за себе си и за цялото стадо, на което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби чрез Своята кръв. 29 (K)Аз знам, че като си замина, сред вас ще се втурнат свирепи вълци, които няма да щадят стадото. 30 (L)Пък и сред вас самите ще се явят мъже, които ще говорят измамни думи, за да увличат вярващите след себе си. 31 (M)Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всеки един от вас. 32 А сега, братя, предавам ви на Бога и на Неговото благодатно слово. Той може да напътства по-добре и да ви даде наследство заедно с всички осветени. 33 (N)От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха. 34 (O)Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. 35 (P)С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите, и да помните думите на Господ Иисус, защото Сам Той каза: ‘По-блажено е да се дава, отколкото да се взима’.“ 36 И като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях. 37 Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха, 38 (Q)наскърбени най-много от това, което каза – че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Призоваване на първите ученици
5 (A)(B)Веднъж, когато народът се тълпеше около Него, за да слуша Божието слово, и Той беше застанал при Генисаретското езеро, 2 видя две лодки, които стояха до брега на езерото. Рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите. 3 (C)Той влезе в една от лодките, която беше на Симон, помоли го да се отдалечи малко от брега и като седна в лодката, започна да поучава народа. 4 Когато престана да говори, рече на Симон: „Навлез в дълбокото и хвърлете мрежите си за улов.“ 5 (D)А Симон Му отговори: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но понеже Ти казваш, ще хвърля мрежата.“ 6 (E)Така и направиха и хванаха толкова много риба, че мрежите им взеха да се късат. 7 Тогава дадоха знак на другарите си от другата лодка да им дойдат на помощ; те дойдоха и така напълниха двете лодки, че щяха да потънат. 8 Когато видя това, Симон Петър падна на колене пред Иисус и рече: „Иди си от мене, Господи, аз съм грешен човек.“ 9 Защото ужас обзе него и всички, които бяха заедно с него, от този улов на риба, който хванаха, 10 сред тях бяха също Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха другари на Симон. А Иисус рече на Симон: „Не бой се, отсега ти ще ловиш човеци.“ 11 И като изтеглиха лодките на сушата, изоставиха всичко и тръгнаха след Него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.