Book of Common Prayer
70 (По слав. 69). За първия певец, Давидов <псалом>, за спомен {Псал. 38, надписът.}. Боже, <побързай> да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.
2 Нека се посрамят и се смутят Ония, които търсят душата ми; Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.
3 Нека се обърнат назад поради срама си Ония, които думат: О, хохо!
4 Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Бог.
5 А аз съм сиромах и немотен; Боже, побързай <да дойдеш> при мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Господи, да се не забавиш.
71 (По слав. 70). На Тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.
2 Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.
3 Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.
4 Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.
5 Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.
6 Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе <ще бъде> винаги хвалението ми.
7 Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.
8 Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене Тебе.
9 Не ме отхвърляй във време на старостта <ми;> Не ме оставяй, когато отпада силата ми;
10 Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си
11 И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да <го> избави.
12 Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.
13 Нека се посрамят <и> се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.
14 Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.
15 Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, <което ми вършиш, >Защото не мога <да ги> изброя.
16 Ще дойда <и ще хваля> мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
17 Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
18 Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата {Еврейски: Мишцата.} Ти на <идещия> род, Твоята мощ на всичките бъдещи <поколения>.
19 Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
20 Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
21 Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.
22 И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.
23 ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.
24 Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.
74 (По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
2 Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; <Спомни си и> за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, <Към> всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти <като го повалиха> на земята.
8 Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Знамения <да се извършат> за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога <ще се продължава това>.
10 До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? <Изтегли я> изсред пазухата Си <и> погуби <ги>.
12 А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Ти си разцепил <канари, за да изтичат> извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.
16 Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Помни това, <че> врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.
20 Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
28 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.
3 <Човекът> туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците <рудничарите> се люлеят.
5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 <Човекът> простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.
15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.
18 Не ще се спомене корал или кристал <за покупката й. >Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -
21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,
27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;
28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
25 Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.
27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали.
28 Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.
29 Тогава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася?
31 А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.
32 И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му.
33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови.
34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.
36 И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.
37 Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.
38 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се;
39 и дойдоха та ги помолиха <да бъдат снизходителни> и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.
40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.
27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.
28 Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.
29 На това, народът, който стоеше там, като чу <гласа> каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.
30 Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.
31 Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
32 И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.
34 Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?
35 Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.
36 Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез {Гръцки: Синове на.} светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.
© 1995-2005 by Bibliata.com