Book of Common Prayer
Коф
145 Зова от все сърце:
„Чуй ме, Господи, и ще спазвам Твоите заповеди.“
146 Тебе призовавам: Спаси ме
и ще следвам Твоите разпоредби.
147 Изпреварвам зората и се моля,
и на Твоето слово се уповавам.
148 (A)Очите ми винаги са будни още преди утринната стража,
за да се вдълбочавам в Твоето слово.
149 Господи, чуй моя глас заради Своята милост;
запази живота ми, тъй както си отсъдил.
150 Онези, които злостно ме преследват, се приближиха;
те са далече от Твоя Закон.
151 Господи, Ти си близо
и всички Твои заповеди са истина.
152 Аз отдавна зная за Твоите разпоредби,
които Ти за вечни времена си установил.
Реш
153 Виж скръбта ми и ме избави,
защото не забравям Твоя Закон.
154 (B)Защити моето дело и ме спаси;
запази живота ми според Своето слово.
155 Спасението е далече от нечестивите,
защото те не търсят Твоите наредби.
156 Господи, Твоята милост е голяма,
запази живота ми, тъй както си отсъдил.
157 Моите гонители и врагове са много,
но от Твоите заповеди не отстъпвам.
158 Виждам отстъпниците и с погнуса се отвръщам,
понеже те не се придържат към Твоето слово.
159 Виж колко обичам Твоите заповеди;
Господи, заради Своята милост запази живота ми.
160 Истината е основа на Твоето слово
и всяко Твое справедливо решение е вечно.
Син
161 Князете ме гонят, без да имам вина,
но сърцето ми изпитва страхопочитание пред Твоето слово.
162 Радвам се на Твоето слово,
както онзи, който получава голяма печалба.
163 Мразя лъжата и се гнуся от нея,
а Твоя Закон обичам.
164 Седем пъти на ден Те прославям
за Твоите справедливи решения.
165 Тези, които обичат Твоя Закон, се радват на голямо благоденствие
и те не могат да се препънат.
166 Господи, очаквам от Тебе спасение
и изпълнявам Твоите заповеди.
167 Душата ми следва Твоите разпоредби
и много ги обичам.
168 Следвам Твоите заповеди и Твоите разпоредби –
Ти виждаш всичките ми пътища.
Тав
169 Господи, нека да стигне моят вик до Тебе;
вразуми ме чрез Своето слово.
170 (C)Нека да дойде молбата ми пред Тебе;
избави ме, както обеща.
171 Устата ми ще произнесе възхвала,
защото ме научи на Твоите закони.
172 Езикът ми ще възвести Твоето слово,
защото всички Твои заповеди са справедливи.
173 Простри ръката Си да ми помогнеш,
защото аз избрах Твоите заповеди.
174 Господи, копнея за спасение от Тебе
и Твоят Закон е утеха за мене.
175 Надари ме с живот, за да мога да Те славя
и Твоите решения да ми помагат.
176 (D)Заблудих се като изгубена овца:
потърси Своя служител, защото не съм забравил Твоите заповеди.
Семейство, благословено от Господа
128 (A)Поклонническа песен.
Блажен е всеки, който благоговее пред Господа
и ходи по Неговите пътища!
2 (B)Ти ще се изхранваш от труда на своите ръце:
блажен си, ще живееш добре!
3 (C)Жена ти ще бъде като плодовита лоза в покоите на твоя дом;
синовете ти – като фиданки на маслиново дърво около твоята трапеза.
4 Ето така ще бъде благословен този,
който благоговее пред Господа!
5 (D)Нека Господ от Сион да те благослови
и да виждаш благополучието на Йерусалим през всички дни на живота си!
6 (E)Ти ще видиш дори и внуци!
Мир да бъде в Израил!
Срещу враговете на Израил
129 (F)Поклонническа песен.
Много пъти ми причиняваха страдания от младини –
нека да каже сега Израил;
2 много пъти ми причиняваха страдания от младини,
но не ме надвиха.
3 (G)Орачи ораха върху гърба ми,
теглейки своите дълги бразди.
4 Но Господ е справедлив –
Той разкъса примката на злите.
5 Нека бъдат посрамени и да отстъпят назад
всички врагове на Сион!
6 (H)Нека бъдат като тревата по покривите,
която преди да е изскубана, изсъхва,
7 с която жътварят не напълва ръката си,
нито обятията си онзи, който връзва снопите;
8 (I)минувачите няма да поздравят:
„Господ да ви благослови“;
„благославяме ви в името на Господа!“
Молба за прошка и изкупление
130 (J)Поклонническа песен.
От глъбините на душата си зова към Тебе, Господи:
2 (K)„Господи, чуй гласа ми,
вслушай се внимателно в моите молби.
3 (L)Господи, ако Ти помниш прегрешенията –
кой би могъл да избегне осъждането, Господи?
