Book of Common Prayer
Блажен е милосърдният
41 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Блажен е онзи, който наглежда беден.
Господ ще го избави в злочест ден.
3 Господ ще го запази и ще съхрани живота му.
И ще бъде блажен на земята.
Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.
4 Господ ще го подкрепи на болничното му легло.
Ти ще промениш болестта му в здраве.
5 Аз казах: „Господи, смили се над мене;
изцели душата ми, защото съгреших спрямо Тебе.“
6 Моите врагове говорят лошо за мене:
„Кога ще умре и ще изчезне името му?“
7 И ако някой идва да ме види, говори лъжи.
Той трупа у себе си лошите неща за мене,
разказва ги, щом излезе на улицата.
8 Всички, които ме мразят,
шепнат против мене:
9 „Злощастна болест го е хванала.
Той легна и няма вече да стане.“
10 (B)Дори моят близък приятел, на когото аз се доверявах,
който яде моя хляб, той се надигна против мене.
11 Но Ти, Господи, бъди милостив към мене
и ме изправи, и аз ще им отплатя.
12 Ще разбера, че си благосклонен към мене,
ако моят враг не възтържествува над мене,
13 но ме запазиш здрав
и ме поставиш пред лицето Си завинаги.
14 (C)Славете Господа, Бог Израилев,
за вечни времена. Амин, амин!
Възмездие за нечестивия
52 За първия певец. Поучение на Давид, 2 (A)[a] когато едомецът Доик дойде да съобщи на Саул и да му каже, че Давид е отишъл в дома на Ахимелех.
3 [b] Защо, насилнико, се хвалиш със своето злодейство?
Божията милост е всеки ден с мене.
4 (B)Твоят език измисля как да разруши;
като изострен нож си ти, измамнико.
5 (C)Ти обичаш злото повече от доброто,
обичаш лъжата повече, отколкото да говориш истината.
6 Ти, коварни езико, обичаш всички гибелни думи.
7 (D)Затова Бог ще те съкруши завинаги;
ще те грабне и ще те изтръгне от твоя шатър,
и ще те изкорени от страната на живите.
8 А праведните ще видят и ще се уплашат,
и ще му се присмеят, като кажат:
9 „Ето мъж, който не прие Бога за свой защитник,
а се надяваше на голямото си богатство
и се уповаваше на злодеянията си.“
10 (E)Но аз съм като зеленеещо се маслиново дърво в Божия храм
и се надявам на Божията милост, сега и винаги.
11 Вечно ще Те прославям за това, което стори.
Аз се надявам на Тебе сред Твоите благочестиви,
защото Ти си благ.
Молитва за защита в Божието име
44 За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 (A)[a] Боже, с ушите си чухме, нашите предци ни разказваха за делото,
което си сторил през техните дни, в древните времена.
3 (B)Ти със Своята ръка си изгонил народи, а тях си настанил;
съкрушил си други племена, а тях си разширил.
4 (C)Защото те не са придобили с меча си земята
и тяхната ръка не им е дала победа,
а Твоята десница и Твоята мощ, и светлината на Твоето лице,
понеже си оказал благоволение към тях.
5 Боже, Ти си мой Цар,
Който заповядваш победа на Яков.
6 (D)С Тебе ще прободем нашите врагове,
в Твое име ще стъпчем онези, които се надигат против нас.
7 Защото не се уповавам на моя лък
и моят меч не може да ме спаси.
8 Но Ти ни спасяваш от враговете ни
и посрамваш онези, които ни мразят.
9 С Бога се хвалим всеки ден
и Твоето име ще прославяме вечно.
10 (E)Но сега Ти ни отхвърли
и не излизаш с нашите войски;
11 обърна ни в бягство пред врага
и онези, които ни мразят, ни ограбват.
12 (F)Даде ни като овце за ядене
и ни разпръсна между народите.
13 Продаде народа Си без печалба
и не поиска висока цена за него.
14 (G)Ти ни направи за подигравка на нашите съседи,
за присмех и за хула на всички, които са около нас.
15 Направи ни за укор сред народите,
за презрително поклащане на глава сред тях.
16 Моето унижение е пред мене всеки ден
и срам покрива моето лице
17 заради гласа на присмехулника и на хулителя,
заради погледите на врага и отмъстителя.
18 Всичко това се стовари върху нас,
но не Те забравихме и не нарушихме Твоя завет.
19 Нашето сърце не Те предаде,
нашите стъпки не се отбиха от Твоя път,
20 (H)макар че Ти ни съкруши в мястото на чакали
и ни покри със сянката на смъртта.
21 Ако бяхме забравили нашия Бог
и бяхме протегнали ръцете си към чужд бог,
22 нямаше ли Бог да открие това,
защото Той знае тайните на сърцето?
23 (I)Но заради Тебе ни убиват всеки ден,
гледат на нас като на овце за клане.
24 (J)Стани, Господи! Защо спиш?
Събуди се, не ни отхвърляй завинаги!
