Book of Common Prayer
Дълготърпението на Месия
40 За първия певец. Псалом на Давид.
2 [a] Уповавах се на Господа с надежда
и Той бе благосклонен към мене, и чу моя вопъл.
3 (A)Той ме извлече от гибелен ров, от тинесто блато,
постави краката ми на скала и укрепи стъпките ми;
4 и вложи в устата ми нова песен за Него – възхвала на нашия Бог.
Мнозина ще видят, благоговейно ще се удивят и ще се надяват на Господа.
5 (B)Блажен е човекът, който възлага надеждата си на Господа
и не общува с горделиви, нито с изменчиви лъжци!
6 (C)Господи, Боже мой, много са извършените от Тебе чудеса
и благите Ти замисли за нас –
няма равен на Тебе!
Поискам ли да възвестявам и да говоря за тях, те са безчет.
7 (D)(E)Жертви и приношения Ти не пожела;
отвори Ми ушите;
всеизгаряне и жертва за грях не са Ти приятни.
8 Тогава казах:
„Ето идвам; в свитъка е писано за Мене.
9 Желая да изпълня волята Ти, Боже Мой,
както и Твоя закон, който е в Моето сърце.“
10 (F)Възвестявах Твоята справедливост във великото събрание;
не възпирах устата си: Ти знаеш това, Господи.
11 Не скривах в сърцето си Твоята справедливост,
възвестявах за Твоята вярност и за спасението от Тебе
и не премълчавах Твоето милосърдие и Твоята истина пред великото събрание.
12 (G)Господи, не прекратявай проявите на Своето милосърдие.
Твоята милост и Твоята истина нека винаги ме пазят,
13 (H)защото безброй злини ме обкръжиха.
Беззаконията ми ме постигнаха, така че дори да виждам не мога;
те са повече от космите на главата ми; сърцето ми се изтощи.
14 (I)Благоволи, Господи, да ме избавиш;
побързай, Господи, да ми помогнеш.
15 (J)Нека в безчестие и срам потънат всички,
които посягат на живота ми!
Да отстъпят посрамени онези,
които злорадстват над нещастието ми.
16 Да се смутят и се засрамят тези,
които злорадстват за мене, като казват: „Добре, добре!“
17 (K)Да се радват и да се веселят заради Тебе
всички, които Те търсят,
и онези, които се стремят към спасение от Тебе,
винаги да казват: „Велик е Господ!“
18 Аз съм беден и сиромах,
но Господ се грижи за мене.
Ти си моя помощ и мой спасител.
Боже мой, не се бави!
Молитва за защита от врагове
54 За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Поучителен. На Давид, 2 (A)[a] когато дойдоха зифейците и казаха на Саул: „Не се ли крие у нас Давид?“
3 [b] Боже, спаси ме чрез Своето име
и ме защити чрез Своята сила!
4 Боже, вслушай се в молитвата ми,
обърни внимание какво ще кажа!
5 (B)Защото чужденци се надигнаха против мене,
насилници се обръщат против живота ми –
те нямат Бога пред очите си.
6 (C)Но Бог е мой помощник,
Господ подкрепя живота ми.
7 Ще въздаде на враговете ми за злото.
Погуби ги, Боже, заради Своята истина.
8 (D)Ще Ти принеса жертвата си с усърдие,
ще Те прославя, защото Ти си благ,
9 защото ме избави от бедата
и очите ми видяха повалянето на моите неприятели.
Псалом, посветен на покаянието
51 За първия певец. Псалом на Давид, 2 (A)[a] когато пророк Натан отиде при него, след като той бе влязъл при Вирсавия.
3 [b] Боже, смили се над мене заради Своята милост
и заличи беззаконията ми заради голямото Си милосърдие.
4 Измий ме напълно от моята вина
и ме очисти от моя грях!
5 (B)Защото аз съзнавам своята вина
и моят грях е винаги пред мене.
6 (C)Пред Тебе, само пред Тебе съгреших
и сторих зло пред очите Ти,
така че Ти си прав да ме осъждаш със Своята справедлива присъда.
7 Ето, откакто съм роден, съм в беззаконие,
в грях ме зачена моята майка.
8 Ето Ти желаеш да има истина в сърцето на човека
и ще ми дадеш мъдрост вътре в мене.
9 (D)Поръси ме с китка от исоп[c] и ще бъда чист от грях,
умий ме и ще бъда по-бял от сняг!
10 (E)Дай ми да усетя радост и веселие
и ще се зарадват костите, строшени от Тебе!
11 Не поглеждай към моите грехове и заличи цялата ми вина!
12 (F)Сътвори чисто сърце у мене,
Боже, и дух на правда ми дай!
13 (G)Не ме отхвърляй от лицето Си
и не отдалечавай Светия Си Дух от мене!
14 Върни ми радостта от спасението, идващо от Тебе,
и с дух на послушание ме укрепи!
