Book of Common Prayer
Молитва за духовно ръководство и защита
25 (A)Псалом на Давид.
Господи, към Тебе въздигам душата си.
2 Боже мой, на Тебе се уповавам.
Нека да не се посрамя никога,
нека да не тържествуват над мене враговете ми,
3 (B)нека да не се посрамят и всички, които се надяват на Тебе;
да се посрамят онези, които постъпват коварно без причина.
4 Покажи ми, Господи, Своите пътища
и научи ме на Своите пътеки.
5 (C)Води ме по пътя на Своята истина и ме поучавай,
защото Ти си Бог, моят Спасител.
На Тебе се надявам всеки ден.
6 Господи, спомни си за Своята милост
и за Своята любов, защото те са от векове.
7 (D)Не си спомняй греховете на моята младост и заблудите ми.
Господи, в Своята любов спомни си за мене заради Своята благост!
8 Благ и справедлив е Господ,
затова показва пътя на грешниците,
9 насочва кротките към правда
и ги учи на Своите пътища.
10 Всички пътища на Господа са милост и истина за тези,
които спазват завета Му и Неговите заповеди.
11 Господи, заради Своето име
прости греха ми, защото е голям.
12 (E)Кой е човекът, който благоговее пред Господа?
На него Той ще посочи кой път да избере.
13 (F)Тогава той ще живее щастливо
и потомството му ще наследи земята.
14 Тайната на Господа е за онези, които благоговеят пред Него.
На тях Той открива Своя завет.
15 (G)Очите ми са винаги обърнати към Господа,
защото Той освобождава от примка краката ми.
16 (H)Погледни към мене и се смили,
защото съм самотен и угнетен.
17 Премахни скърбите на сърцето ми;
избави ме от моите беди.
18 Погледни моето страдание и моите беди
и прости всичките ми грехове.
19 Погледни колко много стават враговете ми
и как ме мразят до смърт.
20 (I)Запази живота ми и ме избави,
за да не се посрамя, защото на Тебе се уповавам.
21 Невинност и правота нека ме пазят,
защото на Тебе се надявам.
22 Боже, избави Израил
от всичките му беди.
Упование в Божията справедливост
9 [a]За първия певец. По мут-лабен.[b] Псалом на Давид.
2 (A)[c] Господи, ще Те прославя от цялото си сърце,
ще разказвам за всичките Ти чудеса.
3 Ще се радвам и ще ликувам за Тебе!
Ще възпея Твоето име, Всевишни!
4 Когато враговете ми отстъпят,
ще паднат и ще загинат пред Твоето лице,
5 (B)защото Ти извърши съд над мене и отсъди моето дело.
Ти седна на престола и реши справедливо.
6 Ти възнегодува против народите, погуби нечестивите,
заличи името им завинаги и за вечни времена.
7 Врагът е унищожен завинаги.
Ти разруши градовете. С тях загина и споменът за тях.
8 А Господ пребъдва вечно;
Той е поставил престола Си за съд
9 (C)и ще съди света справедливо,
Той ще отреди справедлива присъда за народите.
10 (D)И така, Господ ще бъде защита за потиснатия,
прибежище в трудни времена.
11 Затова ще се уповават на Тебе онези, които познават Твоето име,
защото Ти, Господи, не изоставяш онези, които Те търсят.
12 Възпявайте Господа, Който обитава Сион!
Възвестявайте Неговите дела сред народите!
13 Защото Този, Който търси вината за пролятата кръв, Той помни потиснатите,
не забравя вика на бедните.
14 Бъди милостив към мене, Господи!
Погледни как страдам от онези, които ме мразят!
Избави ме от смъртта,
15 за да разгласявам възхвалата за Тебе;
ще се радвам пред жителите на Йерусалим,
защото Ти ме спаси.
16 (E)Народите паднаха в ямата, която бяха изкопали;
заплетоха се в примката, която бяха заложили.
17 Господ се познава по присъдите, които отрежда;
нечестивият се оплита в делата на ръцете си.
18 Нечестивите отиват в преизподнята,
както и всички народи, които забравят Господа.
19 Защото смиреният няма да бъде забравен завинаги,
надеждата на бедните няма да загине за вечни времена.
20 (F)Откликни, Господи! Не оставяй човекът да вземе надмощие!
Нека народите да бъдат съдени пред Тебе!
21 Господи, нека изпаднат в ужас!
Нека народите да знаят, че те са просто хора.
Пред Божието присъствие в храма
15 (A)Псалом на Давид.
Господи, кой може да пребивава в Твоя шатър?
Кой може да пребивава на Твоята свята планина?
