Book of Common Prayer
Мир за Божия народ
85 На първия певец. Псалом на Кореевите синове.
2 (A)[a] Господи, Ти се смили над Своята земя
и върна Яков от плен.
3 Ти прости беззаконията на Своя народ
и заличи всичките му грехове,
4 (B)оттегли цялата Си ярост
и отклони пламтящия Си гняв.
5 Възстанови ни, Боже на нашето спасение,
и нека да спре Твоето негодувание против нас.
6 (C)Вечно ли ще се гневиш
и яростта Ти ще продължава ли от род в род?
7 Няма ли да ни върнеш към живот,
за да се зарадва Твоят народ на това, което Ти направи?
8 Господи, покажи ни Своята благост
и ни дай Своето спасение.
9 Да чуя какво ще каже Господ Бог,
защото Той говори за мир на Своя народ и на Своите избраници,
ако те не се връщат към безчестието си.
10 Да, спасението Му е близко за онези, които благоговеят пред Него,
за да пребъдва славата по нашата земя.
11 (D)Милост и вярност ще се срещнат,
правда и мир ще се прегърнат.
12 (E)Истината ще поникне от земята,
а правдата ще надникне от небесата.
13 И Господ ще даде добрини,
а нашата земя – своя плод;
14 и правдата ще върви пред Него
и ще проправя път за стъпките Му.
Планината Сион – майка на народите
87 (A)[a] Псалом на Кореевите синове. Песен.
Неговите основи[b] са на святи планини.
2 Господ обича вратите на Сион
повече от всички жилища на Яков.
3 Славни неща се разказват за тебе,
о, град на Бога!
4 Раав[c] и Вавилон са между тези,
които Ме познават;
същото се отнася за филистимците; Тир и Етиопия –
и те ще кажат: „Този и онзи са оттам.“
5 (B)А за Сион ще казват: „Този и онзи са родени в него
и сам Всевишният го утвърди.“
6 (C)Когато се преброяват народите, Господ ще напише:
„Този е роден там.“
7 И онези, които пеят и които свирят, ще казват:
„Всичките ми извори са у тебе.“
Благодарствен химн за Божията милост
136 (A)Алилуя. Славете Господа, защото Той е благ,
защото е вечна милостта Му.
2 Славете Бога на боговете,
защото е вечна милостта Му.
3 Славете Господа на господарите,
защото е вечна милостта Му.
4 (B)Славете Онзи, Който единствен прави велики чудеса,
защото е вечна милостта Му;
5 (C)Този, Който премъдро създаде небето,
защото е вечна милостта Му;
6 (D)Този, Който разпростря земята върху водите,
защото е вечна милостта Му;
7 (E)Този, Който създаде големите светила,
защото е вечна милостта Му;
8 направи слънцето да управлява деня,
защото е вечна милостта Му;
9 направи луната и звездите да управляват нощта,
защото е вечна милостта Му.
10 (F)Той порази Египет с неговите първородни,
защото е вечна милостта Му;
11 (G)изведе оттам израилтяните,
защото е вечна милостта Му,
12 (H)със силна ръка и простряна мишца,
защото е вечна милостта Му.
13 (I)Той раздели на две Червеното море,
защото е вечна милостта Му,
14 и преведе израилтяните през него,
защото е вечна милостта Му,
15 и хвърли фараона и войската му в Червеното море,
защото е вечна милостта Му.
16 Той водеше Своя народ през пустинята,
защото е вечна милостта Му.
17 Той порази велики царе,
защото е вечна милостта Му,
18 и уби силни царе,
защото е вечна милостта Му:
19 (J)(K)Сихон, аморейски цар,
защото е вечна милостта Му,
20 (L)и Ог, васански цар,
защото е вечна милостта Му.
21 (M)Даде земята им за наследство,
защото е вечна милостта Му,
22 (N)за наследство на Израил, Своя служител,
защото е вечна милостта Му.
23 Той си спомни за нас в нашето унижение,
защото е вечна милостта Му,
24 и ни избави от враговете ни,
защото е вечна милостта Му.
25 (O)Той дава храна на всяко живо същество,
защото е вечна милостта Му.
26 (P)Прославяйте Небесния Бог,
защото е вечна милостта Му.
14 И така, когато народът потегли от шатрите си, за да премине Йордан, и свещениците понесоха ковчега на завета пред народа, 15 и когато тези, които носеха ковчега, дойдоха до Йордан и стъпалата на свещениците, които носеха ковчега, се потопиха при брега на водите – Йордан прелива всичките си брегове през цялото време на жетва, – 16 (A)водата, която слизаше отгоре, се спря като стена на голямо разстояние от Адам, града, който е до Царетан. А водите, слизащи в Аравийското море, Соленото море, изцяло се оттекоха. И народът премина през Йордан срещу Йерихон. 17 Свещениците, които носеха ковчега на завета на Господа, стояха здраво на суха земя по средата на Йордан. И целият Израил премина по сухото дъно, докато накрая всичкият народ премина през Йордан.
