Book of Common Prayer
80 (По слав. 79). За първия певец, по като кринове е заявлението {Псал. 45 и 69. надписите.}. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.
2 Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.
3 Възвърни ни, Боже, и осияй с лицето Си; И ще се спасим.
4 Господи Боже на Силите, До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?
5 Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.
6 Направил си ни <предмет> на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.
7 Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,
8 Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите, нея си насадил.
9 Приготвил си <място> пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.
10 Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха <като> изящните {Еврейски: Божиите.} кедри,
11 Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат {Еврейски: Реката.}.
12 Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?
13 Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.
14 Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,
15 И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла {Еврейски: Сина.}, който Си направил силен за Себе Си.
16 Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата {Еврейски: Изобличението,} на лицето Ти.
17 Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, Върху човешкия син, <когото> си направил силен за Себе Си.
18 Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни, и ще призовем Твоето име.
19 Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.
77 (По слав. 76). За първия певец, по Едутуна {Псал. 39 и 62, надписите.}, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 В деня на неволята си търсих Господа, Нощем простирах ръката си <към Него> без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).
4 Удържаш очите ми в неспане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6 Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва, <като казва:>
7 Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).
10 Тогава рекох: Това е слабост за мене Да <мисля, че> десницата на Всевишния се изменява.
11 Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата <извършени> от Тебе в древността,
12 И ще размишлявам върху всичко що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13 Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както <истинският> Бог?
14 Ти си Бог, Който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)
16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 Гласът на гърма Ти бе във вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19 През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20 Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
79 (По слав. 78). Асафов псалом. Боже, народите дойдоха в наследството Ти, Оскверниха светия Твой храм, Обърнаха Ерусалим на развалини,
2 Мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици, Месата на светиите Ти на земните зверове,
3 Проляха кръвта им като вода около Ерусалим; И нямаше кой да <ги> погребва.
4 Станахме за укор пред съседите си, Присмех и поругание пред околните си.
5 До кога, Господи? Ще се гневиш ли винаги? Ще гори ли като огън ревността Ти?
6 Излей гнева Си на народите, които не Те познават, И на царствата, които не призовават името Ти;
7 Защото изпоядоха Якова, И пасбищата му запустяха.
8 Не спомняй против нас беззаконията на прадедите ни Дано ни предварят скоро Твоите благи милости, Защото станахме много окаяни.
9 Помогни ни, Боже Спасителю наш, заради славата на Твоето име; Избави ни и очисти греховете ни, заради името Си.
10 Защо да рекат народите: Где е техният Бог? Нека се знае, пред очите ни, между народите Възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.
11 Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците; Според великата Твоя сила опази осъдените на смърт {Еврейски: Според великата Твоя мишца опази чадата на смъртта.};
12 И възвърни седмократно в пазухата на съседите ни Укора, с който укориха Тебе, Господи.
13 Така ние, Твоите люде и овцете на пасбището Ти, Ще те славословим до века, Из род в род ще разгласяме Твоята хвала.
25 И в същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол седемгодишния, та съсипи Вааловия жертвеник, който се намира у баща ти, и съсечи ашерата, която е при него.
26 После на върха на тая скала издигни олтар на Господа твоя Бог, според наредбата, и вземи втория вол та го принеси за всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш.
27 И тъй, Гедеон взе десетина души от слугите си та стори както Господ му каза; а, понеже се боеше от бащиния си дом и от градските жители, затова не го стори денем, но го стори нощем.
28 А когато градските жители станаха на утринта, ето, Вааловият жертвеник беше съборен, и ашерата, която беше при него, съсечена, и вторият вол цял изгорен на издигнатия олтар.
29 И казаха си един на друг: Кой е извършил тая работа? И като разпитаха и издириха, рекоха: Гедеон Иоасовият син е извършил тая работа.
30 Тогава градските жители казаха на Иоаса: Изведете сина си да се умъртви, понеже той е съборил Вааловия жертвеник, и понеже е съсякъл ашерата, която беше при него.
31 А Иоас рече на всички, които бяха се дигнали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваала? или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен докато <е още> заран. Ако той е бог, нека сам защити делото си, като са съборили жертвеника му.
32 За това в същия ден той нарече <сина си> Ероваал {Т.е., Нека се съди Ваал.}, като казваше: Нека се съди Ваал с него, като е съборил жертвеника му.
33 Тогава всичките мадиамци и амаличани и източните жители се събраха заедно та преминаха и разположиха стан в долината Езраел.
34 А Господният Дух дойде на Гедеона, и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват.
35 После изпрати вестители до целия Манасия, та и той се събра да го последва; прати вестители и до Асира, до Завулона и до Нефталима, а те дойдоха та ги посрещнаха.
36 И Гедеон рече на Бога: Ако искаш да освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал,
37 ето, аз ще туря руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогава ще позная, че ще освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.
38 Така и биде; защото, като стана рано на утринта, той изстиска руното, и роса потече из руното, пълен леген вода.
39 И Гедеон рече на Бога: Да не пламне гневът Ти против мене, и аз ще продумам само тоя път; да опитам, моля Ти се, само тоя път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса.
40 И Бог стори така през оная нощ: само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.
37 Като чуха <това>, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?
38 А Петър им <рече:> Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.
39 Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.
40 И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.
41 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.
42 И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.
44 И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;
45 и продаваха стоката и имота си, и разпределяха <парите> на всички, според нуждата на всекиго.
46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,
47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.
1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
2 То в начало беше у Бога.
3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо <от това>, което е станало.
4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.
6 Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.
7 Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.
8 Не беше той светлината, но <дойде> да свидетелствува за светлината.
9 Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.
10 Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.
11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.
12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, <сиреч>, на тия, които вярват в Неговото име;
13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.
14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
15 Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв.
16 Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;
17 понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.
18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.
© 1995-2005 by Bibliata.com