Book of Common Prayer
Стремеж към непорочност
101 Псалом на Давид.
Милостта и правосъдието ще възпявам;
на Тебе, Господи, ще пея.
2 Ще размислям за непорочен път:
кога ще дойдеш при мене?
Тогава ще живея с чисто сърце в своя дом.
3 Няма да насоча очите си към нищо беззаконно;
мразя престъпно дело;
то няма да се докосне до мене.
4 Ще държа далече от мене развратеното сърце;
няма да имам нищо общо със злото.
5 (A)Ще погубя онзи, който тайно злослови срещу ближния си;
няма да търпя онзи, който е с горделиви очи и надменно сърце.
6 (B)Очите ми са насочени към верните на земята, за да бъдат те винаги с мене;
който ходи в непорочен път, той ще ми служи.
7 Онзи, който е коварен, няма да живее в моя дом,
а онзи, който е лъжец, няма да стои пред очите ми.
8 От ранни зори ще изтребвам всички нечестиви по страната,
за да изкореня от Господния град всички, които вършат беззаконие.
Молитва за избавление от врагове
109 (A)За първия певец. Псалом на Давид.
Боже, Когото аз възхвалявам, недей да мълчиш,
2 защото против мене са зинали уста на нечестив
и уста на коварен човек; говорят ми с лъжлив език;
3 обкръжават ме с думи на омраза
и неоснователно воюват срещу мене.
4 (B)(C)Те враждуват против мене,
докато аз се моля за тях;
5 (D)отвръщат ми със зло за доброто,
с омраза – за моята обич.
6 Постави над него нечестив човек
и Сатаната да застане от дясната му страна.
7 Когато бива съден, да излезе виновен
и дори молитвата му да бъде смятана за грях.
8 (E)Дните му да бъдат малко
и званието му друг да вземе.
9 (F)Децата му да останат сираци,
а жена му – вдовица.
10 Дано децата му да се скитат и да станат просяци,
да търсят хляб далече от разрушените си домове.
11 Лихвар да заграби всичко, което притежава,
и чужди хора да разграбят всичко, за което е работил.
12 Да няма кой над него да се съжали,
да няма кой да се погрижи за сираците му.
13 (G)Потомството му да загине
и името му да се заличи още в следващия род.
14 (H)Нечестието на предците му да бъде споменато пред Господа
и грехът на майка му да не бъде заличен.
15 (I)Те да бъдат винаги пред Господа
и Той да заличи спомена за тях от земята
16 (J)– затова, че такъв човек не е помислил да бъде милостив,
а преследва беден и безпомощен,
както и човек със съкрушено сърце, за да го умъртви;
17 той обикна проклятието и то ще падне върху него;
не пожела благословението
и то ще се отдалечи от него;
18 той се облече в проклятие като с дреха;
то се вля като вода в неговите вътрешности
и като елей[a] – в неговите кости;
19 нека то му бъде като дреха, с която се облича, и като пояс, с който постоянно се опасва.
20 Такава да бъде отплатата от Господа на обвинителите ми
и на онези, които злостно заговорничат срещу мене.
21 (K)Но Ти, Господи, Владико, защити ме заради Своето име,
защото Твоята милост е голяма; избави ме,
22 защото съм беден и безпомощен
и сърцето ми е наранено в моите гърди.
23 (L)Аз чезна като избледняваща сянка;
гонят ме като скакалец.
24 Коленете ми изнемощяха от пост
и тялото ми стана кожа и кости.
25 (M)Станах за присмех пред хората;
които ме виждат, поклащат глава.
26 Помогни ми, Господи, Боже Мой,
спаси ме заради Своята милост.
27 (N)Нека се разбере, че това е Твоята ръка
и че Ти, Господи, си извършил това.
28 Те проклинат, Ти пък благославяй;
те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят служител нека се зарадва.
29 (O)Да се облекат в безчестие моите обвинители
и нека като с дреха да се покрият със своя срам.
30 (P)А пък аз с уста непрестанно ще славя Господа
и сред мнозина ще Го възхвалявам,
Айн
121 Аз се придържах към правосъдие и правда;
не ме предавай на моите противници.
