Book of Common Prayer
Възстановяване на насаденото от Бога лозе
80 За първия певец. По мелодията на Шошаним едут[a]. Псалом на Асаф.
2 (A)[b] Пастирю на Израил,
Който водиш потомците на Йосиф като стадо, слушай!
Ти, Който седиш на херувими, сияй!
3 Прояви силата Си пред племената на Ефрем, Вениамин и Манасия
и ела да ни спасиш.
4 Боже, възстанови ни! Нека засияе лицето Ти
и ще се спасим.
5 Господи, Боже Вседържителю,
докога ще се гневиш въпреки молитвите на Твоя народ?
6 (B)Храниш ни с хляб, напоен със сълзи,
и ни поиш изобилно със сълзи.
7 (C)Противопоставяш ни на нашите съседи,
а нашите врагове ни се подиграват.
8 Боже Вседържителю, възстанови ни!
Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.
9 Ти извади лозата от Египет,
изгони народите и я посади;
10 направи ѝ място, вкорени я
и тя изпълни земята.
11 Планините се покриха със сянката ѝ,
а кедрите Божии – с нейните клони.
12 Тя простря клоните си до морето
и филизите си – до реката.
13 Защо събори нейната ограда
и сега берат от нея всички, които вървят по пътя?
14 Глиганът я подкопава,
а полските животни я гризат.
15 Боже Вседържителю, обърни се!
Погледни от небесата и виж, и посети това лозе!
16 Запази онова, което е насадила десницата Ти,
и филизите, които Ти укрепи за Себе Си.
17 То е обгорено и изпорязано.
Те ще загинат от заплахите на лицето Ти.
18 Да бъде ръката Ти върху мъжа, който седи отдясно на Тебе;
върху човешкия син, когото Ти укрепи.
19 Така няма да се отделим от Тебе.
Съживи ни и ние ще изповядаме Твоето име.
20 Боже Вседържителю, възстанови ни!
Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.
Утеха и надежда в затруднение
77 На първия певец. По Йедутун[a]. Псалом на Асаф.
2 Моят глас е към Бога и ще викам;
моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.
3 (A)В тежък за мене ден търся Господа
и неуморно простирам нощем ръката си към Него,
защото душата ми отказва да се утеши.
4 Мисля за Бога и въздишам;
размишлявам, но духът ми изнемогва.
5 Ти държиш очите ми отворени,
безпокоя се и онемявам.
6 (B)Премислям отминалите дни
и годините на древните времена.
7 Шептя песните си нощем;
със сърцето си размислям
и духът ми се пита:
8 (C)„Завинаги ли ни отхвърли Господ
и няма да ли бъде вече благосклонен?
9 Завинаги ли спряха делата на Неговата милост,
завинаги ли секна Неговото слово?
10 (D)Забрави ли Бог да бъде милостив
или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“
11 (E)Тогава си казах: „Затова страдам аз,
защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“
12 (F)Ще си спомням делата Ти, Господи;
всички онези древни дела ще припомням.
13 Ще размишлявам над всичко, което си извършил,
и ще вниквам във всички Твои дела.
14 (G)Боже, Твоят път е свят.
Кой бог е велик като нашия Бог?
15 Ти си този Бог, Който прави чудеса.
Ти показа на народите мощта Си.
16 (H)Ти избави чрез десницата Си Своя народ,
потомците на Яков и Йосиф.
17 (I)Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха,
а бездните затрепериха.
18 (J)Небесата изляха порой и от облаците се чу глас,
а Твоите стрели летяха навсякъде.
19 (K)Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката,
светкавици осветяваха света,
а земята трепереше и се тресеше.
20 (L)Твоят път бе през морето
и Твоите пътеки – през големите води.
Твоите следи никой не видя.
21 (M)Ти водеше Своя народ като стадо
чрез ръката на Мойсей и Аарон.
Молитва за помощ на Божия народ във война
79 (A)Псалом на Асаф.
Боже, другите народи дойдоха в Твоето наследство,
оскверниха святия Ти храм;
превърнаха Йерусалим в развалини.
2 (B)Труповете на Твоите служители дадоха за храна на птиците небесни,
телата на Твоите благочестиви хора – на дивите зверове.
3 (C)Проляха кръвта им около Йерусалим като вода,
без да има кой да ги погребе.
4 (D)Станахме за присмех на съседите си,
за срам и укор на околните.
5 (E)Докога, Господи, ще продължаваш да се гневиш,
докога ще пламти ревността Ти като огън?
6 (F)(G)Излей гнева Си върху народите, които не Те познават,
и над царствата, които не призовават Твоето име.
7 Защото те разкъсаха Яков
и опустошиха жилището му.
8 Не припомняй греховете на нашите предшественици
и нека Твоята милост бързо да ни срещне,
защото сме измъчени.
9 (H)Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Своето име!
Спаси ни и прости греховете ни заради името Си!
10 (I)(J)Защо трябва другите народи да казват: „Къде е техният Бог?“
Нека пред очите ни народите да разберат,
че ще отмъстиш за пролятата кръв на Своя народ.
11 Нека стонът на затворника стигне до Тебе;
освободи осъдените на смърт със силата на десницата Си!
12 Седемкратно върни на нашите съседи
хулите, коите те изрекоха срещу Тебе, Господи.