2 (B)Онзи, който е непорочен и постъпва справедливо
и който говори истината от сърце,
3 който не клевети с езика си,
не прави зло на ближния си
и не хули съседа си;
4 онзи, в чиито очи отхвърленият от Господа е презрян,
и който почита тези, които се боят от Господа,
който не се отмята от клетвата си, дори да е в негова вреда,
5 който не дава парите си с лихва,
не взема подкупи против невинния –
онзи, който постъпва така, няма да се огъне за вечни времена.
Отхвърляне на обвиненията с вяра в провидението на всемогъщия Бог
12 В отговор Йов каза: 2 „Естествено, вие сте само човеци и с вас ще умре мъдростта ви. 3 (A)Имам разум, както и вие; не падам по-долу от вас и у кого не се срещат подобни разсъждения? 4 За присмех станах пред приятеля си аз, който призовавах Бога и на когото Той отговаряше – за присмех е справедливият, безукорният човек. 5 На нещастието – презрение! Така мисли безгрижният. То е подготвено за тези, които се люшкат. 6 Спокойни са шатрите на грабителите и в безопасност са тези, които разгневяват Бога – те в силата на ръцете си виждат своя Бог.
13 Бог има премъдрост и сила, Той притежава съвет и разум. 14 Ето това, което Той разруши, няма да се съгради; затвори ли някого, такъв няма да се освободи. 15 Ето спира водите и всичко изсъхва; пуска ги и земята ще опустошат. 16 Той има сила и премъдрост, в Негова власт са и този, който се заблуждава, и този, който въвежда в заблуда. 17 Той докарва съветниците до безразсъдство и прави съдиите глупави. 18 Той развързва веригите на царе и препасва с препаска бедрата им; 19 свещеници отвежда в плен боси и владетели поваля; 20 отнема езика на ползващите се с доверие и лишава от разум старци; 21 (A)покрива със срам благородни и разслабва пояса на силните; 22 открива изсред тъмата скритото дълбоко и изважда на светло смъртната сянка; 23 увеличава народите и ги изтребва; разпространява народите и ги събира; 24 лишава от ум вождовете на народите по земята и ги оставя да блуждаят там, където няма път: 25 пипнешком ходят те в тъмнина, а не в светлина, и ги оставя да политат като пияни.
Църквата в Антиохия
19 (A)А онези, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убийството на Стефан, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и не проповядваха учението на никого освен на юдеи. 20 Някои от тях обаче, кипърци и киринейци, като влязоха в Антиохия, говореха на елинистите и благовестяха за Господ Иисус. 21 (B)Ръката на Господ беше с тях и мнозина повярваха и се обърнаха към Господа. 22 Вестта за това дойде до йерусалимската църква и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия. 23 Като пристигна и видя Божията благодат, той се зарадва и призоваваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа, 24 (C)понеже беше мъж добър, изпълнен със Светия Дух и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа. 25 (D)След това Варнава отиде в Тарс да търси Савел. 26 И като го намери, доведе го в Антиохия. Цяла година те се събираха в църквата[a] и поучаваха доста народ. За първи път в Антиохия учениците бяха наречени християни.
27 През онези дни в Антиохия дойдоха пророци от Йерусалим. 28 (E)Един от тях, на име Агав, стана и предрече чрез Духа, че по целия свят ще бъде голям глад, какъвто и настана при император Клавдий. 29 (F)Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да изпратят помощ на братята, които живееха в Юдея. 30 Това и сториха, като по Варнава и Савел изпратиха събраното до презвитерите.
„Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“
21 (A)Иисус им каза пак: „Аз отивам и ще Ме търсите, и ще умрете в греха си. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.“ 22 Тогава юдеите си рекоха: „Да не би да се самоубие щом говори: ‘Където Аз отивам, вие не можете да дойдете’?“ 23 (B)А Той им каза: „Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от тези, които са горе. Вие сте от този свят, Аз не съм от този свят. 24 (C)Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не Ми повярвате, че съм Аз[a], ще умрете в греховете си.“ 25 Тогава Го попитаха: „Кой си Ти?“ Иисус им отговори: „Аз съм това, което ви говоря от самото начало. 26 (D)Много имам да говоря за вас и да ви съдя. Обаче Онзи, Който Ме е изпратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.“ 27 Те не разбраха, че им говореше за Отец. 28 (E)Тогава Иисус им каза: „Когато издигнете[b] Сина човешки, тогава ще разберете, че съм Аз и нищо не върша от Себе Си, но говоря това, което Моят Отец Ме е научил. 29 (F)И Този, Който Ме е изпратил, е с Мене. Отец не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.“
30 (G)Докато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
„Истината ви прави свободни“
31 Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение[c], вие сте истински Мои ученици 32 и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.