122 Защити Своя служител за негово добро,
за да не ме угнетяват горделивите.
123 Очите ми копнеят да ме спасиш
и да изпълниш Своето справедливо обещание.
124 Постъпи със Своя служител според милостта Си
и ме научи на Твоите наредби.
125 Аз съм Твой служител, вразуми ме,
за да разбирам Твоите наредби.
126 Господи, време е да действаш –
Те потъпкаха Твоя Закон.
127 (A)Но аз обичам Твоите заповеди
повече от злато, повече от чисто злато.
128 Признавам всички Твои разпоредби за справедливи;
мразя всички пътища на лъжата.
Пе
129 Дивни са Твоите разпоредби,
затова сърцето ми ги спазва.
130 Изясняването на Твоите слова просвещава,
вразумява незнаещите.
131 Отварям уста и въздишам,
защото копнея за Твоите заповеди.
132 (B)Погледни ме благосклонно и се смили над мене,
както постъпваш с тези, които Те обичат.
133 Утвърди стъпките ми според Своето слово
и не давай да ме завладее никакво зло;
134 избави ме от потисничество на хора
и ще спазвам Твоите заповеди;
135 осияй Своя служител със светлината на лицето Си
и ме научи на Своите наредби.
136 Очите ми изливат потоци сълзи,
понеже мнозина не спазват Твоя Закон.
Цаде
137 Господи, Ти си справедлив
и Твоите присъди са правилни.
138 Разпоредбите, които Ти си дал,
са правда и съвършена истина.
139 (C)Моята любов към Твоето дело ме изгаря,
защото враговете ми забравиха Твоето слово.
140 Твоето слово е напълно сигурно
и Твоят служител го обича.
141 Аз съм много млад и презрян,
но Твоите заповеди не забравям.
142 Твоята правда е вечна правда
и Твоят Закон е истина.
143 Скръб и тъга ме постигнаха,
но Твоите заповеди са моя утеха.
144 Твоите разпоредби са за всички времена;
вразуми ме и ще живея.
15 След това Маной каза на Господния ангел: „Иска ни се да те задържим, за да ти сготвим яре.“ 16 Господният ангел отговори на Маной: „Дори и да ме задържиш, аз няма да ям от твоя хляб. А ако искаш да приготвиш жертва всеизгаряне пред Господа, принеси я.“ Маной така и не разбра, че това е Господен ангел. 17 (A)Затова Маной попита Господния ангел: „Как ти е името? Ние искаме да те възвеличим с благодарност, когато се сбъдне възвестеното от тебе.“ 18 Господният ангел му отговори: „Защо питаш за името ми? То е изпълнено с тайнственост.“
19 Тогава Маной взе ярето и хлебния принос и ги принесе върху един камък като жертва пред Господа, Който извършва тайнствени неща пред погледите на Маной и жена му. 20 (B)Когато пламъкът се издигна от жертвеника към небето, Господният ангел се издигна сред пламъка на жертвеника пред погледите на Маной и жена му и те паднаха по лице на земята. 21 Оттук нататък Господният ангел повече не се яви на Маной и на жена му. Тогава Маной разбра, че това е бил ангел от Господа. 22 (C)Затова Маной каза на жена си: „Сигурно ще умрем, понеже видяхме Бога.“ 23 Жена му отговори: „Ако Господ искаше да ни умъртви, нямаше да приеме жертва всеизгаряне и хлебен принос от ръцете ни, нито би показал пред нас всичко това и не би ни възвестил всичко това сега.“
24 (D)Тази жена роди син и го нарече с името Самсон. Детето растеше и Господ го благославяше.
