Book of Common Prayer
38 (По слав. 37). Давидов псалом, за спомен {Псал. 70, надписа.}. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.
7 Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 Изнемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си.
9 Господи, <известно е> {"е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1940 г.} пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 Също и ония, които искат живота ми, турят примки <за мене>; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене.
22 Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
25 Далет. Душата ми прилепна за пръстта; Съживи ме според словото Си.
26 Изявих пътищата си, и Ти си ме послушал; Научи ме на повеленията Си.
27 Направи ме да разбирам пътя на Твоите правила, Така да размишлявам за Твоите чудесни дела.
28 Душата ми се топи от тъга; Укрепи ме според словото Си.
29 Отдалечи от мене пътя на лъжата, И благоволи да ми дадеш <да съблюдавам> закона Ти.
30 Пътят на истината избрах; Твоите съдби поставих <пред себе си>.
31 Прилепих се към Твоите свидетелства; Господи, да ме не посрамиш.
32 Ще тичам по пътя на Твоите заповеди, Когато разшириш сърцето ми.
33 Хе. Господи, научи ме пътя на Твоите повеления, И аз ще го пазя до край.
34 Вразуми ме, и ще държа закона Ти. Да! ще го пазя от все сърце.
35 Управяй ме в пътя на Твоите заповеди, Защото в него се наслаждавам.
36 Приклони сърцето ми към Твоите свидетелства, А не към сребролюбие.
37 Отвърни очите ми да не гледат суета, И съживи ме в пътищата Си.
38 Потвърди словото Си към слугата Си, Което <ще води> към страх от Тебе.
39 Отвърни от мене укора, от който се боя, Защото Твоите съдби са добри.
40 Ето, копнея за Твоите правила; Съживи ме чрез правдата Си.
41 Вав. Нека дойдат върху мене и Твоите милости, Господи, Твоето спасение, според словото Ти.
42 Ще имам какво да отговоря на онзи, който ме укорява, Защото уповавам на Твоето слово.
43 И не отнемай съвсем словото на истината от устата ми, Защото се надявах на Твоите съдби.
44 Така ще пазя Твоя закон постоянно На вечни векове;
45 И ще ходя на широко, Защото потърсих Твоите правила.
46 Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе, И няма да се посрамя;
47 И ще се наслаждавам в Твоите заповеди, Които възлюбих;
48 Също и ще повдигам ръцете си към Твоите заповеди, които възлюбих, И ще размишлявам за повеленията Ти.
3 Тогава Исус стана рано; и като се дигнаха от Ситим, той и всичките израилтяни, дойдоха до Иордан, и там пренощуваха преди да преминат.
2 А след три дена началниците преминаха през стана
3 и заповядаха на людете като казаха: Когато видите ковчега <за плочите> на завета на Господа вашия Бог, и че левитските свещеници го носят, тогава и вие да се дигнете от местата си и да вървите след него.
4 Но между вас и него да има около две хиляди лакътя разстояние по мярка; да се не приближите при него, за да знаете пътя, по който трябва да вървите; защото до сега не сте минавали през тоя път.
5 Исус каза още на людете: Осветете се, защото утре Господ ще извърши всред вас чудни дела.
6 Исус говори и на свещениците, казвайки: Дигнете ковчега <за плочите> на завета и заминете пред людете. Те, прочее, дигнаха ковчега на завета и вървяха пред людете.
7 И Господ рече на Исуса: Днес почвам да те възвеличавам пред целия Израил, за да познаят, че както бях с Моисея, така ще бъда и с тебе.
8 А ти заповядай на свещениците, които носят ковчега <за плочите> на завета, като кажеш: Когато стигнете при брега на Иорданската вода, застанете в Иордан.
9 Тогава Исус каза на израилтяните: Приближете се тук и слушайте думите на Господа вашия Бог.
10 И рече Исус: От това ще познаете, че живият Бог е всред вас, и че съвсем ще изгони отпред вас ханаанците, хетейците, евейците, ферезейците, гергесейците, аморейците и евусейците.
11 Ето, ковчегът на завета на Господа на целия свят върви пред вас в Иордан.
12 Сега, прочее, изберете си дванадесет мъже от Израилевите племена, по един мъж от всяко племе.
13 И щом стъпят във водата на Иордан стъпалата на нозете на свещениците, които носят ковчега на Иеова, Господа на целия свят, Иорданската вода, водата, която слиза от горе, ще се раздели и ще застане на куп.
25 Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, <само> докато влезе пълното <число> на езичниците.
26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;
27 И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".
28 Колкото за благовестието, те са неприятели, <което е> за ваша <полза>, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.
29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.
30 Защото както вие някога се непокорявахте {Или: Неповярвахте - ват} на Бога, но сега чрез тяхното непокорство {Или: Неверие.} сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,
31 също така и те сега се не покоряват
32 Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.
33 О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!
34 Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"
35 или, "Кой от по-напред Му е дал <нещо>, Та да му се отплати?"
36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.
31 А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.
32 И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите;
33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.
34 Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.
35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;
36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.
37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?
38 И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?
39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?
40 А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.
41 Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.
42 Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;
43 странник <бях>, и не Ме облякохте; болен и в тъмница <бях>, и не Ме посетихте.
44 Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?
45 Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.
46 И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.
© 1995-2005 by Bibliata.com