Book of Common Prayer
118 (По слав. 117). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.
2 Нека каже сега Израил, Че Неговата милост <трае> до века.
3 Нека каже сега Аароновият дом, Че Неговата милост трае до века.
4 Нека кажат сега ония, които се боят от Господа, Че Неговата милост <трае> до века.
5 В притеснението си призовах Господа; Господ ме послуша и <ме постави> на широко място.
6 Господ е откъм мене; няма да се убоя; Що може да ми стори човек?
7 Господ е откъм мене между помощниците ми; Затова ще видя <повалянето> на ненавистниците си.
8 По-добре да се надява някой на Господа, А не да уповава на човека.
9 По-добре да се надява някой на Господа, А не да уповава на князе.
10 Всичките народи ме обиколиха; <Но> в името Господно ще ги отсека.
11 Обиколиха ме, да! обиколиха ме; <Но> в името Господно ще ги отсека.
12 Обиколиха ме като пчели, <но> угаснаха като огън от тръни; <Защото> в името Господно ще ги отсека.
13 Ти, <враже>, ме тласна силно за да падна; Но Господ ми помогна.
14 Сила моя и песен моя е Господ, И Той ми стана избавител,
15 Глас на радост и на избавление <се чува> в шатрите на праведните; Десницата Господна върши храбри дела.
16 Десницата Господна се издигна; Десницата Господна върши храбри дела.
17 Аз няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни.
18 Строго ме наказва Господ, Но на смърт не ме предаде.
19 Отворете ми портите на правдата; Ще вляза в тях <и> ще прославя Господа.
20 Това са Господните порти, В които ще влязат праведните.
21 Ще Те славословя, защото си ме послушал, И станал си ми избавител.
22 Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Стана глава на ъгъла,
23 От Господа е това, <И> чудно е в нашите очи.
24 Тоя е денят, който Господ е направил; Нека се радваме и се развеселим в Него.
25 О Господи! избави, молим се; О Господи! молим се, изпрати благоденствие.
26 Благословен <да бъде оня>, който иде в името Господно; Благославяме ви от дома Господен.
27 Господ е Бог, Който ни показва светлина; Приведете до роговете на олтара Вързаната с въжета жертва.
28 Ти си Бог мой, и ще Те славя; Боже мой, ще Те възвишавам.
29 Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.
145 (По слав. 144). Давидово хваление. По еврейски, азбучен псалом. Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю <мой>, И ще благославям Твоето име от века и до века.
2 Всеки ден ще Те благославям, И ще хваля Твоето име от века и до века.
3 Велик е Господ и твърде достохвален, И величието Му е неизследимо.
4 Едно поколение ще хвали делата Ти на друго, И ще разказват Твоето могъщество,
5 Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство, И за Твоите чудесни дела;
6 И <когато> човеците говорят за мощта на Твоите страшни дела, То и аз ще разказвам Твоето величие.
7 Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост, И ще възпяват Твоята правда.
8 Благодатен и жалостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.
9 Благ е Господ към всички; И благите Му милости са върху всичките Му творения.
10 Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи, И Твоите светии ще Те благославят;
11 Ще говорят за славата на царството Ти, И ще разказват Твоето могъщество,
12 За да изявят на човешките чада мощните Му дела, И славното величие на Неговото царство.
13 Твоето царство е вечно, И владичеството Ти <трае> през всички родове.
14 Господ подкрепя всичките падащи, И изправя всичките сгърбени.
15 Очите на всичките гледат към Тебе; И Ти им даваш храна на време.
16 Отваряш ръката Си И удовлетворяваш желанието на всичко живо.
17 Праведен е Господ във всичките Си пътища, И благодатен във всичките Свои дела.
18 Господ е близо при всички, които Го призовават, При всички, които с истина Го призовават.
19 Изпълнява желанието на тия, които Му се боят, Слуша викането им, и ги избавя.
20 Господ пази всички, които Го любят; А ще изтреби всичките нечестиви.
21 Устата ми ще изговарят хваление на Господа; И всяка твар нека благославя Неговото свето име от века и до века.
15 Тогава тя му рече: Как можеш да казваш: Обичам те, като сърцето ти не е с мене? Ето, тия три пъти ти ме излъга и не ми яви в що се състои голямата ти сила.
