Book of Common Prayer
Молитва за спасение. Месиански псалом
69 За първия певец. По мелодията на Шошаним. [a] Псалом на Давид.
2 (A)[b] Боже, спаси ме!
Водите стигнаха до шията ми.
3 Затънах в дълбоко тресавище и няма твърда почва.
Навлязох в дълбочините на водата и вълните ме покриват.
4 Изнемощях от викане, гласът ми пресипна;
очите ми се помрачиха от чакане на Бога.
5 (B)Онези, които ме мразят без причина, са повече от космите на моята глава.
Укрепнаха моите врагове, които искат да ме унищожат несправедливо.
Трябва да върна онова, което не съм отнемал.
6 Боже, Ти познаваш безумието ми
и моите грехове не са скрити от Тебе.
7 Господи, Боже Вседържителю, нека не се посрамят заради мене онези, които се надяват на Тебе!
Да не се посрамят заради мене онези, които търсят Тебе, Боже Израилев.
8 (C)Защото заради Тебе понасям хули.
Безчестие покрива лицето ми.
9 (D)Станах чужд за братята си
и чужденец за децата на своята майка,
10 (E)защото ревността за Твоя дом ме изяде
и хулите на онези, които Те хулят, паднаха върху мене.
11 Когато душата ми плаче в пост,
хулите на онези, които Те хулят, падат върху мене.
12 Когато навличах вретище като дреха,
им станах за присмех.
13 Онези, които седят при портите, говорят за мене,
пеят за мене в пиянски сбирки.
14 (F)Но аз се обръщам към Тебе в молитвата си, Господи.
Боже, отговори ми в благоприятно време заради голямата Си милост,
според истината за Твоето спасение.
15 Избави ме от тресавището, за да не потъна,
но да се избавя от своите врагове и от дълбоките води.
16 Нека водите да не ме залеят
и бездната да не ме погълне,
и пропастта да не затвори устата си над мене.
17 Чуй ме, Господи, защото Твоята милост е блага.
Обърни се към мене заради голямата Си милост.
18 (G)Не скривай лицето Си от Своя служител,
защото съм в беда, послушай ме!
19 Приближи се към душата ми! Избави я!
Освободи ме от моите врагове.
20 Ти знаеш упрека към мене,
моя срам и моето безчестие;
всичките ми врагове са пред Тебе.
21 Присмех съкруши сърцето ми и съм отчаян;
очаквах състрадание, но няма;
и утешители, но не намерих.
22 А ми дадоха жлъчка за храна
и в моята жажда ме напоиха с оцет.
23 (H)Нека тяхната трапеза бъде примка пред лицето им
и мирните трапези – за примамка.
24 Нека да се помрачат очите им, за да не виждат.
И нека слабините им да треперят постоянно!
25 Излей негодуванието Си върху тях
и пламъкът на гнева Ти нека ги постигне!
26 (I)Жилището им да запустее
и в шатрите им да няма кой да живее,
27 защото те преследват онзи, когото Ти си поразил,
и умножават болката на онези, които Ти си наранил.
28 Прибави беззаконие към тяхното беззаконие
и нека те да не влязат в Твоята правда.
29 (J)Да бъдат заличени от книгата на живите
и да не бъдат записани с праведните.
30 Но аз съм беден и отчаян, Боже,
въздигни ме и ме спаси!
31 (K)Ще прославям името на своя Бог в песен,
ще го превъзнасям с благодарност.
32 (L)И това ще допадне повече на Господа,
отколкото жертвен вол или телец с рога и копита.
33 (M)Потиснатите ще видят това и ще се зарадват;
и на вас, които търсите Бога, сърцето ви ще се съживи,
34 защото Господ слуша бедните
и не пренебрегва Своите затворници.
35 Нека Го прославят небесата и земята,
моретата и всичко, което се движи в тях.
36 (N)Защото Бог ще спаси Сион и ще изгради градовете на Юдея,
и ще се заселят там и ще го притежават.
37 (O)Потомството на служителите Му ще го наследи.
И онези, които обичат Неговото име, ще живеят в него.
