Book of Common Prayer
Вечният Цар
93 (A)Господ е Цар, облечен с величие;
Господ е облечен и препасан със сила,
затова светът е укрепен
и няма да се поклати.
2 (B)Твоят престол е утвърден открай време.
Ти си вечен.
3 Господи, реките се надигат,
водните потоци усилват шума си,
речните вълни бушуват.
4 Силни са бученето на водите и тътенът на морския вълнолом,
но по-силен е Господ от небесните висини.
5 Твоите правила са неизменни
и Твоят дом, Господи, наистина е свят завинаги.
Поклонение пред Господа
96 (A)(B)Запейте на Господа нова песен,
пей на Господа ти, цяла земьо!
2 Пейте на Господа, възхвалявайте името Му,
всеки ден разгласявайте извършеното от Него спасение.
3 (C)Разгласявайте между народите Неговата слава
и Неговите чудеса между всички племена.
4 (D)Господ е велик и достоен за възхвала,
Той е по-страшен от всички божества.
5 (E)Всички божества на народите са само идоли,
а Господ създаде небесата.
6 Славата и величието са пред Него,
силата и великолепието са в светилището Му.
7 (F)Вие, племена на народите, възхвалявайте Господа,
възхвалявайте славата и силата на Господа;
8 въздайте слава на името на Господа,
носете жертвени приноси и идете в Неговите храмови дворове.
9 Поклонете се на Господа при святото Му явяване.
Трепери пред Него ти, цяла земьо!
10 (G)Възвестете сред народите: „Господ царува!
Той утвърди земята и тя няма да се поклати.
Той ще съди народите справедливо.“
11 Да се веселят небесата и да тържествува земята;
да ликува морето и всичко, което го изпълва;
12 (H)нека се радват полето и всичко, което е по него,
и да ликуват всички дървета в гората
13 (I)пред Господа, защото Той идва,
идва да съди земята.
Той ще съди света справедливо
и народите – със Своята истина.
Псалом на възхвалата и надеждата
34 (A)Псалом на Давид, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелех, беше изгонен от него и си отиде.
2 [a] Ще величая Господа по всяко време;
възхвалата за Него нека винаги да бъде в устата ми.
3 Душата ми ще се хвали с Господа;
смирените ще чуят и ще се зарадват.
4 Величайте Господа заедно с мене
и да възхвалим заедно името Му.
5 Помолих се на Господа и Той ме чу,
от всички мои страхове ме избави.
6 Обърнете поглед към Него и ще засияете от радост,
и лицата ви няма да се посрамят.
7 Ето безпомощният викна и Господ чу
и го спаси от всичките му неволи.
8 Ангелът на Господа закриля тези, които благоговеят пред Него, и ги избавя.
9 (B)Вкусете и ще видите колко благ е Господ!
Блажен е човекът, който се уповава на Него!
10 Бъдете благоговейни пред Господа всички вие, които сте Негови,
защото онези, които благоговеят пред Него, ще имат всичко, от което се нуждаят.
11 Дори лъвовете изпадат в беда и търпят глад,
а онези, които търсят Господа, няма да бъдат лишени от никакво благо.
12 Елате, деца, послушайте ме:
на страхопочитание пред Господа ще ви науча.
13 (C)Иска ли човекът да живее
и обича ли дълголетие, за да се наслаждава на блага?
14 Нека да пази езика си от зло
и своята уста – от лъжливи думи;
15 (D)нека се отклонява от зло и да прави добро;
да търси мир и да се стреми към него.
16 Очите на Господа бдят над праведните
и ушите Му слушат техните вопли.
17 Но лицето на Господа е против злодеите,
за да изличи спомена за тях от земята.
18 Праведните викат и Господ ги чува
и ги избавя от всичките им скърби.
19 (E)Господ е близо до съкрушените сърца
и ще спаси смирените по дух.
20 Много са страданията на праведника,
но Господ ще го избави от всички тях.
21 (F)Той ще запази всичките му кости;
ни една от тях няма да се строши.
22 Злото убива грешника
и онези, които мразят праведника, загиват.
23 Господ избавя душите на Своите служители
и никой от онези, които се уповават на Него, няма да бъде осъден.
Шести съдия – Гедеон
6 (A)Израилтяните отново започнаха да извършват лоши дела пред Господа. Затова Господ ги предаде под властта на мадиамците в продължение на седем години. 2 Когато мадиамците удържаха победа над Израил, израилтяните си правеха убежища в пещери и укрепления в планини. 3 Щом израилтяните посееха жито, нахлуваха мадиамците заедно с амаликитците и бедуините от изток и нападаха страната. 4 (B)Те разполагаха стан против тях, опустошаваха полята чак до Газа и не оставяха храна на Израил, нито овца, нито вол, нито осел. 5 Защото те идваха с добитъка си и с шатрите си, многобройни като скакалци; те и камилите им брой нямаха. Така те нахлуха и опустошиха земята. 6 Поради мадиамците Израил обедня твърде много и затова израилтяните викнаха към Господа за помощ.