4 (M)Но у Тебе е опрощението
и затова Ти вдъхваш благоговение.“
5 (N)Надявам се на Господа, душата ми се надява;
на Неговото слово се уповавам.
6 (O)Душата ми копнее за Господа
повече, отколкото нощната стража очаква утрото,
много повече, отколкото стражата очаква утрото.
7 (P)Нека Израил да се уповава на Господа!
Защото милосърдието е у Господа
и пълното спасение е у Него.
8 (Q)Той ще спаси Израил
от всичките му прегрешения.
41 А на сутринта взе Валаам със себе си и се изкачиха на Вааловите височини, откъдето той видя най-близката част от стана на израилтяните.
Благословията и пророчествата на Валаам за Израил – първа и втора притча
23 Тогава Валаам каза на Валак: „Издигни ми тук седем жертвеника и ми приготви седем телета и седем овена.“ 2 Валак направи така, както каза Валаам; и Валак и Валаам принесоха по едно теле и по един овен на всеки жертвеник. 3 После Валаам каза на Валак: „Застани близо до всеизгарянето си; аз пък ще отида по-нататък, дано Господ ме посрещне. Каквото Той ми открие, аз ще ти кажа.“ И Валаам се изкачи на една гола височина. 4 И Бог срещна Валаам, а Валаам Му каза: „Издигнах седем жертвеника и принесох по едно теле и по един овен на всеки жертвеник.“ 5 Господ вложи слово в устата на Валаам и рече: „Върни се при Валак и говори така!“ 6 И като се върна при него, той стоеше при всеизгарянето си заедно с всички моавски предводители. 7 Тогава Валаам започна притчата си с думите:
„От Арам, от източните планини ме доведе Валак,
моавският цар, и ми рече:
‘Ела, прокълни заради мене Яков, ела и кажи зла дума против Израил!’
8 Как да прокълна, когото Бог не проклина?
Как да кажа зла дума,
против когото Бог не казва зла дума?
9 Защото от връх канарите го виждам
и от хълмовете го гледам:
‘Ето народ, който ще се засели отделно
и няма да е сред останалите народи.
10 Кой може да преброи безбройния като пясъка Яков
и десетките хиляди на Израил?
Дано смъртта ми да е като смъртта на праведните
и сетнините ми да бъдат като техните!’“
11 Тогава Валак каза на Валаам: „Какво стори ти с мене? Аз те взех да прокълнеш враговете ми, а ето, ти дори ги благослови!“ 12 А той отговори: „Нима не трябва да казвам тъкмо онова, което Господ влага в устата ми?“
13 Тогава доброто ли стана причина за моята смърт? Съвсем не! Но грехът, за да се види какво е грях, ми причини смърт чрез доброто, та чрез заповедта да разкрие още повече греховната си същност.
14 (A)Ние знаем, че законът е духовен. Аз обаче съм от плът, продаден на греха, 15 и не разбирам какво правя, защото не върша онова, което желая, а, напротив, върша онова, което мразя. 16 Ако пък върша това, което не желая, тогава признавам, че законът е добър. 17 Но в такъв случай вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене. 18 Аз зная, че у мене, тоест в плътта ми[a], не живее доброто, защото желание имам, но не намирам сили да върша доброто. 19 И върша не доброто, което искам, а злото, което не искам, него върша. 20 А щом върша това, което не искам, вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене. 21 И тъй, откривам такъв закон[b], че когато искам да върша доброто, се натъквам на злото у мене. 22 Защото в мислите си изпитвам радост от Божия закон, 23 но в частите на тялото си виждам друг закон, който воюва против закона на моя разум и ме прави пленник на греховния закон в моето тяло. 24 Нещастен човек съм аз! Кой ще ме избави от това тяло, което ме води към смърт? 25 Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ. Така аз самият с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.
Притча за злите лозари
33 (A)(B)„Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го, изкопа в него лин, построи кула и като го предаде на лозари, замина надалеч. 34 А когато наближи гроздобер, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат неговия дял от плода. 35 (C)Но лозарите хванаха слугите – едни набиха, други убиха, трети пребиха с камъни. 36 Той изпрати отново други слуги, повече от първите, но и с тях постъпиха по същия начин. 37 Накрая изпрати при тях сина си, мислейки си: ‘Ще се засрамят от сина ми.’ 38 Но лозарите, като видяха сина, си казаха: ‘Този е наследникът, хайде да го убием и да присвоим наследството му.’ 39 Хванаха го, изведоха го извън лозето и го убиха. 40 И така, когато дойде господарят на лозето, какво ще направи на тези лозари?“ 41 Отговориха Му: „Злодейците жестоко ще убие, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават навреме плода.“
42 (D)Иисус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията: ‘Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла[a], това е от Господа и е чудо в нашите очи.’ 43 Затова ви говоря, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се предаде на народ, който ще дава плодове. 44 (E)И който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“
45 Като изслушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че говори за тях. 46 И искаха да Го хванат, но се бояха от народа, който Го смяташе за пророк.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.