16 И понеже му досаждаше всеки ден с думите си, и толкоз настояваше пред него, щото душата му се притесни до смърт,
17 той й откри всичкото си сърце като й рече: Бръснач не е минавал през главата ми, защото аз съм Назирей Богу още от утробата на майка си; ако се обръсна, тогава силата ми ще се оттегли от мене, та ще стана безсилен, и ще бъда като всеки друг човек.
18 А като видя Далила че й откри цялото си сърце, прати да повикат филистимските началници, като каза: Дойдете и тоя път, защото той ми откри цялото си сърце. Тогава филистимските началници дойдоха при нея, та донесоха и парите в ръцете си.
19 И тя го приспа на коленете си, па повика човек та обръсна седемте плитки на главата му; и тя започна да го оскърбява. И силата му се оттегли от него.
20 Тогава тя рече: Филистимците връх тебе, Самсоне! И той се събуди от съня си и си каза: Ще изляза както друг път и ще се отърся. Но той не знаеше, че Господ беше се оттеглил от него.
21 И тъй, филистимците го хванаха и избодоха очите му, и като го отведоха в Газа, вързаха го с медни окови; и той мелеше в тъмницата.
22 Но космите на главата му почнаха <пак> да растат след като бе обръснат.
23 И филистимските началници се събраха, за да принесат голяма жертва на бога си Дагона и да се развеселят, защото си рекоха: Нашият бог предаде в ръката ни неприятеля ни Самсона.
24 И когато го видяха людете, хвалеха бога си, казвайки: Нашият бог предаде в ръката ни неприятеля ни, разорителя на земята ни, който е убил множество от нас.
25 И когато се развеселиха сърцата им, рекоха: Повикайте Самсона, за да му се подиграваме {Еврейски: Да стане за подигравка.}. И тъй, повикаха Самсона из тъмницата, та стана за подигравка пред тях; след което го поставиха между стълбовете <на къщата>.
26 Тогава Самсон каза на момченцето, което го държеше за ръката: Остави ме да напипам стълбовете, на които се крепи къщата, за да се подпра на тях.
27 А къщата беше пълна с мъже и жени; там бяха и всичките филистимски началници, и на покрива около три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсона, като беше станал за подигравка.
28 Тогава Самсон извика към Господа, казвайки: Господи Иеова, помни ме, моля; и подкрепи ме, моля, само тоя път, Боже, за да отмъстя <поне> еднъж на филистимците за двете си очи.
29 И Самсон прегърна двата средни стълба, на които се крепеше къщата, и опря се на тях, на единия с дясната си ръка, и на другия с лявата.
30 И рече Самсон: Нека умра с филистимците. И наведе се с всичката си сила; и къщата падна върху началниците и върху всичките люде, които бяха в нея. Така, умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от ония, които бе убил през живота си.
31 Тогава братята му и целият му бащин дом слязоха и като го взеха, занесоха го та го погребаха в гроба на баща му Маноя, между Сарая и Естаол. И той съди Израиля двадесет години.
13 Ето, трети път ида при вас. "От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа".
2 Както, когато бях при вас втори път, ви предупредих така и сега, когато не съм при вас, предупреждавам тия, които отнапред са съгрешили, и всички други, че, ако дойда пак, няма да пощадя,
3 тъй като търсите доказателство, че в мене говори Христос, Който спрямо вас не е немощен, но е силен между вас;
4 защото, <при все че> Той биде разпнат в немощ, но пак живее чрез Божията сила. И ние също сме немощни в Него, но ще сме живи с Него чрез Божията сила спрямо вас.
5 Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли че Христос е във вас, освен ако сте порицани?
6 А надявам се да познаете, че ние не сме порицани;
7 и моля Бога да не сторите никакво зло, - не за да се покажем ние одобрени, но за да струвате вие това, което е честно, ако и да бъдем ние порицани.
8 Защото не може да вършим нищо против истината но за истината <можем>.
9 Понеже се радваме, когато ние сме немощни, а вие сте силни; и за това се молим - за вашето усъвършенствуване.
10 Затуй, като отсъствувам, пиша това, та когато съм при <вас>, да се не отнеса строго според властта, която ми е дал Господ за назидание, а не за събаряне.
11 Най-после, братя, здравейте. Усъвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.
25 И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,
26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,
27 като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.
28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29 И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30 И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?
32 Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.
33 А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.
© 1995-2005 by Bibliata.com