Book of Common Prayer
88 (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
3 Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите {Еврейски: Сенките.} ще станат <и> ще Те хвалят? (Села).
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в <мястото на> погибелта {Еврейски: В Авадон. Иов 26:6.} верността Ти?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти <дела>, И правдата Ти в земята на забравените?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Господи, защо отхвърляш душата ми? <Защо> криеш лицето Си от мене?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, <и> в изумление съм.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
91 (По слав. 90). Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.
2 Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам.
3 Защото Той ще те избавя от примката на ловеца И от гибелен мор.
4 С перата Си ще те покрива; И под крилата Му ще прибегнеш; Неговата вярност е щит и закрила.
5 Няма да се боиш от нощен страх, От стрелата, която лети денем,
6 От мор, който ходи в тъмнина, От погибел, която опустошава всред пладне.
7 Хиляда души ще падат от страната ти, И десет хиляди до десницата ти, <Но> до тебе няма да се приближи.
8 Само с очите си ще гледаш, И ще видиш възмездието на нечестивите
9 Понеже ти <си казал>: Господ е прибежище мое, И си направил Всевишния обиталището си,
10 Затова няма да те сполети никакво зло, Нито ще се приближи язва до шатъра ти.
11 Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе Да те пазят във всичките ти пътища.
12 На ръце ще те дигат, Да не би да удариш о камък ногата си.
13 Ще настъпиш лъв и аспид; Ще стъпчеш млад лъв и змия.
14 Понеже той е положил в Мене любовта си, <казва Господ>, Затова ще го избавя; Ще го поставя в безопасност {Еврейски: На всичко.}, защото е познал името Ми.
15 Той ще Ме призове, и Аз ще го послушам; С него ще съм, <когато е> в бедствие; ще го избавя и ще го прославя.
16 Ще го наситя с дългоденствие, И ще му покажа спасението, което върша.
92 (По слав. 91). Псалом. Песен за съботния ден. Добро е да славословим Господа И да пеем хваление на Твоето име, Всевишни,
2 Да възвестяваме на ранина милосърдието Ти, И верността Ти всяка нощ,
3 С десетострунен инструмент и с псалтир, С тържествена мелодия на арфа;
4 Защото си ме развеселил, Господи, с деянията Си; Ще се радвам в делата на ръцете Ти.
5 Колко са велики Твоите дела, Господи! Твърде дълбоки са мислите Ти.
6 Скотски човек не знае това, Нито <го> разбира безумен,
7 Че нечестивите изникват като тревата, И всички, които вършат беззаконие, цъфтят, <Само> за да се изтребят вечно.
8 Но Ти, Господи, до века си на високо,
9 Защото, ето, враговете Ти, Господи, Защото, ето, враговете Ти ще погинат; Ще се разпръснат всички, които вършат беззаконие.
10 Но моя рог Ти ще въздигнеш като <рог> на дивия вол; Аз ще бъда помазан с прясно миро;
11 И окото ми ще види <повалянето> на ония, които ме причакват; Ушите ми ще чуят за <възмездието на> злодейците, които се дигат против мене.
12 Праведният ще цъфти като палма, Ще расте като кедър в Ливан;
13 Насадени в дома Господен Ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.
14 Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, Ще бъдат сочни и зелени;
15 За да възвестят, че е праведен Господ, Моята канара, у Когото няма неправда.
9 След това, Авимелех, Еровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си, та говори на тях и на цялото семейство на бащиния дом на майка си, като рече:
2 Кажете, моля, на всеослушание пред всичките сихемски мъже; Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всичките Ероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още, че аз съм ваша кост и ваша плът.
3 Братята, прочее, на майка му изказаха всички тия думи за него на всеослушание пред всичките сихемски мъже; и сърцата им склониха към Авимелеха, защото рекоха: Той ни е брат.
4 И дадоха му седемдесет сребърници от капището на Ваалверита; и с тях Авимелех нае едни никакви и развалени мъже, които вървяха подир него.
5 И, като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си Еровааловите синове, седемдесет души; само че най-младият Ероваалов син, Иотам, оцеля, защото се скри.
6 Тогава всичките сихемски мъже и целият дом Милов се събраха, и отивайки, поставиха Авимелеха цар, близо при дъба на гарнизона, който бе в Сихем.
7 А когато се извести това на Иотама, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог:
8 еднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее, и рекли на маслината: Царувай над нас.
9 Но маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдавам почит на Бога и на човека, та да ида да се развявам {Т.е., да началствувам.} над дърветата?
10 Тогава дърветата рекли на смокинята: Дойди ти и царувай над нас.
11 Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и добрия си плод, та да ида да се развявам над дърветата?
12 После дърветата рекли на лозата: Дойди ти та царувай над нас.
13 Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и човеците, та да ида да се развявам над дърветата?
14 Сетне всичките дървета рекли на тръна: Дойди ти, та царувай над нас.
15 А трънът рекъл на дърветата: Ако наистина ме помазвате цар над вас, дойдете, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън из тръна и изпояде ливанските кедри.
16 Сега, прочее, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелеха цар, и ако сте се обходили добре с Ероваала и с дома му, и ако сте му сторили, според както <извършеното от> ръцете му заслужава, -
19 ако, прочее, днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваала и дома му, то радвайте се на Авимелеха, па нека се радва и той на вас!
20 Но ако не, нека излезе огън из Авимелеха и изпояде сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън из сихемските мъже и из Миловия дом и изпояде Авимелеха!
21 Тогава Иотам се спусна и побягна, и като отиде във Вир, живееше там, поради страха от брата си Авимелеха.
13 А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.
14 А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.
15 Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:
16 Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.
17 Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.
18 Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име.
19 А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;
20 защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.
21 А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото.
22 Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините.
24 А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях,
25 Ти чрез Светия Дух, <говорещ> чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл: - "Защо се разяряваха народите, И людете намислюваха суети?
26 Опълчваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник".
27 Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал,
28 за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.
29 И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,
30 докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса.
31 И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.
2 На третия ден имаше сватба в Кана галилейска и Исусовата майка беше там.
2 И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата.
3 И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат.
4 А Исус й казва: Какво има между Мене и тебе жено? часът Ми още не е дошъл.
5 Майка Му казва на слугите: Каквото ви рече, сторете.
6 А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение, които побираха по две или три мери.
7 Исус им казва: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги до горе.
8 Тогава им казва: Налейте сега та занесете на настойника на угощението. И те занесоха.
9 И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше, (но слугите, които бяха налели водата знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:
10 Всеки човек слага първо доброто вино, и по-долното след като се понапият; ти си задържал доброто вино до сега.
11 Това извърши Исус в Кана галилейска <като> начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.
12 След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му, и учениците Му, и там преседяха не много дни.
© 1995-2005 by Bibliata.com