Book of Common Prayer
72 (По слав. 71). <Псалом> за Соломона {Псал. 127, надписът.} Боже, дай Твоето правосъдие на царя, И правдата Си на царския син,
2 За да съди Твоите люде с правда, И угнетените Ти с правосъдие.
3 Планините ще донесат мир на людете, И хълмовете <мир> с правда.
4 Той ще съди справедливо угнетените между людете, Ще избави чадата на немотните, и ще смаже насилника
5 Ще Ти се боят догде трае слънцето, И догде <съществува> луната, из родове в родове.
6 Той ще слезе като дъжд на окосена ливада, Като ситен дъжд, който оросява земята.
7 В неговите дни ще цъфти праведният, И мир ще изобилва докато трае луната.
8 Той ще владее от море до море, И от Евфрат {Еврейски: Реката.} до краищата на земята.
9 Пред него ще коленичат жителите на пустинята; И неприятелите му ще лижат пръстта.
10 Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци; Царете на Шева и на Сева ще поднесат дарове.
11 Да! ще му се поклонят всичките царе, Всичките народи ще му слугуват.
12 Защото той ще избави сиромаха, когато вика, И угнетения и безпомощния.
13 Ще се смили за сиромаха и немотния, И ще спаси душите на немотните.
14 От угнетение и насилие ще изкупи душите им; И скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.
15 И ще живее; и нему ще се даде от шевското злато; Винаги ще се възнася молитва за него, И цял ден ще го благославят.
16 Изобилие от жито ще има на земята, до върховете на планините; Плодът му ще се люлее като ливанската <планина>; И <жителите> по градовете ще цъфтят като земната трева.
17 Името му ще пребъдва до века; Името му ще се продължава докато трае слънцето; И ще се благославят в него човеците; Всичките народи ще го облажават.
18 Благословен да е Господ Бог Израилев, Който Един прави чудеса;
19 И благословено да бъде славното Негово име до века: И нека се изпълни със славата Му цялата земя. Амин и амин.
20 Свършиха се молитвите на Иесевия син Давида.
73 Иод. Твоите ръце ме направиха и утвърдиха; Вразуми ме за да науча Твоите заповеди.
74 Ония, които Ти се боят, ще се зарадват като ме видят, Защото на словото Ти уповах.
75 Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, И по справедливост си ме наказал.
76 Моля Ти се, нека ми бъде Твоето милосърдие за утеха Според словото Ти към Твоя слуга.
77 Нека дойдат върху мене Твоите благи милости, за да живея; Защото Твоят закон е моя наслада.
78 Нека се посрамят горделивите, защото са ме повалили с лъжи; <Но> аз ще размишлявам за Твоите правила.
79 Нека се обърнат към мене ония, които Ти се боят, А именно ония, които познават Твоите свидетелства.
80 Сърцето ми нека бъде непорочно относно Твоите повеления, За да се не посрамя.
81 Каф. Душата ми примира за Твоето спасение; <Но> аз се надявам, на Твоето слово.
82 Очите ми чезнат за <изпълнението на> словото Ти, Като казвам: Кога ще ме утешиш?
83 Защото станах като мех в дим; Но пак не забравям Твоите повеления.
84 Колко са дните на Твоя слуга? Кога ще извършиш съдба против гонителите ми:
85 Горделивите изкопаха ями за мене, Като се противят на Твоя закон.
86 Всичките Твои заповеди са верни; <Понеже човеците> ме гонят с лъжи, Ти ми помогни.
87 Без малко щяха да ме погубят на земята; Но аз не оставих Твоите правила.
88 Съживи ме според милосърдието Си; Така ще пазя свидетелството на Твоите уста.
89 Ламед. Господи Твоето слово Е утвърдено на небето до века.
90 Верността Ти пребъдва из род в род; Ти си основал земята и тя стои.
91 Колкото за Твоите наредби, те и до днес стоят, Защото всички са Твои слуги.
92 Ако Твоят закон не беше ми наслада, То аз и тогава бих загинал в скръбта си.
93 До века няма да забравя Твоите правила, Защото чрез тях си ме съживил.
94 Твой съм аз; спаси ме, Защото потърсих Твоите правила.
95 Нечестивите ме чакаха за да ме погубят; Но аз ще внимавам в Твоите свидетелства.
96 Видях граница на всяко съвършенство Но Твоята заповед е твърде широка.
42 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:
2 Зная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано.
3 <Наистина>, кой е този, който помрачава <Твоя> съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал.
4 Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай.
5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;
6 Затова отричам се <от думите си>, И се кая в пръст и пепел.
7 А когато Господ изговори тия думи на Иова, Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.
8 Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и принесете {В издание 1940 г. "пренесете"} всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас <според> безумието <ви>, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.
9 И тъй теманецът Елифаз, и савхиецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха, та сториха както им заповяда Господ; и Господ прие Иова.
10 И Господ преобърна плена на Иова, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Иова двойно колкото имаше <по-напред>.
11 Тогава дойдоха при него всичките му братя, всичките му сестри и всички, които бяха го познавали по-напред, та ядоха хляб с него в къщата му; и, като плакаха за него, утешиха го относно цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки му даде по един сребърник, и всеки по една златна обица.
12 Така Господ благослови последните <дни> на Иова повече от първите му; тъй щото придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици.
13 Още му се родиха седем сина и три дъщери;
14 и първата <си дъщеря> нарече Емима, втората Касия, а третата Керен-апух.
15 И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви както Иововите дъщери; и баща им даде на тях наследство както на {Еврейски: Между.} братята им.
16 Подир това Иов живя сто и четиринадесет години, и видя синовете си и внуците си <до> четири поколения.
17 И тъй, Иов умря, стар и сит от дни.
16 И <един ден>, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.
17 Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.
18 Това тя правеше много дни <наред>. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.
19 А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците.
20 И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,
21 като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.
22 На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.
23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;
24 който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.
20 А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.
21 Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса.
22 Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.
23 А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26 Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.
© 1995-2005 by Bibliata.com