Book of Common Prayer
Величието на Царя и Невястата (Църквата) Му
45 За първия певец. По мелодията на шошаним[a]. Песен на Кореевия хор. Песен за любовта.
2 [b] От сърцето ми извира блага дума.
Моята песен е за царя.
Езикът ми е перо на бързописец.
3 Ти си по-прекрасен от синовете на човека,
благост се излива от Твоята уста.
Затова Бог Те благослови за вечни времена.
4 (A)Силни, препаши меча Си на Своето бедро!
Препаши се със Своята слава и със Своето величие!
5 И в Своето величие язди победоносно в колесница
заради истината, благостта и правдата!
И Твоята десница ще Те води към величествени дела.
6 Твоите стрели са остри,
проникват в сърцата на враговете на Царя;
народите падат пред Тебе.
7 Престолът Ти, Боже, е вечен
и жезълът на правдата е жезъл на Твоето царство.
8 (B)Ти обикна правдата и намрази беззаконието.
Затова, Боже, Твоят Бог Те помаза
с елей[c] на радост повече от другите властници.
9 На смирна[d], алое[e] и касия[f] ухаят всички Твои дрехи;
струнна музика Те весели в дворци, украсени със слонова кост.
10 Царски дъщери са между Твоите знатни;
царицата стои отдясно на Тебе с накити от офирско[g] злато.
11 Чуй, дъще, и разбери,
забрави своя народ и своя бащин дом!
12 И Царят ще пожелае твоята красота,
защото Той е Твоят господар. И ти Му се подчини!
13 Дъщерята на Тир ще дойде с дар;
богатите от народа ще търсят Твоето благоволение.
14 Величествена е царската дъщеря в двореца,
златотъкана е нейната дреха.
15 Ще я доведат при царя в пъстровезани дрехи;
девици, нейни приближени, ще я доведат при Тебе.
16 Водят ги с радост и ликуване,
те влизат в царския дворец.
17 На мястото на Твоите бащи ще бъдат Твоите синове;
ще ги поставяш за князе по цялата земя.
18 (C)Ще направя Твоето име да се споменава от род в род;
затова народите ще Те славят за вечни времена.
Господ е Царят на света
47 За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 (A)[a] Ръкопляскайте с ръце, всички народи,
възкликнете към Бога с радостен глас!
3 (B)Защото Всевишният Господ е страшен,
велик Цар над цялата земя.
4 Той покори народи под нас
и страни под краката ни;
5 избра за нас наследството ни,
чудесната земя на Яков, когото възлюби.
6 (C)Бог възлезе при възклицания,
при тръбен звук.
7 Възпявайте нашия Бог,
възпявайте нашия Цар, пейте,
8 защото Бог е Цар на цялата земя!
Пейте празнична песен!
9 (D)Бог се възцари над народите,
Бог седна на святия Си престол.
10 Велможите на народите се събраха
с народа на Бога на Авраам, защото земните царе принадлежат на Бога.
Той се извисява над тях.
Сион – Божият град
48 Песен. Псалом на Кореевия хор.
2 (E)[b] Велик е Господ и високо е прославян
в града на нашия Бог, на святата Му планина.
3 Прекрасно възвишение, радост на цялата земя
е планината Сион[c], далече на север,
и той е градът на великия Цар.
4 Бог е в Своите дворци, Той е познат като прибежище.
5 Защото ето на, царете се събират
и потеглят срещу него.
6 Щом те го видяха, почудиха се,
вцепениха се от страх и избягаха.
7 (F)Страх ги обзе там,
мъка като на жена, когато ражда;
8 Ти съкрушаваш тарсийските кораби[d]
с източния вятър.
9 Каквото чухме, това и видяхме в града на Господа Вседържител, в града на нашия Бог.
Бог ще го утвърди за вечни времена.
10 Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие
всред Твоя храм.
11 (G)Както Твоето име, Боже,
така и Твоята слава се простират до краищата на земята.
Твоята десница е изпълнена със справедливост.
12 (H)Нека да се радва планината Сион,
да се радват дъщерите[e] на Юдея
заради Твоите справедливи присъди.
13 Огледайте Сион и го заобиколете,
пребройте неговите кули!
14 (I)Внимателно разгледайте неговите крепостни стени,
неговите укрепления,
за да разкажете на следващия род.
15 Защото този Бог е наш Бог за вечни времена.
Той винаги ще ни ръководи.
Завладяването на Гай
8 (A)Господ каза на Иисус: „Не се бой и не се ужасявай! Вземи със себе си целия боеспособен народ, стани и иди към Гай. Виж, предавам в ръцете ти царя на Гай – народа му, града му и земята му. 2 Постъпи с Гай и царя му, както постъпи с Йерихон и с царя му, а плячката от него и добитъка му пленете за себе си. Постави засада срещу града откъм тила му.“
3 Така Иисус и всички боеспособни мъже станаха да отидат към Гай. Иисус избра тридесет хиляди силни и храбри мъже и ги изпрати през нощта. 4 Той им заповяда, като каза: „Вижте, поставете засада срещу града – до тила на града. Не се отдалечавайте твърде много от града и всички бъдете готови. 5 А аз и целият народ, който е с мене, ще се приближим към града. Когато гайските жители излязат срещу нас, както преди, ние ще побегнем пред тях. 6 Те ще се втурнат след нас и ще ги отдалечим от града, защото ще кажат: ‘Бягат пред нас, както преди.’ Така ние ще побегнем от тях. 7 Тогава вие станете от засадата и завладейте града. Господ, вашият Бог, ще го предаде в ръката ви. 8 След като превземете града, запалете го с огън. Направете това, както Господ заповяда. Ето давам ви заповед.“ 9 Тогава Иисус ги изпрати. Те отидоха на мястото за засада и се разположиха между Ветил и Гай, на запад от Гай. Иисус прекара онази нощ сред народа.