Справедлива присъда за нечестивите
73 (A)Псалом на Асаф.
Наистина добър е Бог към Израил
и към чистите по сърце.
2 Колкото до мене – краката ми почти се разклатиха,
едва не се подхлъзнах,
3 защото завиждах на надменните,
като виждах благоденствието на нечестивите.
4 Няма мъки при тяхната смърт,
пълни и здрави са телата им.
5 Те нямат грижи като другите хора
и не са измъчвани като тях.
6 Затова и гордостта ги е обвила като огърлица;
покрили са се с насилие като с дреха.
7 (B)Очите им са изпъкнали от тлъстина;
мечтанията на сърцето ги заливат.
8 Присмиват се и говорят за насилие;
надменни са, когато говорят.
9 Гласът им се издига към небето
и думите им обикалят земята.
10 Затова и народът Му се обръща към тях,
защото при тях се пие вода в изобилие.
11 И казват: „Как ще узнае Бог?
Знае ли Всевишният?“
12 Ето това са нечестивите. Те са винаги здрави
и увеличават богатството си.
13 (C)Наистина напразно ли пазех сърцето си чисто
и миех ръцете си в невинност;
14 бях изтезаван всеки ден
и наказван всяка сутрин.
15 Ако бях си казал: „Тъкмо така искам да разсъждавам“ –
щях да изневеря на рода на синовете Ти.
16 Размишлявах, за да разбера това,
но то бе трудно за очите ми,
17 докато не отидох в Божието светилище
и не помислих за края.
18 Наистина си ги поставил на хлъзгаво място
и ги оставяш да паднат в заблуда.
19 Как внезапно опустяха и изчезнаха,
загинаха от ужас.
20 Както сън изчезва след събуждане,
така и Ти, Господи, ще забравиш образа им.
21 Когато сърцето ми се огорчаваше
и вътрешностите ми се разкъсваха,
22 бях обезумял и не разбирах.
Бях като животно.
23 Но въпреки това бях винаги до Тебе
и Ти държеше десницата ми.
24 Ти ме ръководиш чрез съвета Си
и след това ще ме приемеш в слава.
25 Кого имам на небесата?
Ако съм с Тебе, нищо не желая на земята.
26 Плътта и сърцето ми изнемогват,
но Бог е моя закрила и съм завинаги с Него.
27 Защото тези, които са далече от Тебе, ще загинат.
Ти погубваш всички, които не са Ти верни.
28 На мене ми е добре близо до Бога.
Уповавам се на Господа Бога
и ще разгласявам всичките Му дела.
Победна песен на Девора и Варак
5 Тогава Девора запя тази песен заедно с Варак, потомъка на Авиноам:
2 „Затова, че храбри воини предвождаха Израил,
затова че народът прояви усърдие –
прославете Господа!
3 Слушайте, царе, внимавайте, вождове!
Аз ще пея и свиря за възхвала на Господа,
на Господа, Бога Израилев.
4 (A)Когато Ти, Господи, потегли от Сеир,
когато Ти тръгна от страната на Едом,
тогава земята се разтърси, от небето валеше дъжд
и от облаците се изляха води;
5 планините се топяха от присъствието на Господа –
самият Синай потрепери от присъствието на Господа, Бога Израилев.
6 (B)В дните на Самегар, наследник на Анат,
в дните на Яил пътищата пустееха
и пътниците тогава вървяха по околни пътеки вместо по преки пътища.
7 Изчезнаха жителите по селата, изчезнаха сред Израил,
докато аз, Девора, не се въздигнах, докато не се въздигнах аз – майката на Израил.
8 (C)Народът избра нови богове,
затова се разрази войната пред вратата му.
Видяха ли се щит и копие
сред четиридесет хиляди мъже от Израил?
9 Сърцето ми е към вас, храбри вождове на Израил,
към мъжете доброволци сред народа –
прославете Господа!
10 Вие, които гордо яздите на бели осли,
които седите на килими
и шествате по улиците – пейте песен!
