Book of Common Prayer
56 (По слав. 55). За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет {1 Цар. 21:10-15.}. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.
2 Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.
3 Когато съм в страх, На Тебе ще уповавам.
4 Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек {Еврейски: Плът.}?
5 Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.
6 Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.
7 Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.
8 Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те <записани> в Твоята книга?
9 Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.
10 Чрез Бога ще хваля думите <Му;> Чрез Господа ще хваля думите <Му>.
11 На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек?
12 Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци; Ще Ти принеса благодарствени приноси.
13 Понеже Си избавил душата ми от смърт, Няма ли <да избавиш и> нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?
57 (По слав. 56). За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата {1 Цар. 21:1. 24:3. Псал. 142 надписа.}. Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! под сянката на Твоите крила ще прибягна, Докато преминат <тия> бедствия.
2 Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене.
3 Ще прати от небесата и ще ме избави, <Когато ме> укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.
4 Душата ми е всред лъвове; Лежа между пламнали човеци, <Между> човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.
5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.
6 Мрежи приготвиха за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред нея. (Села).
7 Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а още ще славословя.
8 Събуди се, душе моя {Еврейски: Славо моя.}; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.
9 Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.
10 Защото Твоята милост е велика <дори> до небесата. И Твоята вярност до облаците.
11 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.
58 (По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?
2 Не! в сърцето <си> вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята.
3 Още от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят
4 Ядът им е като змийска отрова; Приличат на глухия аспид, <който> затиква ушите си,
5 И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.
6 Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.
7 Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.
8 Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; <Като> пометниче на жена, нека не видят слънцето.
9 Преди да усетят котлите ви <огъня от> тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.
10 Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;
11 Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.
64 (По слав. 63). За първия певец. Давидов псалом. Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам; Опази живота ми от страх от неприятеля.
2 Покрий ме от тайния съвет на злодейците, От сганта на беззаконниците,
3 Които острят езика си като меч, И прицелват горчиви думи като стрели,
4 За да устрелят тайно непорочния; Внезапно го устрелват, и не се боят.
5 Насърчават се в едно зло намерение, Наговарят се да поставят скришно примки, И казват: Кой ще ги види?
6 Измислят беззакония; <Думат>: Изпълнихме добре обмислено намерение. <А> и вътрешната мисъл и сърцето на всеки <от тях> са дълбоки.
7 Но Бог ще ги устрели; От внезапна стрела ще бъдат ранени.
8 Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне; Всички, които ги гледат, ще поклащат глава.
9 И всички човеци ще се убоят; Ще разгласят делото на Бога, Защото ще разберат действието Му.
10 Праведният ще се развесели в Господа, и ще уповава на Него; И ще се хвалят всички, които са с право сърце.
65 (По слав. 64). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.
2 Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.
3 Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.
4 Блажен <човекът, когото> избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.
5 С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море, -
6 Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,
7 Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.
8 Така и тия, които живеят по краищата <на земята>, се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:
9 Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Реката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил <земята:>
10 Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;
11 Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;
12 Пасбищата на пустинята капят <от изобилията си>, И хълмовете се опасват с радост;
13 Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.
16 И людете в отговор казаха: Не дай, Боже, да оставим Господа, за да служим на други богове!
17 защото Господ нашият Бог, Той е, Който изведе нас и бащите ни из Египетската земя, от дома на робството, и Който извърши пред нас ония големи знамения, и ни опази през целия път, по който пътувахме, и между всичките племена, през сред които минахме.
18 Тоже Господ изгони от пред нас всичките племена, аморейците, които живееха в тая земя. За това и ние ще служим Господу, защото Той е нашият Бог.
19 Но Исус каза на людете: Не ще можете да служите Господу; защото Той е Бог пресвет; Той е Бог ревнив; не ще да прости престъпленията и греховете ви.
20 Защото, ако оставите Господа и служите на чужди богове тогава Той ще се обърне и ще ви стори зло и ще ви изтреби, въпреки доброто, което ви е сторил.
21 А людете казаха на Исуса: Не, но Господу ще служим.
22 Тогава Исус каза на людете: Вие сте свидетели против себе си, че си избрахте Господа, за да Му служите; (и те рекоха: Свидетели сме);
23 сега, прочее, махнете чуждите богове, които са всред вас, и преклонете сърцата си към Господа Израилевия Бог.
24 И людете казаха на Исуса: На Господа нашия Бог ще служим, и Неговия глас ще слушаме.
25 И тъй, в същия ден Исус направи завет с людете, и им постави закон и постановление в Сихем.
26 И Исус написа тия думи в книгата на Божия закон; и взе голям камък та го изправи там под дъба, който е близо при Господното светилище.
27 И Исус каза на всичките люде: Ето тоя камък ще ни бъде за свидетел, защото той чу всичките думи, които Господ ни говори, и той ще ви бъде за свидетел, в случай, че се откажете от вашия Бог.
28 Така Исус разпусна людете, <да отидат> всеки в наследството си.
29 След това, Господният слуга Исус Навиевият син, умря на възраст сто и десет години.
30 И погребаха го в предела на наследството му в Тамнат-сарах, който е в хълмистата земя на Ефрема, на север от хълма Гаас.
31 И Израил служи на Господа през всичките дни на Исуса, и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, и които знаеха всичките дела, които Господ бе извършил за Израиля.
32 И в Сихем погребаха Иосифовите кости, които израилтяните изнесоха из Египет, в местността на нивата, която Яков купи за сто сребърника от синовете на Емора, Сихемовия баща; и тя стана наследство на Иосифовите потомци.
33 И Елеазар Аароновият син умря; и погребаха го на хълма на сина му Финеес, който му бе даден в хълмистата земя на Ефрема.
16 Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея,
2 да я приемете в Господа, както е прилично на светиите, и да й помогнете в каквото би имала нужда от вас; защото и тя е помагала на мнозина, както и на самия мене.
3 Поздравете моите съработници в Христа Исуса, Прискила и Акила,
4 които за моя живот си положиха вратовете <под нож>, на които не само аз благодаря, но и всичките църкви между езичниците; <поздравете> и домашната им църква.
5 Поздравете любезния ми Епенета, който е първият плод от Азия за Христа.
6 Поздравете Мария, която се е трудила много за вас.
7 Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и <някога> заедно с мене затворници, които между апостолите <се считат> за бележити и които още преди мене бяха в Христа.
8 Поздравете любезния ми в Господа Амплият.
9 Поздравете нашия съработник в Христа Урвана и любезния ми Стахия.
10 Поздравете одобрения за <верен> в Христа Апелия. Поздравете ония, които са от Аристовуловото <семейство>.
11 Поздравете роднината ми Иродиона. Поздравете от Наркисовото семейство тия, които са в Господа.
12 Поздравете Трифена и Трифоса, които работят в Господа. Поздравете любезната Персида, която е работила много в Господа.
13 Поздравете избрания от Господа Руфа, и неговата майка, <която> е и моя.
14 Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и братята, които са с тях.
15 Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всичките светии, които са с тях.
16 Поздравете се един друг със света целувка. Поздравяват ви всичките Христови църкви.
24 И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте.
25 И целият народ в отговор рече: Кръвта Му <да бъде> на нас и на чадата ни.
26 Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие.
27 Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.
28 И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.
29 И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и <туриха> тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!
30 И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.
31 И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.
© 1995-2005 by Bibliata.com