Book of Common Prayer
75 (По слав. 74). За първия певец, <по> не Разорявай {Псал. 57. надписът.}, Асафов псалом. Песен. Славословим Те, Боже, славословим; И е близо <при нас явлението на> името Ти; разгласяват се чудесните Ти дела.
2 Когато уловя определеното време Аз ще съдя с правота.
3 Ако и да се разтопи земята с всичките й жители, Аз закрепявам стълбовете й. (Села).
4 Рекох на надменните: Не постъпвайте надменно, И на нечестивите: Не издигайте рог;
5 Не дигайте високо рога си, Не говорете с корав врат.
6 Защото нито от изток, нито от запад, Нито от планинската пустиня <иде съд;>
7 Но Бог е съдията; Едного Той унижава, а другиго издига.
8 Защото в ръката на Господа <има> чаша, и виното се пени; Тя е пълна с подправено вино, от което и Той налива; И даже дрождето му ще прецедят и ще изпият всичките нечестиви на земята.
9 А аз ще разгласявам винаги Якововия Бог, <Нему> ще пея хваления.
10 И ще отсека всичките рогове на нечестивите; А роговете на праведните ще се издигнат.
76 (По слав. 75). За първия певец, върху струнни инструменти, Асафов псалом. Песен. Познат е Бог в Юда; В Израил е велико името Му.
2 В Салим е скинията Му, И обиталището Му е в Сион.
3 Там Той строши лъскавите стрели на лъка. Щита и меча, и битката. (Села),
4 Светъл се явяваш, о Славни, От хълмовете с користите.
5 Твърдосърдечните бидоха обрани, заспаха във <вечния> си сън; И никой от яките мъже не намери ръцете си.
6 От Твоето мъмрене, Боже Яковов, Паднаха в дълбок сън и колесници и коне.
7 Ти, самий Ти, си страшен; И кой може да устои пред лицето Ти, когато се разгневиш?
8 Направил си да се чуе от небето присъда; Земята се убоя и утихна
9 Когато Бог стана да съди, За да спаси всичките кротки на земята. (Села).
10 Наистина човешката ярост ще се обърне в хвала на Тебе; С остатъкът от яростта ще се опашеш,
11 Обричайте се и изпълнявайте <обреците си> на Господа вашия Бог; Всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия.
12 Той снишава гордостта на князете, Страшен е за земните царе.
23 (По слав. 22). Давидов псалом. Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.
2 На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.
3 Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.
4 Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
5 Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.
6 Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен.
27 (По слав. 26). Давидов <псалом>. Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша?
2 Когато се приближиха при мене злосторници, Противниците ми и неприятелите ми, За да изядат плътта ми, Те се спънаха и паднаха.
3 Ако се опълчи против мене и войска, Сърцето ми няма да се уплаши; Ако се подигне против мене война И тогава ще имам увереност.
4 Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, - Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си. За да гледам привлекателността на Господа. И да <Го> диря в храма Му.
5 Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, Ще ме покрие в скривалището на шатъра Си, Ще ме издигне на канара.
6 И сега главата ми ще се издигне Над неприятелите ми, които ме окръжават; И ще принеса в скинията Му жертва на възклицания, Ще пея, да! ще славословя Господа.
7 Слушай, Господи, гласа ми, когато викам; Смили се тоже за мене, и отговори ми.
8 <Когато Ти рече>: Търсете лицето Ми, Моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи.
9 Да не скриеш от мене лицето Си; Да не отхвърлиш с гняв слугата Си; Ти ми стана помощ; недей ме отхвърля, И недей ме оставя, Боже, Спасителю мой;
10 Защото баща ми и майка ми са ме оставили; Господ, обаче, ще ме прибере.
11 Научи ме, Господи, пътя Си, И води ме по равна пътека поради ония, които ме причакват.
12 Да ме не предадеш на волята на противниците ми; Защото лъжливи свидетели са се дигнали против мене, Които дишат насилие.
13 Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни В земята на живите - <бих премалнял>.
