Book of Common Prayer
61 (По слав. 60). За първия певец, върху струнни инструменти. Давидов <псалом. >Послушай вика ми, Боже, Внимавай на молбата ми.
2 От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми; Заведи ме на канарата, <която> е много висока за мене.
3 Защото Ти ми стана прибежище, Яка кула <за закрила> от неприятеля.
4 В шатъра Ти ще обитавам винаги; Ще прибягна под покрива на Твоите крила; (Села).
5 Защото Ти, Боже, си чул обреците ми, Дал си <ми> наследство каквото <даваш> на ония, които се боят от името Ти.
6 Ще притуриш дни върху дните на царя, <И> годините му като род върху род.
7 Той ще пребъдва пред Бога до века; Заповядай да го пазят милосърдието и верността.
8 Така ще славословя винаги Твоето име, Като изпълнявам обреците си всеки ден.
62 (По слав. 61). За първия певец, по Едутуна {виж. 1 Лет. 25:1, 3.}. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.
2 Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.
3 До кога, всички вие, ще нападате на човека За да <го> съборите {Еврейски: Убиете.} като наведена стена и разклатен плет?
4 Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).
5 Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам <помощ>.
6 Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.
7 У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.
8 Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).
9 Наистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; <Турени> на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-<леки> от суетата.
10 Не уповавайте на насилие, И не се <надявайте> суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте <към него> сърцето си.
11 Едно <нещо> каза Бог, да! две <неща> чух, - Че силата принадлежи на Бога,
12 И <че> на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.
68 (По слав. 67). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.
2 Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.
3 А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, Да! нека тържествуват твърде много.
4 Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.
5 Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.
6 Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.
7 Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)
8 Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при Божието присъствие, <Самата> оная Синайска планина <се разтресе >При присъствието на Бога, Израилевия Бог.
9 Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепял.
10 Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.
11 Господ издава дума <за победа;> Известителките за нея са голямо множество.
12 Царе с войски бягат ли, бягат; А жените останали в къщи делят користите.
13 Щете ли да лежите всред кошарите, <Когато> крилата на гълъбицата са покрити със сребро, И перата й с жълто злато?
14 Когато Всесилният разпръсваше царе в тая <земя, >Тя побеля като Салмон, когато вали сняг.
15 Божия планина е Васанската планина; Висока планина е Васанската планина.
16 Защо завиждате, високи върхати планини, На хълма, в <който> Бог благоволи да обитава? Да! Господ ще обитава <там> до века,
17 Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях в светилището, <както бе> в Синай.
18 Възлязъл си на високо; пленил си пленници; Взел си в дар човеци, даже и непокорните, За да обитаваш <като> Господ Иеова.
19 Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села.)
20 Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.
21 Бог ще разцепи главите на враговете Си. И косматото теме на онзи, който упорствува в престъпленията си.
22 Господ рече: Ще възвърна от Васан, Ще възвърна <враговете> Си от морските дълбочини;
23 За да гази ногата ти кръв, И езикът на кучетата ти <да има> дял от неприятелите <ти>.
24 Видя се шествието Ти, Боже, Шествието на моя Бог, на моя Цар, за в светилището.
25 Напред вървяха певците, Подир тях свирещите с инструменти Всред девици биещи тъпанчета
26 В събранията благославяйте Бога; <Благославяйте> Господа, <вие които сте> от Израилевия източник.
27 Там бе малкият Вениамин, началникът им, Юдовите първенци и дружината им, Завулоновите първенци, <и> Нефталимовите първенци.
28 Бог твой ти е отредил сила; Укрепи, Боже, това, което си извършил за нас
29 От храма Си. В Ерусалим Царете ще ти принасят дарове.
30 Смъмри зверовете в тръстиката, Многото бикове, с юнаците на племената, И ония, които се явяват украсени със сребърни плочици; Разпръсни народите, които обичат война.
31 Ще дойдат големци от Египет; Етиопия ще побърза да простре ръцете си към Бога.
32 Земни царства, пейте Богу, Пейте, хвалете Господа, (Села.)
33 Който язди на небесата на небесата, които са от века; Ето, издава гласа Си, мощния Си глас.
34 Признайте, че силата принадлежи на Бога; Превъзходството Му е <защита> над Израиля, И силата Му <стига> до облаците.
35 Боже, от светилищата Си <се явяваш> страшен; Израилевият Бог е, Който дава сила и мощ на людете <Си>. Благословен да е Бог.
40 Господ проговори на Иова и каза:
41 Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за <забава на> момичетата си?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече <това>.
9 Ето, надеждата <да го хване> някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да <му> отплатя? <Все що има> под цялото небе е Мое.
6 И <апостолите> преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;
7 и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.
8 И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.
9 И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.
10 И като видя видението, веднага потърсихме <случай> да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,
12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и <римска> колония. В тоя град преседяхме няколко дни.
13 А в събота излязохме вън от портата край една река, гдето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните <там> жени.
14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави <платове>, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.
15 И като се кръсти тя и домът й, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.
9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.
10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,
11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха <към страната на Исуса> и вярваха в Него.
12 На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,
13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!
14 А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -
15 "Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":
16 Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.
17 Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше <за това чудо>.
18 По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.
19 За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
© 1995-2005 by Bibliata.com