Book of Common Prayer
26 (По слав. 25). Давидов <псалом>. Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си, Уповавал съм на Господа без да се поколебая.
2 Изследвай ме, Господи, и изпитвай ме, Опитай вътрешностите ми и сърцето ми.
3 Защото Твоето милосърдие е пред очите ми. И аз съм ходил в истината Ти.
4 Не съм сядал с човеци измамници, И с лицемерци няма да отида.
5 Мразя събранието на злосторниците, И с нечестивите няма да седна.
6 Ще измия в невинност ръцете си; Така ще обиколя олтара Ти, Господи,
7 За да възглася с глас на хваление, И да разкажа всичките Твои чудесни дела.
8 Господи, любя местопребиванието на Твоя дом, И мястото на скинията на славата Ти.
9 Да не отнемеш душата ми заедно с грешните, Нито живота ми заедно с мъже кръвопийци;
10 В чиито ръце има злодеяние, И десницата им е пълна с подкупи.
11 А пък аз ще ходя в незлобието си; Изкупи ме и смили се за мене.
12 Ногата ми стои на равно място; В събранията ще благославям Господа.
28 (По слав. 27). Давидов <псалом>. Към Тебе ще извикам, Господи, канаро моя; Не замълчавай към мене, Да не би, ако останеш мълчалив към мене, Да се оприлича на ония, които слизат в рова.
2 Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе, Когато дигам ръце към най-вътрешното на Твоето светилище.
3 Не ме завличай с нечестивите И с ония, които вършат беззаконие, Които говорят мир с ближните си, А в чието сърце <има> злоба.
4 Въздай им според делата им И според нечестието на постъпките им; Въздай им според делата на ръцете им; Отдай им каквото заслужават.
5 Понеже те не внимават на деянията на Господа Нито на делата на ръцете Му, Той ще ги събори, и няма да ги съгради.
6 Благословен да е Господ, Защото послуша гласа на молбите ми.
7 Господ е сила моя и щит мой; На Него е уповало сърцето ми, и Той ми помогна; Затова се развесели сърцето ми, И с песните си ще Го възхваля.
8 Господ е сила на <людете Си; >Той е крепост за избавление на помазаника Си.
9 Избави людете Си и благослови наследството Си; Храни ги и носи ги до века.
36 (По слав. 35). За първия певец. <Псалом> на Господния слуга Давида. Беззаконието на нечестивия свидетелствува {Еврейски: Говори.} на вътрешното ми сърце, Че пред очите му няма страх от Бога.
2 Защото той се лъже в своите си очи. Че беззаконието му няма да се открие и да се намрази,
3 Думите на устата му са беззаконие и измама; Той не иска да бъде разумен за да прави добро.
4 Беззаконие измислюва на леглото си; Застава на недобър път; злото не мрази.
5 Господи, Твоето милосърдие <стига> до небето, Верността Ти до облаците;
6 Правдата Ти е като великолепните планини; Съдбите Ти са бездна голяма; Ти, Господи, запазваш човеци и животни.
7 Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чада прибягват под покрова на крилата Ти.
8 Ще се напояват от най-доброто {Еврейски: Тлъстината.} на дома Ти. И от ръката на Твоите сладости ще им дадеш да пият.
9 Защото у Тебе е изворът на живота, В Твоята светлина ще видим светлина.
10 Простирай милосърдието Си към ония, които Те познават, И правдата Си към ония, които са с право сърце.
11 Нека не дойде против мене ногата на горделивите, Нито ръката на нечестивите да ме поклати.
12 Там паднаха ония, които вършат беззаконие; Повалиха се и не ще могат да станат.
39 (По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.
2 Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
3 Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. <Тогава> проговорих с езика си, <казвайки:>
4 Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 Ето, направил си дните <като> педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа <съкровища>, но не знае кой ще ги прибере.
7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8 Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.
9 Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори <това>.
10 Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11 Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието <му, >Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е <само> лъх; (Села).
12 Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе <И> пришелец, както всичките мои бащи.
13 Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
15 Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата й беше на градската стена, и на стената живееше.
16 И рече им: Идете в гората, за да не ви срещнат гонителите и крийте се там три дена догде се върнат гонителите; и после си идете по пътя.
17 И мъжете й рекоха: <Ето как> ще бъдем свободни от тая клетва, с която ти ни направи да се закълнем:
18 ето, когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи.
19 Всеки, който би излязъл из вратата на къщата ти кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем невинни; но на всеки, който остане с тебе в къщи, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако се издигне ръка против него.
20 Обаче, ако издадеш тая наша работа, тогава <пак> ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни направи да се закълнем.
21 А тя каза: Да бъде според както сте казали. И изпрати ги та си отидоха; и тя върза червеното въже на прозореца.
22 И като тръгнаха отидоха в гората, и там останаха три дена догде се върнаха гонителите; а гонителите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.
23 Тогава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха и дойдоха при Исуса Навиевия син; и казаха му всичко що им се бе случило.
24 И рекоха на Исуса: Наистина Господ предаде в ръцете ни цялата земя; а при това, всичките местни жители се стопиха пред нас.
13 Защото на вас, <които бяхте> езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,
14 дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост <тия, които> са моя плът, и да спася някои от тях.
15 Защото, ако тяхното отхвърляне <значи> примирение на света, какво <ще бъде> приемането <им>, ако не оживяване от мъртвите?
16 А ако първото <от тестото> е свето, то и <цялото> засяване е <свето>; и ако коренът е свет, то и клоните <са свети>.
17 Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,
18 не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, <знай>, че ти не държиш корена, а коренът тебе.
19 Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.
20 Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.
21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.
22 Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.
23 Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.
24 Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени <клони>, ще се присадят на своята маслина!
14 Защото< е> както<, когато> човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.
15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.
16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.
17 Също и тоя, който <получи> двата спечели още два.
18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.
19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях,
20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.
21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22 Приближи се и тоя, който бе получил <двата таланта>, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.
23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24 Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал;
25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.
26 А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал;
27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.
28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.
29 Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.
30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
© 1995-2005 by Bibliata.com