7 Когато израилтяните викнаха към Господа за помощ против мадиамците, 8 Господ им изпрати пророк, който им каза: „Така говори Господ, Бог Израилев: ‘Аз ви изведох от Египет, изведох ви от дома на робството. 9 Избавих ви от властта на египтяните и от властта на тези, които ви потискаха, прогоних ги от вас и ви дадох земята им. 10 След това ви казах: «Аз съм Господ, вашият Бог; не почитайте боговете на аморейците, в чиято земя живеете.» Но вие не се вслушахте в гласа Ми.’“
11 (C)Тогава дойде Господен ангел и седна в Офра под дъба, който принадлежеше на Йоас, потомък на Авиезер. Неговият син Гедеон чукаше жито в лин, за да го скрие от мадиамците. 12 (D)Яви му се Господен ангел и му каза: „Господ е с тебе, храбри воине!“ 13 В отговор Гедеон му възрази: „Господарю мой! Ако Господ е с нас, защо ни постигна всичко това? Къде са всичките Му чудеса, за които са ни разказвали нашите бащи с думите: ‘Господ ни изведе от Египет?’ Сега Господ ни изостави и ни предаде под властта на мадиамците.“
14 (E)Тогава Господ се обърна към него и каза: „Иди с тази своя сила и спаси Израил от властта на мадиамците. Да, Аз те изпращам!“ 15 Гедеон Му се възпротиви с думите: „Как ще спася Израил? Ето родът ми е най-беден сред Манасиевото племе и аз съм най-малък в бащиния си дом.“ 16 Господ го увери: „Аз ще бъда с тебе и ти ще поразиш мадиамците, като да са един човек.“ 17 (F)Гедеон настоя пред Него: „Ако съм придобил Твоето благоволение, дай ми личба, за да зная кой си Ти, Който говориш с мене. 18 Не си отивай оттук, докато не дойда при Тебе – искам да донеса дара си и да го предложа пред Тебе.“ Ангелът каза: „Аз ще остана тук, докато ти се върнеш.“
19 Гедеон отиде в къщата си и приготви козле и погачи от една ефа брашно; месото сложи в кошница, а бульона – в гърне, изнесе ги при Него под дъба и ги постави пред Него. 20 И Божият ангел му каза: „Вземи месото и погачите и ги постави на този камък, а бульона излей.“ Той така и направи. 21 (G)Тогава Господният ангел простря върха на жезъла, който беше в ръката му, и се докосна до месото и погачите; от камъка излезе огън и изгори месото и погачата. След това Господният ангел изчезна. 22 Като видя Гедеон, че това беше Господен ангел, възкликна: „Горко ми, Владико Господи! Защото видях лице в лице Господния ангел.“ 23 (H)Господ му отговори: „Мир на тебе! Не се бой, няма да умреш.“ 24 И Гедеон издигна там жертвеник на Господа и го нарече „Господ е мир“. Той стои и до днес в Офра, в областта на рода на Авиезер.
6 (A)Помнете това: който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне. 7 Всеки да отделя, колкото му дава сърцето, без да му се свиди или да го принуждават, защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. 8 А Бог е силен да умножи у вас всеки дар, за да имате винаги във всичко пълна задоволеност и да бъдете щедри във всяко добро дело, 9 (B)както е писано: „Пръсна, раздаде на сиромаси – праведността му пребъдва вечно.“ 10 (C)А Онзи, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде и преумножи посятото от вас и да наспори плодовете на вашето благодеяние, 11 та да бъдете богати във всичко и да проявявате голяма щедрост, която чрез нас ще предизвика благодарност към Бога. 12 (D)Защото извършването на това служение не само посреща нуждите на вярващите, но също така дава повод за много благодарности към Бога. 13 И те, като се ползват от това благодеяние, прославят Бога за това, че вие изповядвате покорство към Христовото благовестие и проявявате щедрост към тях и към всички. 14 Те ще се молят за вас, понеже много ви обичат заради изобилната благодат, която Бог ви е дал. 15 Нека благодарим на Бога за неизразимия Му дар!
Божествената власт на Иисус Христос
20 (A)(B)Дойдоха в една къща и пак се събра народ, така че те не можеха и хляб да ядат. 21 И когато Неговите близки чуха това, тръгнаха да Го приберат, понеже се говореше, че не е на себе си.
22 (C)А дошлите от Йерусалим книжници казваха, че е обладан от Веелзевул и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
23 И като ги повика, Иисус им говореше с притчи: „Как може Сатаната да изгонва сам себе си? 24 Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може да устои. 25 И ако някой дом се раздели на части една против друга, този дом не може да устои. 26 И ако Сатаната е въстанал против себе си и се е разделил, не може да устои; дошъл е краят му. 27 Никой не може да влезе в къщата на силния и да разграби покъщнината му, ако първо не върже силния. Едва тогава той ще разграби дома му.
28 Истината ви казвам: на човешките синове ще бъдат простени всички грехове и хули, с каквито биха хулили, 29 (D)но който похули Светия Дух, за него няма да има прошка за вечни времена и той подлежи на вечно осъждане.“ 30 (E)Това каза Той, тъй като говореха: „У Него има нечист дух.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.