Дванадесетте възпоменателни камъка
4 Когато целият народ премина Йордан, Господ каза на Иисус: 2 „Вземете си от народа дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе, 3 и им заповядайте, като кажете: ‘Вземете си оттук, от това място на Йордан – от мястото, където са стоели здраво краката на свещениците – дванадесет камъка. Пренесете ги със себе си и ги поставете на мястото, където ще пренощувате тази нощ’.“
4 Иисус повика дванадесетте мъже, които беше определил от израилтяните, по един мъж от всяко племе, 5 и им каза: „Излезте, минете пред ковчега на Господа, вашия Бог, по средата на Йордан и всеки от вас да вдигне по един камък на рамената според броя на племената на израилтяните, 6 (B)за да бъдат знак за вас. Защото когато вашите синове ви запитат: ‘Какви са тези камъни у вас?’ – 7 ще им отговорите, че водите на Йордан се разделиха пред ковчега на завета на Господа бяха извадени, когато той минаваше през Йордан. Така тези камъни ще бъдат за вечни времена за спомен на Израилевите синове.“
5 1 И тъй, подражавайте на Бога като обични деца 2 (A)и живейте в любов, както и Христос ни обикна и предаде Себе Си за нас като приношение и жертва, които са приятно благоухание за Бога.
3 Както подхожда на вярващи, въобще да не се споменават между вас блудство и всяка нечистота или користолюбие, 4 нито безсрамни, празни и лекомислени думи, които са неприлични, но много повече – благодарения. 5 (B)Защото това трябва да знаете, че никой блудник или нечист, или користолюбец – това е равно на идолослужение – няма наследство в царството на Христос и Бога. 6 (C)Никой да не ви прелъстява с празни думи, понеже заради всичко това гневът на Бога идва върху онези, синовете на непослушанието. 7 И тъй, не ставайте техни съучастници, 8 (D)(E)понеже някога бяхте в тъмнина, а сега чрез Господа сте в светлина. Постъпвайте като деца на светлината 9 (F)– защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, справедливост и истина, – 10 като изпитвате кое е благоугодно на Бога. 11 Не участвайте в безплодните дела на тъмнината, напротив – изобличавайте ги. 12 Защото за онова, което нечестивците вършат тайно, срамно е и да се говори. 13 (G)А на светлина всичко става ясно, 14 (H)понеже всичко, което е открито, е светлина. Затова се казва: „Стани ти, спящият, възкръсни от мъртвите и Христос ще те осветли.“
15 (I)И тъй, гледайте внимателно как да постъпвате, не като невежи, а като мъдри, 16 добре използвайте времето, защото дните са измамни. 17 (J)Затова не бъдете неразумни, но разпознавайте кое е Божия воля. 18 (K)И не се опивайте с вино, от което произлиза непорядъчен живот, но се изпълвайте с Духа. 19 (L)Назидавайте се взаимно с псалми, славословия и с духовни песни, като възпявате сладкогласно в сърцата си Господа 20 и благодарите винаги за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Иисус Христос.
Изцеляване на човека, сляп по рождение
9 Когато минаваше, Иисус видя един човек, сляп по рождение. 2 И учениците Му Го попитаха: „Учителю, заради чий грях той се е родил сляп – негов или на родителите му?“ 3 Иисус отговори: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но е сляп, за да се прояви Божията сила върху него. 4 (A)Аз трябва да върша делата на Този, Който Ме е изпратил, докато е ден. Настъпва нощ, когато никой не може да работи. 5 (B)Докато съм в света, Аз съм светлина на света.“ 6 (C)Като каза това, плюна на земята, направи калчица с плюнката, намаза с калчицата очите на слепия 7 и му каза: „Иди да се умиеш в къпалнята Силоам“ – което означава „Изпратен от Бога“. Човекът отиде, уми се и се върна прогледнал.
8 А съседите и онези, които бяха го виждали преди това, че беше сляп[a], казваха: „Не е ли този, който седеше и просеше?“ 9 Едни казваха: „Той е“, а други: „Не е, но прилича на него.“ Той пък казваше: „Аз съм.“ 10 Попитаха го: „Как ти се отвориха очите?“ 11 Той отговори: „Човекът, наричан Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми каза: ‘Иди в къпалнята Силоам и се умий.’ Отидох и като се умих, прогледнах.“ 12 (D)Те го попитаха: „Къде е Той?“ Отговори: „Не зная.“
35 Иисус чу, че са го изгонили навън, намери го и му рече: „Ти вярваш ли в Божия Син?“ 36 Той отговори: „А Кой е Той, господине, за да повярвам в Него?“ 37 (A)Иисус му каза: „Ти си Го видял и Той е, Който говори с тебе.“ 38 А той рече: „Вярвам, Господи!“ И Му се поклони.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.