14 Чакай Господа; Дерзай, и нека се укрепи сърцето ти; Да! чакай Господа.
23 Господ още говори на Моисея, казвайки:
24 Говори на израилтяните, като речеш: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, спомен с тръбно възклицание, свето събрание.
25 <В него> да не вършите никаква слугинска работа и да принасяте жертва чрез огън Господу.
26 Господ говори още на Моисея, казвайки:
27 Десетият ден на тоя седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън Господу.
28 Никаква работа да не вършите в тоя ден, защото е ден на умилостивение, за да се извърши умилостивение за вас пред Господа вашия Бог.
29 Защото всеки човек, който не се смири в тоя ден, ще се изтреби измежду людете си.
30 И всеки човек, който извърши каква да е работа в тоя ден, тоя човек ще изтребя изсред людете му.
31 Никаква работа да не вършите; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения във всичките ви жилища.
32 Ще ви бъде събота за тържествена почивка и за да смирите душите си; на деветия ден от месеца, вечерта, от вечер до вечер, да пазите съботата си.
33 Господ говори още на Моисея, казвайки:
34 Говори на израилтяните, като речеш: От петнадесетия ден на тоя седми месец да пазите за седем дена Господния празник на скинопигията.
35 На първия ден да има свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.
36 Седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу, а на осмия ден да имате свето събрание и да принесете жертва чрез огън Господу; това е тържествено събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.
37 Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу, всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден,
38 освен Господните съботи, и освен всичките обреци, и освен всичките доброволни приноси които давате Господу.
39 А на петнадесетия ден от седмия месец, когато ще сте прибрали произведенията на земята, да празнувате Господния празник седем дена; първият ден да бъде тържествена почивка, и осмият ден тържествена почивка.
40 И на първия ден да си вземете плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби, и седем дена да се веселите пред Господа вашия Бог.
41 Да празнувате тоя празник за Господа седем дена в годината; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения; в седмия месец да го празнувате.
42 В колиби да седите седем дена; всички туземци израилтяни да седят в колиби,
43 за да познаят <бъдещите> ви поколения, че в колиби направих израилтяните да седят, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.
44 И тъй, Моисей обяви Господните празници на израилтяните.
3 Най-после братя, молете се за нас, да напредва бърже Господното слово и да се прославя, както и у вас,
2 и да се избавим от неразбраните и нечестивите човеци; защото не във всички има вяра.
3 Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и ще ви опази от лукавия.
4 И уверени сме в Господа за вас, че и вършите това, и ще вършите това, което заповядваме.
5 А Господ да управи сърцата ви в Божията любов и в Христовото търпение.
6 Заръчваме ви още, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, да страните от всеки брат, който се обхожда безчинно, а не по преданието, което сте приели от нас.
7 Понеже сами вие знаете, как трябва да ни подражавате, защото ние не се обходихме безчинно между вас;
8 нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и усилие работехме нощем и денем, за да не отегчим никого от вас;
9 не че нямаме правота, а за да ви представим себе си пример; за да ни подражавате.
10 Защото и когато бяхме при вас заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде.
11 Понеже слушаме, какво някои постъпвали безчинно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи.
12 На такива заръчваме и ги увещаваме в <името на> Господа Исуса Христа да работят тихо и да ядат своя си хляб.
13 А на вас, братя, да ви не дотегва да вършите добро.
14 И ако някой не се покорява на нашето слово чрез това послание, забележете го, за да не се събирате с него, с цел да се засрами.
15 Обаче, недейте го счита за неприятел, а го наставлявайте като брат.
16 А сам Господ на мира да ви дава мир всякога и всякак. Господ да бъде с всички ви.
17 Поздравът с моята собствена ръка, който е белег на всяко послание, аз, Павел, пиша така:
18 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с всички вас. [Амин].
13 Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.
14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.
15 Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.
16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?
17 Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.
18 Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.
19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.
20 И тъй, от плодовете им ще ги познаете.
21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.
© 1995-2005 by Bibliata.com