Book of Common Prayer
Вината на Израил и милостта на Бога
Народе мой, слушай Закона ми;
чуй думите, които изрекох.
2 (C)Ще отворя устата си и чрез притчи
ще разкрия тайните на миналите времена,
3 (D)(E)това, което чухме и узнахме
и каквото ни разказаха нашите бащи.
4 (F)Няма да скрием от децата си,
а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа
и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.
5 (G)Той даде наредби на Яков
и установи закон в Израил,
като заповяда на предците ни
да разказват на потомците си,
6 (H)за да знае следващото поколение,
потомците, които ще бъдат родени,
та да разказват те на децата си.
7 Да се доверяват на Бога
и да не забравят делата Му,
а да пазят заповедите Му.
8 (I)И да не бъдат като предците си,
род непокорен и непослушен,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше верен на Бога.
9 Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове,
отстъпиха в деня на битката.
10 Не опазиха завета на Бога
и отказаха да изпълняват Неговите наредби;
11 забравиха делата Му
и чудесата, които им бе показал.
12 Пред очите на предците им извърши чудеса
в египетската земя, в полето Цоан.
13 (J)Раздели морето и ги преведе през него,
а водите направи като стена.
14 (K)Денем ги води чрез облак,
а цяла нощ – с огнена светлина.
15 (L)Разсече скала в пустинята
и ги напои изобилно с вода.
16 И направи така, че да потекат потоци от скалата,
водите да потекат като реки.
17 (M)Но те продължиха да съгрешават спрямо Него;
в пустинята се противиха на Всевишния.
18 (N)Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си,
като искаха храна да задоволят лакомията си.
19 И говореха против Бога, казвайки:
„Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци.
Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“
21 (O)Господ чу и се разгневи;
разпали огън против Яков
и изсипа гняв над Израил,
22 защото не повярваха в Бога
и не се надяваха на спасение от Него.
23 (P)Той заповяда на облаците
и отвори вратите на небето,
24 (Q)за да излее манна за храна
и да им даде небесен хляб.
25 (R)Всеки ядеше ангелски хляб.
Изпрати им и храна до насита.
26 Изгони източния вятър на небето
и със силата Си доведе на неговото място южния.
27 И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах,
и птици като морски пясък,
28 които падаха сред стана им,
около техните шатри.
29 (S)И те ядоха и се наситиха,
тъй като им даде това, което те желаеха.
30 А докато не бяха се отказали от лакомията си
и храната им беше още в устата,
31 (T)гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях,
повали младите мъже на Израил.
32 Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават
и не вярваха на Неговите чудеса.
33 Затова Той направи дните им да минават напразно,
а годините им – в смут.
34 (U)Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си
и ревностно търсеха Бога.
35 И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,
че Всевишният е техен изкупител.
36 Лицемереха пред Него с устата си;
изричаха лъжи,
37 (V)защото сърцата им не бяха с Него
и не бяха верни на завета Му.
38 (W)Той обаче беше милостив, прощаваше вината им
и не ги погубваше.
Много пъти отклоняваше гнева Си
и потискаше Своята ярост.
39 И помнеше, че те са плът,
дихание, което отминава и не се връща.
40 (X)Колко пъти Му се противиха в пустинята
и го натъжаваха в безводната земя?
41 И продължаваха да подлагат Бога на изпитание
и да огорчават Тебе, Светия Израилев.
42 Не си спомняха за силата на ръката Му,
за деня, когато ги избави от потисника,
43 когато извърши в Египет Своите знамения
и на полето Цоан – чудесата Си.
44 (Y)Превърна реките им в кръв,
за да не се пият течащите им води;
45 (Z)изпрати им мухи да ги ядат
и жаби да ги погубват;
46 (AA)даде на насекомите плода на труда им,
а изработеното – на скакалците;
47 (AB)лозята им уби с град,
а плодните дървета – със слана;
48 добитъка порази с градушка,
стадата им – с мълнии.
49 Изпрати им Своя пламенен гняв,
негодуванието и яростта Си,
нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.
50 Проправи път на гнева Си
и не запази душите им от смърт,
а живота им предаде на мор;
51 (AC)порази всеки първороден в Египет,
първенците по сила в шатрите на Хам;
52 (AD)а народа Си изведе като добитък
и го водеше като стадо в пустинята.
53 (AE)Водеше ги сигурно и те не се бояха,
а враговете им ги заля морето;
54 (AF)и ги доведе до границите на Своята светиня,
на тази планина, която десницата Му бе придобила.
55 (AG)И изгони оттам народите,
а земята раздели чрез жребий
и засели Израилевите племена в чуждите шатри.
56 (AH)Но те подлагаха на изпитание Всевишния
и упорстваха,
като не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си,
измятаха се като негоден лък;
58 (AI)огорчаваха Го със своето идолопоклонство,
а със своите идоли пробуждаха гнева Му.
59 Бог чу и се разгневи,
и силно възнегодува против Израил,
60 (AJ)като напусна дома Си в Сило,
шатъра, в който пребиваваше между хората;
61 (AK)и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце.
62 (AL)Предаде на меч Своя народ
и презря Своето наследство.
63 (AM)Огън погълна младежите му,
а сватбена песен не се изпя за девиците му.
64 Свещениците му падаха от меч,
а вдовиците им не можеха да ги оплакват.
65 Но Господ се събуди като от сън,
като воин, опиянен от вино;
66 отблъсна враговете Си
и ги посрами завинаги.
67 И отхвърли дома на Йосиф,
и не избра племето на Ефрем,
68 (AN)а избра племето на Юда
и планината Сион, която обичаше.