13 Ние обаче сме Твоят народ и стадото на Твоето пасище.
Винаги ще Те славим
и ще Те величаем от род в род.
25 През същата нощ Господ му каза: „Вземи едно теле от бащиното си стадо, както и друго, седемгодишно теле, и разруши жертвеника на Ваал, който принадлежи на баща ти, отсечи свещеното дърво до него. 26 На върха на тази скала издигни, както се полага, жертвеник на своя Господ Бог. После вземи второто теле и го принеси за всеизгаряне върху цепениците от свещеното дърво, което вече си отсякъл.“ 27 Гедеон взе десет мъже, свои слуги, и изпълни това, което му заповяда Господ. Но понеже се боеше от домашните на баща си и от градските жители да направи това денем, направи го нощем.
28 Когато сутринта градските жители станаха, ето жертвеникът на Ваал беше разрушен, свещеното дърво до него отсечено и второто теле принесено за всеизгаряне върху новопостроения жертвеник. 29 И си казаха един на друг: „Кой е извършил това?“ Търсиха, разпитваха и казаха: „Йоасовият син Гедеон го е извършил.“ 30 Тогава градските жители казаха на Йоас: „Изведи сина си. Той трябва да бъде предаден на смърт, защото е разрушил жертвеника на Ваал и е отсякъл свещеното дърво до него.“ 31 (A)Йоас каза на всички, които заплашително го бяха заобиколили: „Вие ли ще се застъпвате за Ваал, вие ли ще го защитавате? Който се застъпи за него, ще бъде предаден на смърт още тази сутрин. Ако той е бог, нека сам се застъпи за себе си, тъй като е разрушен неговият собствен жертвеник.“ 32 От този ден започнаха да наричат Гедеон Йероваал, което означава „Нека Ваал сам се съди с него“, тъй като е разрушен неговият собствен жертвеник.
33 Тогава всички мадиамци и амаликитци, както и бедуините от Изток, се събраха заедно, преминаха Йордан и се разположиха на стан в долината Йезреел. 34 И ето Господният Дух въздейства мощно над Гедеон. Той засвири с тръба и родът на Авиезер се събра да го последва. 35 (B)След това изпрати пратеници до цялото Манасиево племе, та и то се отзова да го последва. Също така изпрати пратеници до племената на Асир, Завулон и Нефталим – и те също дойдоха, за да ги посрещнат.
36 (C)Гедеон каза на Бога: „Ако спасиш Израил чрез моята ръка, както Ти обеща, 37 то ето – ще простра тук на мястото за вършеене руно вълна: ако падне роса само на руното, а по цялата земя бъде сухо, ще разбера, че Ти чрез мене ще спасиш Израил, както Сам обеща.“ 38 Така и стана: като се събуди рано сутринта, той изстиска руното и от руното изтече цяла купа вода. 39 Гедеон отново се помоли на Бога: „Не се гневи против мене, ако отново направя опит с руното вълна: нека бъде сухо само руното, а по цялата земя да има роса.“ 40 Същото извърши Бог през онази нощ: само руното беше сухо, а по цялата земя падна роса.
37 (A)Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“ 38 А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух. 39 (B)Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“ 40 (C)И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“ 41 (D)(E)И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души.
Животът в първата християнска община
42 Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите. 43 (F)(G)Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим. 44 А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо, 45 (H)продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата. 46 И всеки ден прекарваха в единомислие в храма, разчупваха хляб по къщите, хранеха се весело и с чисто сърце, 47 като хвалеха Бога и бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата[a] такива, които се спасяваха.
Предвечното Слово
1 (A)(B)В началото[a] беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. 2 То беше в началото у Бога. 3 (C)Всичко беше сътворено чрез Него; и без Него не е станало нищо от онова, което е станало. 4 (D)У Него беше животът, и животът беше светлината на човеците. 5 И светлината свети в мрака; и мракът не я обзе.
Йоан – предтеча на Спасителя
6 (E)Имаше един човек на име Йоан, изпратен от Бога. 7 (F)Той дойде за свидетелство, за да свидетелства за светлината, тъй че всички да повярват чрез него. 8 Той не беше светлината, но беше изпратен да свидетелства за светлината.
Словото се въплътява
9 (G)Съществуваше тази истинска светлина, която дойде в света и просветлява всеки човек[b]. 10 (H)Словото беше в света и светът бе създаден чрез Него, но светът не Го позна[c]. 11 То дойде при Своите Си, но Своите не Го приеха. 12 (I)А на онези, които Го приеха и повярваха в Неговото име, Той им даде възможност да станат Божии деца. 13 (J)Те не се родиха от кръвта на земни родители, нито от плътско желание, нито от мъжко желание, но от Бога.
14 (K)И Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина. И ние видяхме славата Му, слава на Единородния от Отца. 15 (L)Йоан свидетелстваше за Него и гръмко възвестяваше: „Този е, за Когото казах: ‘Той идва след мене, но ме превъзхожда, понеже съществуваше преди мене’.“ 16 От Неговата Божествена пълнота всички ние получихме благодат след благодат, 17 защото Законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос. 18 (M)Никой никога не е видял Бога. Единородният Син[d], Който е у Отец[e], Той ясно Го разкри.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.