Book of Common Prayer
31 (По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века; Избави ме според правдата Си.
2 Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш; Бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.
3 Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.
4 Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост.
5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината.
6 Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,
7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволята ми, Познал си утесненията на душата ми,
8 И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.
9 Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.
10 Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.
11 На всичките си противници станах <за> укор, А най-вече на ближните си, И <за> плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
12 Като някой умрял бидох забравен от сърцето <на всичките; >Станах като счупен съд;
13 Защото съм чул клеветите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговаряха против мене И намислиха да отнемат живота ми.
14 Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.
15 В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.
16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.
17 Господи, да се не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.
18 Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
19 Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, <И> която си показал {Еврейски: Изработил... за.} пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!
20 Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.
21 Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.
22 А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.
23 Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.
24 Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.
35 (По слав. 34). Давидов <псалом. > Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
2 Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.
3 Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
4 Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат <да погубят> душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
5 Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
6 Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха <яма> за душата ми.
8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
9 А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.
10 Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
11 Несправедливи свидетели въстават И питат ме за <неща>, за които аз не зная <нищо>
12 Въздават ми зло за добро, <За да бъде> в оскъдност душата ми.
13 А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми <и се повтаряше;>
14 Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15 Но когато накуцвах в <пътя си>, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха <ме> без да престават.
16 Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
17 Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми <душа.>} от <тия> лъвове.
18 Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
19 Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
20 Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
21 Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
22 Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,
23 Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
25 Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни <се изпълни. >Нито да кажат: Погълнахме го.
26 Да се посрамят и се опозорят заедно <всички> Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
27 Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
28 И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.
19 Тогава Иов в отговор рече:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 Викам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.
13 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.
14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.
16 Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.
17 Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.
18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.
19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели <им> тяхната земя да <им бъде> наследство за около четиристотин и петдесет години.
20 След това <им> дава съдии до пророка Самуила.
21 После поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.
22 И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".
23 От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса,
24 след като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.
25 И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм <Оня, Когото очаквате>; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.
18 Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на прогледалия,
19 та ги попитаха казвайки: Тоя ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?
20 Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син, и че се роди сляп;
21 а как сега вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си.
22 Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал, <че е> Христос.
23 По тая причина родителите му рекоха: Той е на възраст, него питайте.
24 И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.
25 А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.
26 Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?
27 Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28 Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.
29 Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.
30 Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете от къде е, но <пак> ми отвори очите.
31 Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.
32 А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек.
33 Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.
34 Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън. {Или: Отлъчиха го.}
35 Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син?
36 Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?
37 Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е.
38 А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.
39 И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.
40 Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи?
41 Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но <понеже> сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.
© 1995-2005 by Bibliata.com