Book of Common Prayer
102 (По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно.
3 Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.
11 Дните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева.
12 Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,
20 За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};
21 За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.
25 Отдавна Ти, <Господи>, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.
26 Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
107 (По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века.
2 <Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,
3 Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.
4 <Едни> се скитат по пустинята, <по> усамотен път, Без да намират населен град
5 Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.
6 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,
7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град
8 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
9 Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.
10 <Други> седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,
11 Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.
12 Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да <им> помогне.
13 Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;
14 Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.
15 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
16 Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.
17 <А пък> безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.
18 Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.
19 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.
20 Изпраща словото Си та ги изцелява, И <ги> отървава от ямите, <в които лежат>.
21 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.
23 Ония <пък>, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,
24 Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,
25 Защото, <когато> заповядва и дига бурния вятър, Който повдига <морските> вълни,
26 Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.
27 Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.
28 Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;
29 Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.
30 Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.
31 Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;
32 Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.
20 А Самсоновата жена се омъжи за другаря му, който му беше приятел.
15 И след известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си с едно яре и рече: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща й не го остави да влезе.
2 И баща й каза: Наистина аз си рекох, че ти съвсем си я намразил; затова я дадох на другаря ти. По-малката й сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея, моля, вместо другата.
3 А Самсон им каза: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците като им сторя и аз зло.
4 И тъй, Самсон отиде та хвана триста лисици, и, като взе главни, обърна опашка към опашка, и тури по една главня в средата между двете опашки.
5 И като запали главните, пусна <лисиците> по сеитбите на филистимците и изгори копните и непожънатите класове, тоже и маслините.
6 Тогава филистимците рекоха: Кой стори това? И думаха: Самсон зетът на тамнатеца, за гдето този взе жена му та я даде на другаря му. Затова, филистимците дойдоха та изгориха нея и баща й с огън.
7 А Самсон им каза: Щом правите така, аз ще си отмъстя на вас, и само тогава ще престана.
8 И порази ги с голямо клане на длъж и на шир; {Еврейски: в пищял и в бедро.} тогава слезе та седна в разцепа на скалата Итам.
9 Тогава филистимците възлязоха та разположиха стан в Юда и се разпростряха в Лехий.
10 И юдейците им рекоха: Защо сте дошли против нас? И те казаха: Дойдохме да вържем Самсона, за да му направим както направи и той на нас.
11 Затова, три хиляди мъже от Юда слязоха в разцепа на скалата Итам, та рекоха на Самсона: Не знаеш ли, че филистимците ни станаха господари? Що е, прочее, това, което ти си ни сторил? А той им рече: Както ми сториха те, така им сторих и аз.
12 А те му рекоха: Ние сме слезли да те вържем, за да те предадем в ръката на филистимците. И Самсон им каза: Закълнете ми се, че вие няма сами да ме нападнете.
13 А те приказваха с него и рекоха: Не, само ще те вържем и ще те предадем в ръката им; но да те убием, това никак няма да направим. И тъй, вързаха го с две нови въжета и го изведоха от скалата.
14 Когато дойде в Лехий, филистимците го посрещнаха с възклицание. А Господният Дух дойде със сила на него; и въжетата, които бяха на мишците му, станаха като лен прегорен с огън, и връзките му <като че ли> се разтопиха от ръцете му.
15 И като намери оселова челюст още прясна, простря ръката си та я взе и уби с нея хиляда мъже.
16 Тогава рече Самсон: - С оселова челюст купове, купове, С оселова челюст убих хиляда мъже.
17 И като престана да говори, хвърли челюстта от ръката си, от което се нарече онова място Рамат-лехий. {Т.е., Хвърлянето, <или> Хълма на челюстта.}
18 А подире той ожадня премного; и извика към Господа, казвайки: Ти даде чрез ръката на слугата Си това голямо избавление; а сега да умра ли от жажда и да падна в ръката на необрязаните?
19 Но Бог разцепи трапа, който е в Лехий, и вода излезе из него; и като пи, духът му се съвзе, и той се съживи; затова, нарече <мястото>, което е в Лехий, Енакоре {Т.е., Извора на викащия.}, <както се нарича и> до днес.
20 И той съди Израиля във времето на филистимското <господаруване> двадесет години.
17 А като наближаваше времето <да се изпълни> обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете <бяха> нарасли и се умножили в Египет,
18 докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.
19 Той с коварно постъпване против нашия род <дотолкова> притесняваше бащите ни, <щото> да хвърля децата им, за да не остават живи.
20 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно <дете>, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.
21 И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.
22 И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.
23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.
24 И виждайки един <от тях> онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,
25 мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.
26 На следния ден той им се яви, когато <двама от тях> се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?
27 А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?
28 И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?
29 Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.
43 След два дни Той излезе от там и <отиде> в Галилея.
44 Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.
45 И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
46 Прочее, <Исус> пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.
47 Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и <Го> помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
48 Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.
49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.
50 Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.
51 И когато той вече слизаше <към дома си>, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.
52 А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
53 И така бащата разбра, че <това е станало> в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.
54 Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.
© 1995-2005 by Bibliata.com