Book of Common Prayer

84 (По слав. 83). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 81 надписът.}, псалом на Кореевите потомци. Колко са мили Твоите обиталища Господи на силите!

² Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни; Сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.

³ Дори врабчето си намира жилище, И лястовицата гнездо за себе си гдето туря пилетата си, При Твоите олтари, Господи на Силите, Царю мой и Боже мой.

⁴ Блажени ония, които живеят в Твоя дом; Те всякога ще Те хвалят. (Села).

⁵ Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към <Твоя дом>.

⁶ Минаващи през долината на плача, Те я преобръщат на място на извори; И есенният дъжд <я> покрива с благословения.

⁷ Те отиват от сила в сила; Всеки от тях се явява пред Бога в Сион.

⁸ Господи Боже на Силите, послушай молитвата ми. Приклони ухо, Боже Яковов. (Села).

⁹ Боже, щите наш, виж, И погледни в лицето на Твоя помазаник.

¹⁰ Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди <други дни>; Предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, Отколкото да живея в шатрите на нечестието.

¹¹ Защото Господ Бог е слънце и щит; Господ ще даде благодат и слава; Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.

¹² Господи на Силите, Блажен оня човек, който уповава на Тебе.

19 И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци.

² Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях.

³ А като видя това {Или: А Илия се убоя и.}, <Илия> стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там.

⁴ А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.

⁵ Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж.

⁶ И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна.

⁷ А ангелът Господен дойде втори път та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе.

⁸ И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.

⁹ И там влезе в една пещера, гдето се засели; и ето, Господното слово дойде към него та му рече: Що правиш тук, Илие?

¹⁰ А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.

¹¹ И <словото му> каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса;

¹² И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас.

3 Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

² Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

³ и явявате се, че сте Христово писмо, <произлязло> чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

⁴ Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

⁵ Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

⁶ Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

⁷ Но, ако служението на <онова, което докарва> смърт, <написано> с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

⁸ как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

⁹ Защото, ако служението на <онова, което докарва> осъждане, <стана със> слава, служението на <онова, което докарва> правда, го надминава много повече в слава.

¹⁸ А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.