Book of Common Prayer
61 (По слав. 60). За първия певец, върху струнни инструменти. Давидов <псалом. >Послушай вика ми, Боже, Внимавай на молбата ми.
2 От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми; Заведи ме на канарата, <която> е много висока за мене.
3 Защото Ти ми стана прибежище, Яка кула <за закрила> от неприятеля.
4 В шатъра Ти ще обитавам винаги; Ще прибягна под покрива на Твоите крила; (Села).
5 Защото Ти, Боже, си чул обреците ми, Дал си <ми> наследство каквото <даваш> на ония, които се боят от името Ти.
6 Ще притуриш дни върху дните на царя, <И> годините му като род върху род.
7 Той ще пребъдва пред Бога до века; Заповядай да го пазят милосърдието и верността.
8 Така ще славословя винаги Твоето име, Като изпълнявам обреците си всеки ден.
62 (По слав. 61). За първия певец, по Едутуна {виж. 1 Лет. 25:1, 3.}. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.
2 Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.
3 До кога, всички вие, ще нападате на човека За да <го> съборите {Еврейски: Убиете.} като наведена стена и разклатен плет?
4 Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).
5 Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам <помощ>.
6 Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.
7 У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.
8 Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).
9 Наистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; <Турени> на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-<леки> от суетата.
10 Не уповавайте на насилие, И не се <надявайте> суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте <към него> сърцето си.
11 Едно <нещо> каза Бог, да! две <неща> чух, - Че силата принадлежи на Бога,
12 И <че> на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.
68 (По слав. 67). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.
2 Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.
3 А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, Да! нека тържествуват твърде много.
4 Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.
5 Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.
6 Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.
7 Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)
8 Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при Божието присъствие, <Самата> оная Синайска планина <се разтресе >При присъствието на Бога, Израилевия Бог.
9 Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепял.
10 Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.
11 Господ издава дума <за победа;> Известителките за нея са голямо множество.
12 Царе с войски бягат ли, бягат; А жените останали в къщи делят користите.
13 Щете ли да лежите всред кошарите, <Когато> крилата на гълъбицата са покрити със сребро, И перата й с жълто злато?
14 Когато Всесилният разпръсваше царе в тая <земя, >Тя побеля като Салмон, когато вали сняг.
15 Божия планина е Васанската планина; Висока планина е Васанската планина.
16 Защо завиждате, високи върхати планини, На хълма, в <който> Бог благоволи да обитава? Да! Господ ще обитава <там> до века,
17 Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях в светилището, <както бе> в Синай.
18 Възлязъл си на високо; пленил си пленници; Взел си в дар човеци, даже и непокорните, За да обитаваш <като> Господ Иеова.
19 Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села.)
20 Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.
21 Бог ще разцепи главите на враговете Си. И косматото теме на онзи, който упорствува в престъпленията си.
22 Господ рече: Ще възвърна от Васан, Ще възвърна <враговете> Си от морските дълбочини;
23 За да гази ногата ти кръв, И езикът на кучетата ти <да има> дял от неприятелите <ти>.
24 Видя се шествието Ти, Боже, Шествието на моя Бог, на моя Цар, за в светилището.
25 Напред вървяха певците, Подир тях свирещите с инструменти Всред девици биещи тъпанчета
26 В събранията благославяйте Бога; <Благославяйте> Господа, <вие които сте> от Израилевия източник.
27 Там бе малкият Вениамин, началникът им, Юдовите първенци и дружината им, Завулоновите първенци, <и> Нефталимовите първенци.
28 Бог твой ти е отредил сила; Укрепи, Боже, това, което си извършил за нас
29 От храма Си. В Ерусалим Царете ще ти принасят дарове.
30 Смъмри зверовете в тръстиката, Многото бикове, с юнаците на племената, И ония, които се явяват украсени със сребърни плочици; Разпръсни народите, които обичат война.
31 Ще дойдат големци от Египет; Етиопия ще побърза да простре ръцете си към Бога.
32 Земни царства, пейте Богу, Пейте, хвалете Господа, (Села.)
33 Който язди на небесата на небесата, които са от века; Ето, издава гласа Си, мощния Си глас.
