Book of Common Prayer
Молба за защита на праведния
26 Псалом на Давид.
Съди ме, Господи: живях невинно
и се уповавам на Господа, без да се колебая.
2 (A)Господи, подложи ме на изпитание, провери ме,
изпитай моите чувства и моя разум;
3 защото Твоята милост е пред очите ми
и аз постъпвах според Твоята истина.
4 (B)Сред измамници не седях
и с коварни няма да общувам.
5 Мразя сборището на злосторниците
и с нечестиви няма да живея.
6 (C)Ще умивам ръцете си в невинност
и ще обикалям жертвеника Ти, Господи.
7 Ще Те възхвалявам на висок глас
и ще разказвам за всички Твои чудеса.
8 Господи, обичам дома, в който Ти живееш,
и мястото, където живее Твоята слава.
9 (D)Не погубвай душата ми заедно с грешниците
и живота ми – заедно с онези, които проливат кръв,
10 в чиито ръце има злодеяния
и чиято десница е пълна с подкупи.
11 (E)Аз пък съм невинен;
спаси ме и се смили над мене.
12 (F)Кракът ми крачи по равен път,
в събранията ще възхвалявам Господа.
Молитва с увереност в Божията закрила
28 Псалом на Давид.
Аз викам към Тебе, Господи, моя скала:
не бъди безмълвен към мене,
за да не би при Твоето безмълвие
да стана като тези, които слизат в гроб.
2 (A)Чуй моята гореща молитва, когато викам към Тебе,
когато вдигам ръце към святия Твой храм.
3 (B)Не ме събирай с нечестиви
и със злосторници,
които говорят с ближните си за мир,
а в сърцата си таят злоба.
4 (C)Въздай им според техните дела,
според техните злодейства,
въздай им според делата на техните ръце,
отплати им се с каквото заслужават.
5 (D)Понеже не прозряха делата на Господа
и извършеното от Неговите ръце,
Той ще ги съсипе и няма да ги възстанови.
6 Да величаем Господа,
защото Той чу моята гореща молитва.
7 Господ е моя сила и моя защита.
На Него се уповаваше сърцето ми и Той ми помогна.
Затова сърцето ми ликува.
Със своите песни Му благодаря.
8 Господ е сила за Своя народ
и спасителна защита за Своя помазаник.
9 (E)Спаси народа Си и благослови наследството Си,
води го и го възвеличи за вечни времена!
Божията благост и милост
36 За първия певец. Псалом на Давид, служител Господен.
2 (A)[a] Беззаконието на нечестивия е в сърцето му;
няма страх от Бога пред очите му.
3 Той се мами сам в очите си,
че беззаконието му няма да се открие и осъди.
4 Думите, изречени от него, са измама и лукавство;
той се е отказал да постъпва разумно и да върши добро.
5 (B)Замисля беззаконие на леглото си,
тръгнал е по лош път, не се гнуси от зло.
6 (C)(D)Господи, Твоята милост е до небесата,
Твоята истина стига до облаците!
7 Твоята справедливост е като високи планини
и Твоето правосъдие е като дълбините на морето!
Ти, Господи, се грижиш за хора и животни!
8 Колко е скъпоценна Твоята милост, Боже!
Хората са в безопасност под сянката на Твоите криле.
9 (E)Те се насищат от богатството на Твоя дом
и от потока на Твоите блага ги напояваш.
10 (F)Защото Ти си изворът на живота:
в Твоята светлина можем да видим светлината.
11 Продължи да бъдеш милостив към тези, които Те познават,
и справедлив към искрените по сърце.
12 Нека не попадна под краката на горделивец
и ръката на грешник да не ме изгони.
13 Ето падналите, които вършат беззаконие;
повалени са и не могат да станат.
Молитва при изпитания
39 За първия певец. От Йедутун[a]. Псалом на Давид.
2 [b] Казах си: „Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си,
ще обуздавам устата си,
докато нечестивият е пред мене.“
3 Бях ням и безгласен и мълчах,
лишен от блага;
и моето страдание се усили.
4 Пламна сърцето в гърдите ми,
огън се разгоря в мислите ми.
Тогава проговорих с езика си:
5 „Господи, дай ми да узная кога ще бъде моят край,
открий ми числото на моите дни,
за да разбера, че съм преходен.
6 (A)Ето кратки са дните, които Ти си ми определил,
и възрастта ми е като нищо пред Тебе.
Наистина, животът на всеки човек е като полъх.
7 Наистина, човек е като сянка;
напразно вдига шум,
трупа съкровища и не знае кой ще ги получи.
8 И сега какво ми остава да очаквам, Господи?
Надеждата ми е единствено в Тебе.
9 Избави ме от всичките ми беззакония,
не ме предавай на безумен за поругание.
10 Станах ням, не отварям устата си,
защото Ти направи това.
11 Отклони от мене Своите удари,
аз изнемогвам от Твоята поразяваща ръка.
12 Когато с изобличение наказваш човека за беззаконията,
Ти накърняваш неговата хубост, както молци развалят дреха.
Така че всеки човек е само полъх!
13 (B)Господи, чуй молитвата ми, вслушай се в моя вопъл,
не стой безмълвен пред моите сълзи,
защото аз съм гост пред Тебе и странник,
както и всички мои предци.