Избиране на седем дякони
6 В тези дни, когато учениците ставаха все повече, възникна недоволство сред елинистите против евреите, понеже вдовиците им били пренебрегвани при разпределяне на всекидневните дажби. 2 Тогава дванадесетте апостоли свикаха цялото множество ученици и казаха: „Не е добре ние да изоставим Божието слово и да се грижим за трапезите. 3 Затова, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени със Светия Дух и с мъдрост, които ще поставим на тази служба, 4 а ние постоянно ще пребъдваме в молитвата и в служението на словото.“ 5 (A)Това предложение се понрави на цялото множество. И избраха Стефан, мъж изпълнен с вяра и Светия Дух, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, прозелит от Антиохия. 6 (B)Тях поставиха пред апостолите, които се помолиха и възложиха ръце върху тях. 7 (C)И тъй, Божието слово се разпространяваше и броят на учениците растеше твърде много в Йерусалим. Мнозина от свещениците също приемаха вярата.
Архидякон Стефан на съд пред синедриона
8 (D)А Стефан, изпълнен с вяра[a] и сила, вършеше големи чудеса и знамения сред народа. 9 Но някои от тъй наречената синагога на либертинците, а също киринейци и александрийци, юдеи от Киликия и Азия, влязоха в спор със Стефан, 10 (E)но не можеха да противостоят на мъдростта и на духа, с който той говореше. 11 Тогава подучиха няколко души да кажат: „Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и Бога.“ 12 Така те подбудиха народа, стареите и книжниците и като го нападнаха, грабнаха го и го заведоха в синедриона. 13 (F)Представиха и лъжливи свидетели, които казваха: „Този човек не престава да говори хулни думи против това свято място[b] и закона. 14 (G)Чухме го да казва, че Този Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, които ни е предал Мойсей.“ 15 И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му сияе като лице на ангел.
Беседата на Иисус Христос със самарянката
4 (A)И тъй, когато Иисус узна, че фарисеите са чули, че Той повече от Йоан придобива ученици и кръщава – 2 въпреки че Сам Иисус не кръщаваше, а учениците Му, 3 Той напусна Юдея и тръгна отново за Галилея.
4 Но трябваше да мине през Самария. 5 (B)И така, дойде до един самарийски град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. 6 Там беше Яковият кладенец. Уморен от пътуването, Иисус седеше при кладенеца. Беше около дванадесет часа. 7 Една жена от Самария дойде да си налее вода. Иисус ѝ каза: „Дай Ми да пия!“ 8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. 9 (C)Тъй като юдеите не общуват със самаряните, самарянката Го попита: „Как Ти, Който си юдеин, искаш да пиеш вода от мене, която съм самарянка?“ 10 (D)Иисус в отговор ѝ каза: „Ако ти знаеше Божия дар и кой е Този, Който ти казва ‘Дай Ми да пия’, ти сама щеше да поискаш от Него и Той щеше да ти даде жива вода[a].“ 11 Жената Му каза: „Господине, нямаш съд, а и кладенецът е дълбок. Откъде тогава имаш живата вода? 12 (E)Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни даде този кладенец – и от него са пили сам той и потомците му, и неговите стада?“ 13 Иисус ѝ отговори: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее, 14 (F)(G)а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее за вечни времена, тъй като водата, която ще му дам, ще стане в него извор, чиято вода блика за вечен живот.“ 15 Жената Му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не идвам тук да наливам!“ 16 Казва ѝ Иисус: „Иди, повикай мъжа си и ела тука.“ 17 Жената отговори: „Нямам мъж.“ Иисус ѝ рече: „Добре каза: ‘Нямам мъж’, 18 защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината.“ 19 Жената Му рече: „Господине, виждам, че Ти си пророк. 20 Нашите праотци са се покланяли на Бога в тази планина, а вие[b] казвате, че в Йерусалим е мястото, където ние трябва да се покланяме.“ 21 Иисус ѝ рече: „Жено, повярвай Ми, че настъпва часът, когато нито в тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отец. 22 (H)Вие се покланяте на нещо, което не познавате, а ние се покланяме на това, което познаваме, защото спасението идва от юдеите. 23 Но идва часът и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с дух и с истина, защото Отец изисква Неговите поклонници да бъдат такива. 24 Бог е Дух и Неговите поклонници трябва да се покланят с дух и с истина.“ 25 Жената Му рече: „Зная, че ще дойде Месия, наричан още Христос. Когато Той дойде, ще ни извести всичко.“ 26 (I)Иисус ѝ каза: „Аз, Който говоря с тебе, съм Този.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.