Book of Common Prayer
145 Коф. Извиках от все сърце; Послушай ме, Господи, <и> ще пазя повеленията Ти.
146 Извиках към Тебе; Спаси ме и ще пазя повеленията Ти.
147 Предварих зората с викането си; На Твоите думи уповавах.
148 Очите ми предварят нощните стражи, За да размишлявам за Твоето слово.
149 Чуй гласа ми според милосърдието Си; Съживи ме, Господи, според съдбите Си.
150 Приближиха се ония, които нечестиво ме преследват, И са се отклонили от закона Ти.
151 Ти си близо, Господи; И всички Твои заповеди са истина.
152 Отдавна зная от Твоите свидетелства, Че Ти си ги учредил за винаги.
153 Реш. Виж скръбта ми и избави ме, Защото не съм забравил закона Ти.
154 Защити делото ми и изкупи ме; Съживи ме според словото Си.
155 Избавлението е далеч от нечестивите, Защото те не търсят Твоите повеления.
156 Много са Твоите благи милости, Господи; Съживи ме според съдбите Си.
157 Мнозина са моите гонители и противници; Но аз не се отклоних от свидетелствата Ти.
158 Като видях коварните, погнусих се <от тях>. Защото не пазят Твоето слово.
159 Виж колко обичам аз Твоите правила; Съживи ме, Господи, според милосърдието Си.
160 Същността на Твоето слово е истина; И Твоите праведни съдби, до една <траят> до века.
161 Шин. Първенци ме преследваха без причина; Но сърцето ми трепери от думите Ти.
162 Аз се радвам на Твоето слово. Като оня, който намира много користи.
163 Мразя лъжата и се гнуся от нея, Но закона Ти обичам.
164 Седем пъти на ден Те хваля, За Твоите праведни съдби.
165 Много мир имат ония, които обичат Твоя закон, И за тях няма спънки та да се препъват.
166 Надявах се за Твоето спасение, Господи, И изпълнявах Твоите заповеди.
167 Душата ми опази Твоите свидетелства; И аз ги любя твърде много.
168 Държах Твоите правила и Твоите свидетелства; Защото всичките ми пътища са пред Тебе.
169 Тав. Нека стигне викането ми пред Тебе, Господи; Вразуми ме според словото Си.
170 Нека дойде молбата ми пред Тебе; Избави ме според словото Си.
171 Устните ми ще изливат хваление, Защото ме учиш на повеленията Си.
172 Езикът ми ще пее за словото Ти, Защото всички Твои заповеди са правда.
173 Ръката Ти нека бъде готова да ми помогне, Защото аз избрах Твоите правила.
174 Копнях за Твоето спасение, Господи; И законът Ти е моя наслада.
175 Нека живее душата ми, и ще Те хвали; И нека ми помагат съдбите Ти.
176 Скитах се като изгубена овца; Потърси слугата Си, защото не забравих Твоите заповеди.
128 (По слав. 127). Песен на възкачванията. Блажен всеки, който се бои от Господа, И ходи в Неговите пътища;
2 Защото ще ядеш <плода> от труда на ръцете си; Блажен ще бъдеш, и ще благоденствуваш.
3 Жена ти ще бъде като плодовита лоза всред дома ти, Чадата ти като маслинени младоци около трапезата ти,
4 Ето, така ще се благослови човекът, Който се бои от Господа.
5 Господ да те благослови от Сион, И да видиш доброто на Ерусалим през всичките дни на живота си,
6 Дори да видиш чада от чадата си! Мир на Израиля!
129 (По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),
2 Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.
3 Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.
4 <Но> Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.
5 Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.
6 Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -
7 С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,
8 Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! <Та да им отговарят: И ние> ви благославяме в името Господно!
130 (По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.
2 Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.
3 Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?
4 При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.
5 Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.
6 Душата ми <очаква> Господа Повече от ония, които <очакват> зората, <Да! повече от> очакващите зората.
7 Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;
8 И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.
16 И шестте стотин мъже, които бяха от данците, застанаха, препасани с войнишките си оръжия, във входа на вратата.
17 Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там, та взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли, и леяния кумир; а свещеникът стоеше във входа на вратата с шестте стотин мъже, които бяха препасани с войнишки оръжия.
18 И когато влязоха те в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им рече: Що правите вие?
19 А те му рекоха: Мълчи! тури ръката си на устата си, та дойди с нас и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израиля?
20 На това свещеникът сърдечно се зарадва, и, като взе ефода, домашните идоли, и изваяния идол, отиваше си всред людете.
21 И те се обърнаха та потеглиха, като туриха пред себе си децата и добитъка и по-скъпите си вещи.
22 Когато те се бяха отдалечили от Михеевата къща, човеците от къщите съседни с Михеевата къща, се събраха и застигнаха данците.
23 И като извикаха на данците, тия обърнаха лицата си та рекоха на Михея: Що ти е та си събрал при себе си такова множество?
24 А той каза: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника, и тръгнахте; и що повече ми остава? Как, прочее, ми казвате: Що ти е?
25 А данците му рекоха: Да се не чуе гласът ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, та изгубиш живота си и живота на домашните си.
26 И данците вървяха по пътя си; а Михей, като видя, че те са по-силни от него, върна се та дойде у дома си.
27 Те, прочее, взеха това, що беше направил Михей, и свещеника когото имаше, та дойдоха в Лаис, при люде спокойни и живеещи без страх; и поразиха ги с острото на ножа и изгориха града с огън.
28 И нямаше кой да го избави, защото беше далеч от Сидон, и те нямаха сношения с никого. Градът бе в долината до Вет-реов; и те го съградиха <изново> и се заселиха в него.
29 И нарекоха града Дан, по името на баща си Дан, който се е родил на Израиля; а по-напред името на града беше Лаис.
30 Тогава данците си поставиха изваяния идол; а Иоанатан, син на Гирсона, син на Моисея, - той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята {Т.е., като представена от Божия ковчег.} се плени.
31 Така те си поставиха изваяния идол, който Михей бе направил, и който оставаше там през цялото време, когато Божият дом беше в Сило.
14 А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,
15 които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;
16 защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.
17 Тогава <апостолите> полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.
18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:
19 Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.
20 А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.
21 Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22 Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;
23 понеже виждам, че си в горчива жлъчка и <си> вързан в неправда.
24 А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.
25 Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като <по пътя> проповядваха благовестието в много самарийски села.
6 След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}.
2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.
3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
4 А наближаваше юдейският празник пасхата.
5 Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
6 (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
9 Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.
12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.
13 И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
© 1995-2005 by Bibliata.com