15 Ще науча беззаконниците на Твоите пътища
и грешниците ще се обърнат към Тебе.
16 Боже, избави ме от кръвната вина Ти, Боже на моето спасение,
и езикът ми ще възхвалява Твоята справедливост!
17 Господи, отвори устните ми
и устата ми ще възвести Твоята слава!
18 (H)Защото да би искал жертва, щях да Ти дам,
но към всеизгаряне Ти не си благосклонен.
19 (I)Жертва за Бога е смиреният дух,
смирено и разкаяно сърце Ти, Боже, няма да презреш.
20 (J)Господи, стори добро на Сион заради благоволението Си към него,
издигни стените на Йерусалим!
21 (K)Тогава ще благоволиш към праведните жертви,
към възношение и всеизгаряне;
тогава ще принесат телетата на Твоя жертвеник.
Йов се обръща към Бога. Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила
29 Тогава Йов продължи своето слово и каза:
24 (A)Взимал ли съм златото за своя опора и казвал ли съм на чисто злато: ‘Ти си мое упование?’ 25 Ако съм се радвал, че богатството ми беше голямо и че моята ръка толкова много е спечелила, 26 (B)ако гледах слънцето как блести и луната как величествено върви, 27 прелъстих ли се тайно в сърцето си и поднесе ли се ръката ми на устата ми за целувка – 28 това щеше да е също престъпление за наказване от съдия, защото бих се отрекъл от Бога във висините.
29 (C)Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, когато го постигаше нещастие? 30 Не, аз не позволявах на своята уста да съгреши, с проклятие да търси гибелта на неговия живот. 31 Не казваха ли хората от шатрата ми: ‘Кой ли не се е насищал от неговите месни гозби?’ 32 Чужд човек не нощуваше на улицата, вратата ми беше отворена за всеки пътник. 33 Ако бях скривал като човек своите простъпки, бях прикривал в гърдите си своята вина, 34 понеже съм се боял от голямото множество, плашел съм се от подигравката на роднините, тогава щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата. 35 Ах, би ли имало някой, който да ме чуе! Това е моята последна дума: нека Всемогъщият да ми отговори! И нека този, с когото споря, напише отговора на свитък. 36 Наистина, бих искал да го нося на рамо, да го навия като венец на главата си. 37 Щях да известя на Бога броя на крачките си, щях да се приближа без страх до Него като към княз.
38 Ако нивите ми са викали срещу мене и браздите им са се оплаквали от мене, 39 ако безплатно съм ял добива им и бях причинявал грижи на стопаните, 40 нека вместо жито да растат бодили и вместо ечемик – бурени.“
Край на думите на Йов.
12 Тогава цялото множество хора замълча, за да слуша Варнава и Павел, които разказваха какви знамения и чудеса стори Бог чрез тях сред езичниците.
13 (A)А след като те замълчаха, Яков взе думата и рече: „Братя, чуйте ме! 14 (B)Симон обясни как първо Бог се погрижи за езичниците, за да Си избере от тях Свой народ. 15 И това е в съгласие с думите на Пророците, както е написано:
16 (C)‘След това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, ще възстановя каквото е разрушено в нея и ще я изправя, 17 за да потърсят Господа останалите хора и всички народи, назовани с Моето име’, казва Господ, Който върши всичко това. 18 Бог откри всичките Си дела от самото начало[a]. 19 (D)Затова аз смятам да не се обременяват онези от езичниците, които се обръщат към Бога, 20 (E)но да им се пише да се въздържат от ядене на осквернените идоложертвени храни, удушени животни и кръв, да се въздържат от блудство и да не правят на други онова, което не желаят на самите тях да им се случва[b]. 21 (F)Защото във всеки град Мойсеевият закон от стари времена си има проповедници и се чете в синагогите всяка събота.“
30 Иисус още не бе дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го бе посрещнала Марта. 31 Юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, тръгнаха след нея, защото мислеха, че отива на гроба да плаче там.
32 (A)А Мария дойде на мястото, където стоеше Иисус, видя Го, падна при нозете Му и рече: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“ 33 Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано 34 рече: „Къде сте го положили?“ Казаха Му: „Господи, ела и виж.“ 35 Иисус се просълзи. 36 Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“ 37 (B)Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“
38 Все още дълбоко смутен, Иисус дойде при гроба. Това беше пещера с привален на нея камък. 39 Иисус каза: „Отместете камъка.“ Марта, сестрата на умрелия, Му каза: „Господи, вече мирише, защото от четири дена е мъртъв.“ 40 Иисус ѝ рече: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“ 41 (C)Тогава отместиха камъка от пещерата, където лежеше умрелият[a]. А Иисус вдигна очи нагоре и рече: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42 (D)Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.“ 43 (E)След тези думи извика със силен глас: „Лазаре, излез вън!“ 44 И умрелият излезе с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му бе увито с кърпа. Иисус им каза: „Разповийте го и го оставете да ходи.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.