Book of Common Prayer
Смирение
131 (A)Поклонническа песен. На Давид.
Господи, сърцето ми не се превъзнасяше,
очите ми не гледаха отвисоко
и аз не се домогвах до велики и непосилни за мене дела.
2 (B)Аз се смирявах и успокоявах душата си
като дете в майчин скут.
Душата ми беше у мене като дете, накърмено от майчината гръд.
3 Нека Израил да се надява на Господа
сега и за вечни времена.
Давид и ковчегът на завета
Поклонническа песен
132 Господи, спомни си за Давид
и за всичките му скърби –
2 (C)как той се е клел на Господа,
как е дал обет на силния Бог на Яков:
3 (D)„Никога няма да вляза в шатъра си,
няма да легна на леглото си;
4 няма да дам сън на очите си
и дрямка на клепачите си,
5 докато не намеря място за Господа,
жилище за силния Бог на Яков.“
6 (E)Ето ние слушахме за това място във Витлеем[a],
намерихме го в полетата на Ярим.
7 (F)Да идем в Неговото жилище,
да се помолим пред подножието на нозете Му.
8 Господи, влез в мястото на Своя покой –
Ти и ковчегът на Твоето величие.
9 Твоите свещеници ще се облекат в правда
и Твоите верни хора ще ликуват от радост.
10 (G)Не отвръщай лице от Своя помазаник
заради Давид, Твоя служител.
11 (H)(I)Господ се закле на Давид със сигурна клетва
и няма да се отклони от думите Си:
„Ще поставя потомък
от твоите наследници на престола ти.
12 Ако твоите синове спазват Моя завет
и Моите заповеди, на които ще ги науча,
тогава синовете им вечно ще седят на твоя престол.“
13 (J)Защото Господ избра Сион,
пожела го за Свое жилище.
14 „Това е Мое вечно жилище:
тук ще се поселя, защото силно го пожелах.
15 Ще благословя и преблагословя неговото препитание,
ще наситя бедните му с хляб,
16 (K)а свещениците му ще облека в спасение
и верните му хора ще ликуват от радост.
17 (L)Там Аз ще издигна величието на Давид,
ще приготвя светилник на Своя помазаник.
18 Враговете му ще покрия с позор,
а на него ще засияе короната му.“
Възхвала на братската любов
133 Поклонническа песен. На Давид.
Колко е хубаво и колко е прекрасно,
когато братя живеят в съгласие!
2 (M)Това е като скъп елей върху глава,
разливащ се по брада, брадата на Аарон, елей,
който се стича по ръба на дрехата му;
3 (N)като роса от Ермон,
която пада върху планините на Сион,
защото там Господ възвести благословението
за живот за вечни времена.
Призив за прослава на Господа
134 (O)Поклонническа песен.
Прославяйте Господа, всички служители на Господа,
които стоите нощем в Господния дом.
2 (P)Вдигнете ръцете си към светилището
и прославете Господа!
3 (Q)Нека да те благослови Господ от Сион,
Който сътвори небето и земята.
Хвалебствен химн за Господните дела
135 (R)(S)Алилуя[b]. Възхвалявайте името на Господа,
възхвалявайте го, Господни служители,
2 вие, които стоите в дома на Господа,
в храмовите дворове на дома на нашия Бог.
3 Възхвалявайте Господа, защото Господ е благ;
възпявайте името Му, защото то е чудно;
4 (T)защото Господ избра за Себе Си Яков,
за Свое притежание – Израил.
5 (U)Това аз зная – че Господ е велик
и че нашият Господ е по-велик от всички богове.
6 (V)Всичко, което Господ иска, Той го прави –
на небето и на земята, в моретата и във всички бездни.
7 (W)Той издига облаци от земните предели,
прави светкавици при дъжд,
извежда вятър от Своите хранилища.
8 (X)Той порази първородните в Египет –
от човека до добитъка.
9 (Y)Изпрати знамения и чудеса сред тебе, Египет,
върху фараона и върху всички негови служители.
10 (Z)Той порази много народи
и погуби силни царе:
11 Сихон, аморейския цар,
и Ог, васанския цар,
и всички ханаански царства.
12 И даде земята им за наследство,
за наследство на Израил, Своя народ.
13 (AA)Господи, Твоето име е вечно; Господи,
споменът за Тебе преминава от род в род.
14 (AB)Защото Господ ще защити в съда Своя народ
и ще се смили над Своите слуги.
15 (AC)Езическите идоли са само сребро и злато,
дело на човешки ръце:
16 имат уста, но не говорят;
имат очи, но не виждат;
17 имат уши, но не чуват;
дори в устата им няма дихание.
18 Подобни на тях са онези, които ги ваят,
всеки, който се уповава на тях.
19 Израилтяни, величайте Господа!
Свещеници от Аароновия дом, величайте Господа!
20 Левити, величайте Господа!
Вие, които благоговеете пред Господа, величайте Господа!
21 Прославен да бъде от Сион Господ,
Който е в Йерусалим! Алилуя.
Пролог
Благоденствие на праведния Йов
1 В земята Уц някога живееше един човек на име Йов. Той беше безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло. 2 Родиха му се седем синове и три дъщери. 3 Той притежаваше седем хиляди броя дребен добитък, три хиляди камили, петстотин впряга волове, петстотин ослици и многобройна прислуга. По благосъстояние този човек превъзхождаше всички жители на Изтока. 4 Синовете му имаха обичай да се събират и устройват празнични гощавки у дома си всеки в определения си ден. Те изпращаха пратеници и поканваха трите си сестри да ядат и да пият заедно с тях. 5 Всеки път когато завършваше поредицата дни на празнични гощавки, Йов изпращаше пратеници да ги повикат, за да ги очисти. Той ставаше рано сутрин, принасяше жертви всеизгаряния за всеки от тях поотделно и един телец за грях за душите им. Защото Йов казваше: „Може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си.“ Това Йов правеше всеки път.
