Book of Common Prayer
40 (По слав. 39). За първия певец. Давидов псалом. Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми,
2 И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми;
3 тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.
4 Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, И не е склонил към горделивите нито към ония, които коварно отстъпват,
5 Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават <всяко> преброяване
6 В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши в мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.
7 Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата е предписано на мене);
8 Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.
9 Прогласил съм правда в голямо събрание; Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.
10 Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.
11 Господи, не задържай благите Си милости от мене; Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;
12 Защото са ме окръжили безбройни злини, Постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очите си; Те са по-многобройни от космите на главата ми, и сърцето ми отпадна.
13 Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.
14 Нека се посрамят и се смутят заедно <всички >Ония, които търсят душата ми за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.
15 Нека се смаят поради срама си Ония, които ми думат: О, хохо!
16 Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Господ.
17 А аз съм сиромах и немощен, <Но> Господ се грижи за мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Боже мой, да се не забавиш.
54 (По слав. 53). За първия певец, върху струнни инструменти, Давидово поучение, когато зифеяните дойдоха и казаха на Саула: Ето, Давид се крие между нас {1 Цар. 23:19. 26:1.}. Боже, избави ме чрез името Си, И в силата Си съди ме.
2 Боже, слушай молитвата ми, Внимавай в думите на устата ми,
3 Защото чужденци се подигнаха против мене, И насилници търсят душата ми; Не поставиха Бога пред себе си. (Села).
4 Ето, Бог ми помага; Господ е от ония, които подкрепяват душата ми.
5 Той ще въздаде злото върху неприятелите ми; Според Твоята вярност изтреби ги,
6 Доброволно ще Ти принеса жертва; Ще словословя името Ти, Господи, защото е благо.
7 Защото Си ме избавил от всяко утеснение; И окото ми е видяло <повалянето> на неприятелите ми.
51 (По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавия {2 Цар. 11:2-4. 12:1-9.}. Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.
2 Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.
3 Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене.
4 На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред Тебе сторих това зло; <Признавам това>, за да бъдеш оправдан, когато говориш, И <да излезеш> непорочен, когато съдиш.
5 Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми.
6 Ето, <понеже> желаеш искреност вътре <в човека, >Научи ме мъдрост в скришното <на сърцето ми>.
7 Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг.
8 Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил.
9 Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи.
10 Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене,
11 Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.
12 Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи.
13 Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища, И грешници ще се обърнат към Тебе.
14 Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми; <И> езикът ми ще пее високо за Твоята правда.
15 Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала.
16 Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни.
17 Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.
18 Стори добро на Сион според благоволението Си; Съгради стените на Ерусалим.
19 Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, В приноси и всеизгаряния; Тогава ще принасят юнци на олтара Ти.
22 Тогава Исус ги свика та им говори, казвайки: Защо ни излъгахте като рекохте: Много далеч сме от вас, - когато вие сте живеели между нас?
23 Сега, прочее, проклети сте; и никога няма да липсват от вас слуги, <които да бъдат> и дървосечци и водоносци за дома на моя Бог.
24 А те в отговор на Исуса казаха: Понеже слугите бяха добре предизвестени за онова, което Иеова твоят Бог заповядал на слугата Си Моисея, да ви даде цялата земя, и да изтреби от пред вас всичките жители на земята, за това много се уплашихме от вас за живота си, и сторихме това нещо.
25 Сега, ето, в ръцете ти сме; каквото ти се вижда добро и право да ни сториш, стори.
26 Той, прочее, стори с тях така, и ги избави от ръката на израилтяните, та не ги убиха.
27 И в същия ден Исус ги направи дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на Господа в мястото, което Той би избрал, <както са> и до днес.
10 А като чу ерусалимският цар Адониседек, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление, и че както сторил на Ерихон и на царя му така сторил на Гай и на царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израиля и останали между тях,
2 уплашиха се много, <той и людете му>, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и защото беше по-голям от Гай, и всичките му мъже бяха силни.
3 За това, ерусалимският цар Адониседек прати до хевронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахийския цар Яфий и до еглонския цар Девир, да рекат:
4 Дойдете при мене та ми помогнете, и нека поразим Гаваон, защото сключил мир с Исуса и с израилтяните.
5 И така, събраха се тия петима аморейски царе: ерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар, та отидоха, те и всичките им войнства, и разположиха стана си пред Гаваон и воюваха против него.
6 Тогава гаваонците пратиха до Исуса в стана у Галгал да рекат: Да не оттеглиш ръка от слугите си; скоро дойди при нас и избави ни и помогни ни, защото се събраха против нас всичките аморейски царе, които живеят в хълмистите места.
7 И тъй, Исус се качи от Галгал, той и всичките военни люде с него, и всичките силни и храбри мъже.
8 И Господ каза на Исуса: Да се не убоиш от тях, защото ги предадох в ръката ти; никой от тях няма да устои пред тебе.
9 Исус, прочее, дойде върху тях внезапно, като беше се качвал цяла нощ от Галгал.
10 И Господ ги смути пред Израиля; и <Исус> ги порази с голямо поражение в Гаваон, и гони ги из нагорнището, по което се отива за Веторон, и поразяваше ги до Азика и до Макида.
11 А като бягаха от Израиля и бяха в надолнището при Веторон, Господ хвърляше на тях големи камъни от небето до Азика, та измряха; умрелите от камъните на градушката бяха по-много от ония, които израилтяните убиха с нож.
12 Тогава говори Исус Господу, в деня когато Господ предаде аморейците на израилтяните, като рече пред очите на Израиля: Застани, слънце, над Гаваон, И ти, луно, над долината Еалон.
13 И слънцето застана и луната се спря, Догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред небето, и не побърза да дойде почти цял ден.
14 Такъв ден не е имало ни по-напред ни после, щото <така> да послуша Господ човешки глас; защото Господ воюваше за Израиля,
15 След това Исус се върна, и целият Израил с него, в стана у Галгал.
14 И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг.
15 Но, за да ви напомня, пиша ви донякъде по-дързостно поради дадената ми от Бога благодат,
16 да бъда служител Исус Христов между езичниците, и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух.
17 И тъй, колкото за това, което <се отнася> до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христа Исуса.
18 Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за <привеждане> езичниците в покорност <на вярата> чрез <моето> слово и дело,
19 със силата на знамения и чудеса, със силата на Светия Дух [Божий], така щото от Ерусалим и околностите <му> дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие.
20 Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така, - не там гдето беше <вече известно> Христовото име, да не би да градя на чужда основа;
21 но, както е писано: - "Ония ще видят, на които не се е възвестило за Него; И ония ще разберат, които не са чули"
22 Това ме е възпирало много пъти, та не съм дохождал при вас.
23 Но сега, като няма вече място за моето <работене> по тия страни, и понеже от много години съм желал да дойда при вас,
24 на отиването си в Испания <ще дойда>, защото се надявам да ви видя като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се наситя донякъде чрез общение с вас.
27 А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят.
2 И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.
3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че <Исус> бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:
4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.
5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.
6 А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.
7 И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.
8 Затова оная нива се нарече кръвна нива<, както се нарича> и до днес.
9 Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, <Когото> оцениха някои от израилтяните,
10 и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ".
© 1995-2005 by Bibliata.com