11 Сред хорови песнопения при кладенци,
там, където черпят вода за стадата си –
там възхваляват спасителните дела на Господа,
спасителните дела на владичеството Му в Израил!
Тогава Господният народ потегли към портите.
12 Вдигни се, Деворо, вдигни се!
Запей песен!
Вдигни се и ти, Варак,
и води своите пленници, ти, потомък на Авиноам!
13 Дойдоха всички, които бяха още останали, присъединиха се към вождовете на Израил;
Господ ми подчини силните.
14 Тези, които са от корена на Ефремовото племе, тръгнаха против Амалик
след тебе, Вениамине, между твоето племе;
от Махира идваха вождове,
а от племето на Завулон – онези, които държаха жезъл.
15 Също и вождовете на Исахаровото племе заедно с Девора, както
и Исахар заедно с Варак,
се спуснаха пеша в долината.
В областите на Рувимовото племе
се правят дълги съвещания.
16 Защо си ми седнал между кошарите
и слушаш блеенето на стадата?
В областите на Рувимовото племе
ехтят силни прения.
17 Галаад обитава отвъд Йордан,
а защо племето на Дан седи в корабите?
Племето Асирово стои на морския бряг
и спокойно си живее при своите заливи.
18 Племето на Завулон е народ, изложил на смърт живота си,
както и племето на Нефталим – по полските височини.
Светият Дух слиза върху апостолите
2 (A)А когато настана ден Петдесетница и всички в единомислие стояха събрани заедно, 2 внезапно се чу шум от небето, като че идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. 3 И над тях се появиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всеки от тях. 4 (B)Тогава всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, така както Духът им даваше да изговарят.
5 А в Йерусалим се намираха юдеи, хора набожни, от всички страни под небето. 6 Когато се чу този шум, събраха се много хора и бяха слисани, защото всеки слушаше как те говорят на неговия език. 7 Всички се чудеха и се маеха, като си казваха един на друг: „Тези, които говорят, не са ли всички галилейци? 8 Как тъй всеки от нас слуша родния си език? 9 Ние – парти и мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия, 10 на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити, 11 критяни и араби – как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“ 12 Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха един друг: „Какво ли ще е това?“ 13 А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“
Проповед на апостол Петър
14 Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, трябва да разберете това. Чуйте добре моите думи: 15 тези не са пияни, както вие мислите, защото е девет часът сутринта, 16 но се случи реченото чрез пророк Йоил:
17 (C)‘И ето в последните дни, казва Бог, ще излея от Своя Дух върху всяка плът[a]; синовете ви и дъщерите ви ще пророчестват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; 18 и в онези дни върху слугите и слугините Си ще излея Своя Дух и те ще пророчестват. 19 (D)Ще покажа чудеса горе на небето и знамения долу на земята: кръв, огън, дим и пушек. 20 (E)Слънцето ще се превърне в мрак и луната – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. 21 (F)И тогава всеки, който призове името на Господа, ще се спаси’.
Възкресение на Иисус Христос
28 (A)И като мина събота, на разсъмване в първия ден на седмицата[a] дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. 2 И ето стана голям трус, защото Господен ангел слезе от небето, пристъпи, отмести камъка от входа на гроба и седна върху него. 3 Видът му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг. 4 И стражите, уплашени от него, се разтрепераха и станаха като мъртви. 5 Ангелът се обърна към жените и им каза: „Не бойте се, зная, че търсите разпънатия Иисус, 6 няма Го тук, Той възкръсна, както беше казал. Елате, вижте мястото, където е лежал Господ, 7 (B)идете бързо и известете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите и ето отива преди вас в Галилея, там ще Го видите. Ето казах ви.“ 8 И като излязоха бързо от гроба, те със страх и голяма радост се завтекоха да известят на учениците Му.
9 А когато отиваха да известят на учениците Му, ето Иисус се яви насреща им и каза: „Радвайте се!“ Те се приближиха, обгърнаха нозете Му и Му се поклониха. 10 Тогава Иисус им каза: „Не бойте се, идете и известете на братята Ми да отидат в Галилея и там ще Ме видят.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.