25 Защо скриваш лицето Си,
забравяш нашето страдание и притеснението ни?
26 (K)Защото душата ни е съкрушена в прахта,
тялото ни е повалено на земята.
27 Ела ни на помощ
и ни спаси заради Своето милосърдие!
Речи на Елиуй
Въведение
32 Когато тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото в своите очи той беше прав, 2 разпали се гневът на Елиуй, син на Варахиил, вузитец от Рамовия род. Той се разгневи на Йов, понеже този изкарваше себе си прав пред Бога, 3 а гневът му се разпали против тримата му приятели затова, че не намериха отговор, но обвиняваха Йов. 4 Елиуй чакаше, докато Йов говореше, понеже всички бяха по-стари от него. 5 Когато Елиуй видя, че тримата мъже не знаят какво да отговорят, гневът му се разпали.
Негодуванието на Елиуй
6 Тогава Елиуй, син на Варахиил, вузитец, в отговор каза: „Аз съм млад на години, а вие сте стари. Затова се сдържах боязливо да изявя пред вас моите познания. 7 (A)Аз си казвах: ‘Нека дните говорят и нека многолетието поучава на мъдрост.’ 8 Все пак у човека има дух и диханието на Всемогъщия го вразумява. 9 Възрастните не са винаги мъдри, правото не разбират само старците. 10 Затова казвам: изслушайте ме! Ще ви съобщя мнението си.
19 Ето вътрешността ми е като неотпушено вино, готова е да се пръсне като нови мехове. 20 Нека говоря и ще си поема въздух, ще отворя устните си и ще отговоря. 21 Няма да гледам на лице и никого няма да лаская, 22 защото не умея да лаская: иначе моят Творец би ме наказал веднага.“
Бог допуска страданието
33 „И така, Йов, слушай речта ми и обърни внимание върху всички мои думи!
19 А човек бива вразумяван и чрез страдание в леглото, и с постоянна болка в неговите кости. 20 (A)Хлябът става противен на живота му и душата му се отвръща от любимото ястие. 21 (B)Неговата плът чезне, повече не се вижда и костите му, които иначе не се виждат, се оголват. 22 Животът му се приближава до гроба, животът му – към смъртния край. 23 Ако има над него ангел осредник, един от многото ангели, за да показва на човека кое е правилно, 24 тогава Бог ще се умилостиви над него, ще каже: ‘Освободи го да не потъва в гроба. Откупа за него намерих.’ 25 (C)Тогава плътта му ще процъфти като на младини; той ще се върне към дните на младостта си. 26 Ще се помоли на Бога и Той ще се умилостиви над него, така че ще поглежда лицето му с радост и ще възвърне на човека справедливостта му. 27 Той ще пее на хората и ще казва: ‘Грешил съм и правдата съм изкривявал, и не ми се въздаде. 28 Той избави душата ми от слизане в гроба и животът ми вижда светлина.’
44 Следващата събота почти целият град се събра да чуе Божието слово. 45 (A)Но юдеите, като видяха множеството хора, се изпълниха със завист, възразяваха на това, което говореше Павел, и отправяха оскърбления и хули.
46 (B)Тогава Павел и Варнава открито заявиха: „Първо на вас трябваше да бъде проповядвано Божието слово. Но понеже го отхвърляте и сами се оказвате недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците. 47 (C)Защото Господ тъй ни заповяда: ‘Поставих те за светлина на езичниците, за да донесеш спасение за цялата земя’.“
48 Като слушаха това, езичниците се радваха и прославяха учението на Господа. И повярваха всички, отредени за вечен живот. 49 А учението на Господа се разпространяваше по цялата област. 50 Юдеите обаче, като подбудиха набожните жени от знатно потекло и градските първенци, предизвикаха гонение против Павел и Варнава и ги прогониха от своите предели. 51 (D)Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония. 52 А учениците се изпълваха с радост и със Светия Дух.
19 (A)Заради тези думи пак избухна спор между юдеите. 20 (B)Много от тях казваха: „Бяс има и е обезумял. Защо Го слушате?“ 21 (C)Други казваха: „Това не са думи на бесен – може ли бяс да отваря очи на слепи?“
Иисус – Божий Син
22 Беше зима и в Йерусалим се празнуваше празникът Обновление. 23 Иисус се движеше из Соломоновия притвор на храма. 24 (D)Тогава юдеите Го заобиколиха и Му казаха: „Докога ще ни държиш в напрежение? Ако Ти си Христос, кажи ни открито.“ 25 (E)Иисус им отговори: „Казах ви, но не вярвате. Делата, които Аз върша в името на Своя Отец, те свидетелстват за Мене. 26 (F)Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овце, както ви казах[a]. 27 Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те вървят след Мене. 28 (G)Аз им давам вечен живот и те няма да погинат за вечни времена. Никой няма да ги грабне от ръката Ми. 29 (H)Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички. Никой не може да ги грабне от ръката на Моя Отец. 30 (I)Аз и Отец сме едно.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.