Оклеветяване на Йов от Сатана. Изпитания и дълготърпение на невинния праведник
6 (A)Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, дойде също и Сатана между тях. 7 Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“ 8 А Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло.“ 9 Сатана възрази на Господ с думите: „Нима случайно Йов благоговее пред Бога? 10 Нали Ти Самият пазиш от всяко зло него, семейството му и целия му имот? Ти благослови неговите дела и трудове – затова стадата му се ширят по земята. 11 Но простри ръка и се докосни до всичко, което той притежава, тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице.“ 12 Тогава Господ каза на Сатана: „Ето всичко, което той притежава, нека бъде в твоя власт; само него самия не засягай.“ След това Сатана се отдалечи от Господа.
13 Един ден, когато синовете и дъщерите на Йов ядяха и пиеха вино в дома на първородния си брат, 14 при Йов дойде вестител и съобщи: „Говедата бяха при ралата и ослиците пасяха около тях, 15 когато савейци ги нападнаха и откараха, а слугите поразиха с остър меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“ 16 Този още говореше, когато дойде друг и каза: „Огън Божий падна от небето, изгори овците и слугите и ги умъртви. Спасих се само аз, за да ти съобщя.“ 17 Докато и този говореше, ето дойде друг и каза: „Халдейци се разположиха в три орди, нападнаха камилите и ги отведоха, а слугите поразиха с меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“ 18 Този не беше още свършил, дойде друг и извести: „Твоите синове и дъщери ядяха и пиеха вино в дома на своя първороден брат. 19 Тогава откъм пустинята дойде силна буря и разтърси четирите ъгъла на къщата. Тя се събори върху децата ти и те умряха. Единствен аз се спасих, за да ти известя всичко това.“
20 Тогава Йов стана, раздра връхната си дреха, острига главата си, падна на земята, благоговейно се поклони до земята 21 (B)и рече: „Гол излязох от утробата на майка си и гол ще си отида. Господ дал, Господ взел[a]; да бъде благословено името на Господ!“
22 (C)При всички тези изпитания Йов не съгреши и не похули Бога.
Филип и етиопецът
26 А Господен ангел каза на Филип: „Стани и тръгни на юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.“ 27 Той стана и тръгна. И ето един етиопец, придворен евнух на етиопската царица Кандакия, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение, 28 сега се връщаше и, седнал в колесницата, четеше пророк Исаия. 29 Духът каза на Филип: „Приближи се до тази колесница и върви край нея.“ 30 Филип се затича и като чу, че той чете пророк Исаия, попита: „Разбираш ли това, което четеш?“ 31 Той отговори: „Как бих могъл, ако някой не ме упъти?“ И покани Филип да се качи и да седне при него. 32 (A)А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Той беше заведен като овца на клане; и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отвори устата Си. 33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но кой ще опише рода Му? Защото се отнема животът Му от земята.“
34 Тогава евнухът се обърна към Филип: „Кажи ми, моля те, за кого пророкът говори това? За себе си или за някой друг?“ 35 Филип подхвана беседа и като започна от това място в Писанието, благовести му за Иисус. 36 Както продължаваха по пътя, стигнаха до едно място с вода и евнухът рече: „Ето вода. Какво пречи да се кръстя?“ 37 А Филип му отвърна: „Можеш да се кръстиш, ако вярваш с цялото си сърце.“ Той каза: „Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.“[a] 38 И заповяда да спрат колесницата. Двамата влязоха във водата – Филип и евнухът. И той го кръсти. 39 (B)Когато излизаха от водата, Светият Дух слезе върху евнуха, а Господен ангел[b] грабна Филип. Евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. 40 (C)А Филип се озова в Азот и после, откъдето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
Иисус Христос ходи по вода
16 (A)А когато се свечери, Неговите ученици слязоха при езерото, 17 влязоха в лодка и тръгнаха обратно през езерото към Капернаум. Тъмнина настъпи, но Иисус още не беше дошъл при тях. 18 Езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър. 19 След като учениците бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха, че Иисус върви по езерото и се приближава към лодката. Тогава се уплашиха. 20 Той им каза: „Аз съм. Не се бойте!“ 21 Тогава те поискаха да Го вземат в лодката и веднага лодката достигна до сушата, към която плаваха.
Иисус Христос – хлябът на живота
22 На другия ден народът, който беше останал на отвъдната страна на езерото, забеляза, че там не е имало друга лодка освен онази, в която бяха влезли учениците на Иисус[a]. Те знаеха, че Той не е пътувал в лодката с учениците Си, но учениците бяха отплавали сами. 23 Други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше изрекъл благодарствената молитва. 24 А когато хората видяха, че нито Иисус, нито учениците Му са там, влязоха в лодките и отидоха в Капернаум да търсят Иисус. 25 И след като Го намериха на другия бряг на езерото, попитаха Го: „Учителю, кога дойде тука?“
26 Иисус им отговори: „Истината, истината ви казвам: търсите Ме не за това, че видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 27 Трудете се не за тленната храна, но за храната, която води до вечен живот и която ще ви даде Синът човешки, защото Бог Отец е положил Своя печат върху Него.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.