14 (C)Отвърни гневен поглед от мене, та да мога да отдъхна,
преди да си замина и да ме няма вече.“
Отхвърляне на обвиненията с вяра в провидението на всемогъщия Бог
12 В отговор Йов каза:
3 Но аз бих искал да говоря към Всемогъщия, бих желал да се защитавам пред Бога. 4 А вие измисляте лъжи; всички вие сте негодни лекари. 5 (A)О, да бяхте съвсем замълчали! Това би ви се вменило за мъдрост. 6 Изслушайте моите предупреждения и вникнете в порицанията на устата ми. 7 Трябваше ли да говорите за Бога неправда и за Него да говорите лъжа? 8 Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и в защита на Бога тъй да се препирате? 9 Добре ли ще бъде, ако Той ви подложи на изпитание? Нима ще Го измамите, както измамват човек? 10 Той ще ви осъди, макар и прикрито да лицемерите. 11 Нима величието Му не ви плаши и страх пред Него не ви обзема? 12 Вашите мъдрости са като прах, укрепление от глина е вашата защита.
13 Замълчете пред мен, ще говоря аз, каквото и да ме постигне. 14 Ще понеса тялото си със своите зъби и душата си ще положа в своята ръка. 15 Ето Той ме убива, но аз не треперя. За постъпките си пред лицето Му аз бих желал да споря. 16 И това ми е вече за утеха, понеже злодей няма да се яви пред лицето Му. 17 Слушайте, изслушайте внимателно със своите уши думите ми и разясненията ми.
21 оттегли от мене ръката Си и Твоят ужас да не ме плаши. 22 Тогава ме призови и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми възразявай. 23 Колко са простъпките и греховете ми? Покажи ми престъплението ми и греха ми? 24 (A)За какво скриваш лицето Си и мислиш, че съм станал Твой враг? 25 Не мачкаш ли Ти лист отронен и не гониш ли сламчица суха? 26 (B)Защото Ти отреждаш против мене горести и ми вменяваш във вина греховете на моята младост, 27 поставяш в стегалки краката ми и дебнеш всичките ми постъпки, по ходилата ми си оставил следи.
Убийство на апостол Яков и залавянето на апостол Петър
12 В това време цар Ирод започна гонение срещу някои от църквата, за да им стори зло, 2 и уби с меч Яков, брата на Йоан.
3 (A)И като видя, че това се понрави на юдеите, реши да хване и Петър. Това се случи през дните на Безквасниците. 4 (B)След като го залови, хвърли го в тъмница и го предаде на четири стражи от по четирима войници да го пазят, понеже възнамеряваше след Пасха да го изведе на съд пред народа. 5 И докато Петър беше пазен в тъмницата, църквата[a] непрестанно се молеше на Бога за него.
Освобождаване на апостол Петър
6 В онази нощ, преди Ирод да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, а пред вратата стражи пазеха тъмницата. 7 И ето Господен ангел се яви и светлина обля тъмницата. Той побутна Петър по хълбока и го събуди с думите: „Стани бързо!“ И веригите паднаха от ръцете му. 8 Тогава ангелът му каза: „Опаши се и си обуй сандалите.“ Той така и направи. После му рече: „Облечи си дрехата и върви след мене!“ 9 Петър излезе и тръгна след него, без да знае, че това, което прави ангелът, е истина. Струваше му се, че вижда видение. 10 Като минаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която водеше към града, и тя им се отвори сама. Те излязоха и тръгнаха по една улица. В този миг внезапно ангелът го остави. 11 (C)А Петър, като дойде на себе си, рече: „Сега наистина разбрах, че Господ изпрати Своя ангел и ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.“ 12 (D)И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Йоан, наричан Марк, където се бяха събрали мнозина и се молеха. 13 Когато той почука на пътната врата, една слугиня на име Рода отиде да види кой е. 14 И като позна гласа на Петър, от радост не отвори вратата, а изтича да обади, че Петър стои пред вратата. 15 А те ѝ рекоха: „Ти не си с ума си!“ Но тя настояваше, че е така. Те ѝ отвърнаха: „Това е неговият ангел.“ 16 В това време Петър продължаваше да чука и когато отвориха, видяха го и се слисаха. 17 Той им даде знак с ръка да мълчат, разказа им как Господ го е извел от тъмницата и добави: „Обадете това на Яков и на братята.“ После излезе и отиде на друго място.
33 (A)Отговориха Му: „Ние сме потомци на Авраам и никога на никого не сме робували. Защо Ти казваш: ‘Ще станете свободни’?“ 34 (B)Иисус им отвърна: „Истината, истината ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха. 35 Но робът не принадлежи вечно на един дом, а синът принадлежи вечно. 36 И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
37 (C)Зная, че сте Авраамови потомци, но все пак искате да Ме убиете, защото учението Ми не намира място у вас. 38 (D)Аз говоря за това, което съм видял у Своя Отец, а вие вършите онова, което сте видели у вашия баща.“ 39 В отговор те Му казаха: „Нашият баща е Авраам.“ Иисус им рече: „Ако бяхте синове на Авраам, щяхте да вършите Авраамовите дела. 40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, която чу от Бога. Това Авраам не е вършил. 41 Вие вършите делата на вашия баща.“ Казаха Му: „Ние не сме родени от блудство. Един Отец имаме – Бог.“ 42 (E)Иисус им отвърна: „Ако Бог беше ваш Отец, щяхте да Ме обичате, защото Аз от Бога излязох и дойдох, понеже Аз не идвам от Себе Си, но Той Ме изпрати. 43 Защо не разбирате какво говоря Аз? Защото не можете да слушате учението Ми. 44 Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате желанията на баща си. Той си беше от началото човекоубиец и не устоя в истината, понеже у него няма истина. Когато изговаря лъжа, говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата. 45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате. 46 Кой от вас ще Ме обвини в грях? Ако говоря истината, защо не Ми вярвате? 47 (F)Който е от Бога, той слуша Божиите слова. Вие затова не слушате, понеже не сте от Бога.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.