69 И съгради светилището Си като във висините
и като земята го утвърди завинаги.
70 (AO)Избра служителя Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 отдели го от кърмачките,
за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил.
72 И той ги пасеше с чисто сърце
и ги водеше с умението на ръцете си.
Естир кани царя и Аман на угощение
5 На третия ден Естир облече царските си дрехи и влезе във вътрешния двор на двореца срещу дома на царя. А царят седеше на престола в дома си точно срещу входа. 2 И като видя царица Естир в двора, царят се умилостиви и простря към нея скиптъра, който държеше в ръката си. Естир се приближи и докосна върха на скиптъра. 3 (A)Царят я попита: „Как си, Естир, и какво желаеш? Дори да е половината ми царство – твое ще е!“ 4 Естир отговори: „Ако царят благоволи, нека той дойде заедно с Аман на угощение, което ще приготвя днес.“ 5 И царят нареди: „Идете и доведете Аман, за да стане така, както пожела Естир.“ И дойде царят заедно с Аман на угощението, което Естир бе устроила.
6 По време на пиршеството царят каза на Естир: „Каквато и да е молбата ти, царице Естир, тя ще бъде удовлетворена, и каквото и да е желанието ти, то трябва да се сбъдне, било то и притежаването на половината царство.“ 7 А тя му отвърна: „Ето моята молба и моето желание: 8 ако съм спечелила благоволението на царя и ако му е приятно да удовлетвори молбата ми и да сбъдне желанието ми, нека царят дойде с Аман отново утре на угощението, което ще приготвя за тях. Утре ще отговоря на въпросите на царя.“
Решението на Аман да накаже Мардохей
9 Този ден Аман си тръгна весел и доволен. Но при царските порти видя Мардохей, който не стана и не се поклони пред него, и това го разгневи. 10 Но Аман се въздържа, дойде си у дома и извика приятелите си и жена си Зереш. 11 Пред тях разказа за своето богатство, за челядта си, за почитта, която царят му е оказал, и как го е въздигнал за пръв над князете и слугите. 12 Каза също: „Царица Естир не покани с царя никого другиго на угощението освен мене. За утре отново имам покана. 13 Всичко това обаче не ме задоволява, докато виждам Мардохей да седи до царските порти.“ 14 А жена му Зереш и неговите приятели го посъветваха: „Нека приготвят дърво, високо петдесет лакътя, и утре кажи на царя да обесят Мардохей на него. После иди с царя на угощението да се веселиш.“ Този съвет се хареса на Аман и той нареди да приготвят дървото.
12 Но когато Галион стана проконсул в Ахая, юдеите се събраха, нахвърлиха се върху Павел и го отведоха в съдилището 13 (A)с обвинение, че той убеждавал хората да почитат Бога не по Закона. 14 (B)И тъкмо Павел да заговори, Галион каза на юдеите: „Ако имаше някаква неправда или коварно злодеяние, юдеи, както е редно, щях да ви изслушам. 15 Но щом спорът е за учение, за имена и за вашия Закон, уредете го сами! Аз не искам да бъда съдия в тези работи.“ 16 И ги изпъди от съдилището. 17 (C)Тогава всички елини[a] хванаха Состен, началника на синагогата, и го биха пред съдилището, но Галион нехаеше за това.
Завръщането в Антиохия. Начало на третото пътешествие
18 (D)Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила. Но преди това си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал обет. 19 А като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата, за да разговаря с юдеите. 20 Те го помолиха да остане при тях по-дълго време, но той не се съгласи, 21 (E)а се прости с тях и рече: „Трябва непременно да прекарам в Йерусалим празника, който идва[b]. Но ако Бог иска, ще се върна пак при вас.“ И отплава от Ефес, а Акила и Прискила останаха там[c]. 22 Като слезе в Кесария, посети Йерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия.
23 (F)Там престоя немного време и си тръгна, като обхождаше последователно Галатийската област и Фригия и утвърждаваше всички ученици.
Аполос в Ефес
24 (G)А в Ефес дойде един юдеин на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията. 25 (H)Той бе утвърден в Господния път и с разпален дух говореше и поучаваше правилно за Господа, макар да знаеше само за Йоановото кръщение. 26 И той започна да говори смело в синагогата. Като го чуха, Акила и Прискила го взеха със себе си и му обясниха по-точно Божия път. 27 А когато той искаше да замине за Ахая, братята се обърнаха с писмо до учениците да го приемат. След като пристигна, той оказа голяма помощ на повярвалите чрез благодатта, 28 (I)защото силно изобличаваше юдеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.
15 (A)Когато народът бе в очакване и всички си мислеха дали Йоан не е Христос, 16 (B)Йоан се обърна към всички с думите: „Аз ви кръщавам само с вода, но идва по-силният от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувките; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. 17 Лопатата е в ръката Му и той ще очисти мястото Си за вършеене, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасващ огън.“
18 С тези и много други думи той благовестеше на народа и го утешаваше. 19 (C)Йоан изобличаваше и четвъртовластника Ирод заради това, че бе взел за жена Иродиада – жената на своя брат, и заради всички злини, които той бе извършил; 20 към всички тях Ирод прибави и тази, че затвори Йоан в тъмница.
Кръщението на Иисус Христос
21 (D)Когато целият народ се кръсти, кръсти се и Иисус; и докато Той се молеше, небето се отвори 22 (E)и Светият Дух слезе над Него във видим образ, като гълъб; и се чу глас от небето: „Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение!“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.