10 Рано сутринта Иисус стана и събра народа. Той тръгна за Гай заедно с Израилевите стареи, начело пред народа. 11 Всичките боеспособни от народа, които бяха с него, тръгнаха и се приближиха, докато дойдоха до града откъм изток, а засадата беше на запад от града. 12 Те се разположиха на лагер северно от Гай, така че между тях и Гай имаше долина. Иисус взе пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай, на запад от града. 13 И хората разположиха целия лагер на север от града и ариергарда – западно от града. А Иисус отиде през онази нощ в долината. 14 Щом царят на Гай видя това, той и жителите на града побързаха да станат рано и излязоха да срещнат Израил за битка. Той и целият му народ бяха готови за схватка на определеното място с лице към равнината. Той не знаеше, че против него има засада в тила на града. 15 Тогава Иисус и всички израилтяни се престориха на разгромени пред тях и побягнаха към пустинята. 16 Всички хора, които бяха в града, бяха призовани да ги преследват. Те тръгнаха след Иисус и се отдалечиха от града. 17 В Гай и Ветил не беше останал никой, който да не беше излязъл след израилтяните. Те оставиха града отворен и преследваха израилтяните, и тръгнаха след тях.
18 Тогава Господ каза на Иисус: „Простри копието, което е в ръката ти, към Гай, понеже ще го предам в ръката ти.“ И Иисус простря копието, което беше в ръката му, към града. 19 Засадата стана бързо от мястото си и се втурна, когато той простря ръката си. Те влязоха в града и го превзеха. И побързаха да запалят града с огън. 20 Когато жителите на Гай се обърнаха назад, видяха, че от града се издига дим нагоре към небето. Невъзможно беше да бягат – нито нататък, нито насам, защото народът, който бягаше към пустинята, се обърна срещу преследвачите си. 21 Когато Иисус и всички израилтяни видяха, че засадата превзе града и че от града се вдига дим, те се върнаха и започнаха да поразяват гайските жители. 22 Те бяха излезли от града, за да ги срещнат, така че се озоваха посред израилтяните, от които едни бяха от едната страна, а други – от другата. Те ги разбиха, така че Иисус не остави нито жив, нито избягал,
Да не съдим другите
14 (A)Приемайте немощния във вярата, без да оспорвате разбиранията му. 2 Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде само зеленчук. 3 (B)Който яде всичко, да не презира онзи, който не яде, и който не яде, да не осъжда онзи, който яде всичко, понеже Бог го е приел. 4 (C)Кой си ти, че съдиш чуждия слуга? Пред своя господар той стои или пада. И ще бъде изправен, защото Бог[a] има силата да го изправи. 5 Един прави разлика между дните по важност, а друг смята всички дни за еднакви. Нека всеки постъпва според разбирането си. 6 Който прави разлика между дните, прави я за Господа, и който не прави разлика между дните, за Господа не я прави[b]. Който яде всичко, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и също благодари на Бога. 7 (D)Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, 8 но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме. И така, живеем ли или умираме – на Господа принадлежим. 9 Защото Христос затова умря, възкръсна[c] и оживя, за да господства и над мъртви, и над живи. 10 (E)Така че ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съда на Христос[d]. 11 (F)Защото е писано: „Жив съм Аз!“, казва Господ. „Пред Мене ще се преклони всяко племе и всеки език ще изповяда Бога.“ 12 Така всеки от нас ще отговаря пред Бога за себе си.
Залавяне на Иисус Христос
47 (A)И докато Той още говореше, ето дойде Юда, един от дванадесетте, и с него много народ, с ножове и тояги, изпратен от първосвещениците и стареите на народа. 48 А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях знак: „Когото целуна за поздрав, Той е; заловете Го!“ 49 И веднага се приближи до Иисус и каза: „Радвай се[a], Учителю!“ И Го целуна. 50 А Иисус му отговори: „Приятелю, защо си дошъл?“ Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха. 51 И ето един от онези, които бяха с Иисус, протегна ръка, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, му отряза ухото. 52 Тогава Иисус му каза: „Върни ножа си на мястото му; защото всички, които вадят нож, от нож ще загинат; 53 или мислиш, че не мога да помоля Своя Отец и Той веднага ще Ми изпрати повече от дванадесет легиона ангели? 54 Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?“ 55 (B)После Иисус се обърна към народа: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас в храма и поучавах, и не Ме хванахте. 56 Но всичко това става, за да се сбъднат Писанията на пророците.“ Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.