34 Признайте, че силата принадлежи на Бога; Превъзходството Му е <защита> над Израиля, И силата Му <стига> до облаците.
35 Боже, от светилищата Си <се явяваш> страшен; Израилевият Бог е, Който дава сила и мощ на людете <Си>. Благословен да е Бог.
2 И ангел Господен дойде от Галгал у Бохим та каза: Изведох ви из Египет и доведох ви в земята, за която бях се клел на бащите ви, като рекох: Няма да наруша завета Си с вас до века.
2 Вие да не направите договор с жителите на тая земя, а да съсипете олтарите им; но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?
3 За това и Аз рекох: Няма да ги изгоня от пред вас; но те ще се намират между ребрата ви, и боговете им ще ви бъдат примка.
4 И когато ангелът Господен изговори тия думи на всички израилтяни, людете плакаха с висок глас.
5 За туй нарекоха онова място Бохим {Т.е. Плачещи.}; и там пренесоха жертва Господу.
11 И израилтяните сториха зло пред Господа, като се поклониха на ваалимите,
12 и оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги беше извел из Египетската земя, та последваха други богове, от боговете на племената, които бяха около тях, и, като им се поклониха, разгневиха Господа.
13 Те оставиха Господа та служиха на Ваала и на астартите.
14 И гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на грабители, които ги ограбиха; и предаде ги в ръката на околните им неприятели, така, щото не можаха вече да устоят пред неприятелите си.
15 Където и да излизаха, Господната ръка беше против тях за зло, както Господ беше говорил, и според както Господ им се беше клел; и те изпаднаха в голямо утеснение.
16 Тогава Господ въздигаше съдии, които ги избавяха от ръката на грабителите им.
17 Но те и съдиите си не слушаха, а блудствуваха след други богове и кланяха им се; скоро се отклониха от пътя, в който ходиха бащите им, които слушаха Господните заповеди: те, <обаче>, не направиха така.
18 И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на неприятелите им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше поради охканията им от ония, които ги угнетяваха и притесняваха.
19 А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се кланят; не преставаха от делата си, нито от <да ходят> упорито в пътя си.
20 От това гневът на Господа пламна против Израиля, и Той каза: Понеже тоя народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми,
21 то и Аз няма да изгоня вече от пред тях ни един от народите, които Исус остави, когато умря,
22 за да изпитам чрез тях Израиля дали ще пазят Господния път и ходят в него, както го пазеха бащите им, или не.
23 И тъй, Господ остави тия народи, без да ги изгони скоро, и не ги предаде в ръката на Исуса.
17 И моля ви се, братя, да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и отстранявайте се от тях.
18 Защото такива човеци не служат на нашия Господ [Исус] Христос, а на своите си охоти {Гръцки: на своя си търбух.}, и с благи и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните.
19 Защото вашата послушност е известна на всички, по която причина аз се радвам за вас. Но желал бих да бъдете мъдри относно доброто, а прости относно злото.
20 А Бог на мира, скоро ще смаже сатана под нозете ви. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас.
21 Поздравяват ви съработникът ми Тимотей, и сродниците ми Лукий, Ясон и Сосипатър.
22 Аз Тертий, който написах това послание, ви поздравявам в Господа.
23 Поздравява ви Гаий, гостоприемникът на мене и на цялата църква. Поздравява ви градският ковчежник Ераст и брат Кварт.
24 [Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с всички вас. Амин].
25 А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исуса Христа, според откриването на тайната, която е била замълчана от вечни времена,
26 а сега се е явила, и чрез пророческите писания по заповедта на вечния Бог е станала позната на всичките народи за <тяхно> покоряване на вярата, -
27 на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исуса Христа до века. Амин.
32 А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.
33 И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място),
34 дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие.
35 И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.
36 И седяха да Го пазят там.
37 И поставиха над главата Му обвинението Му, написано <така:> Тоя е Исус, Юдейският Цар.
38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво.
39 А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха:
40 Ти, Който разоряваш храма и за три дни <пак> го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста.
41 Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки:
42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.
43 Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.
44 Със същия< укор> Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.
© 1995-2005 by Bibliata.com