Book of Common Prayer
20 (По слав. 19). За първия певец. Давидов псалом. Господ да те послуша в скръбен ден; Името на Бога Яковов да те постави на високо!
2 Да ти прати помощ от светилището, И да те подкрепи от Сион!
3 Да си спомни всичките твои приноси, И да приеме всеизгарянето ти! (Села).
4 Да ти даде според желанието на сърцето ти, И да изпълни всяко твое намерение!
5 В спасението Ти ще се зарадваме, И в името на нашия Бог ще издигнем знамена. Господ да изпълни всичките твои прошения!
6 Сега зная, че Господ избавя помазаника Си; Ще го послуша от своето Си небе Със спасителната сила на десницата Си.
7 Едни <споменават> колесници, а други коне; Но ние ще споменем името на Господа нашия Бог.
8 Те се спънаха и паднаха; А ние станахме и се изправихме.
9 Господи, пази! Нека ни послуша Царят, когато <Го> призовем.
21 (По слав. 20). За първия певец. Давидов псалом. Господи, в Твоята сила ще се весели царят; И колко много ще се радва в избавлението Ти!
2 Изпълнил си желанието на сърцето му, И от молбата на устните му не си <го> лишил. (Села).
3 Защото си го предварил с благословения на блага; Положил си на главата му корона от чисто злато.
4 Той проси от Тебе живот; И Ти си му дал дългоденствие до вечни векове.
5 Голяма е славата му чрез Твоето избавление; Чест и величие си положил на него;
6 Защото си го поставил <да бъде> за благословение до века, Развеселил си го с радост в присъствието Си;
7 Защото царят уповава на Господа, И чрез милосърдието на Всевишния няма да се поклати.
8 Ръката Ти ще намери всичките Твои врагове; Десницата Ти ще намери ония, които Те мразят.
9 Във времето на негодуванието Си ще ги направиш като огнена пещ Господ ще ги погълне с гнева Си, И огън ще ги изгори.
10 Ще изтребиш плода им от земята, И потомството им измежду човешките чада.
11 Защото, при все че намислиха злоба против Тебе, При все че измислиха заговор, не ще могат да го изпълнят,
12 Понеже Ти ще ги направиш да обърнат гръб <Когато> приготвиш на тетивите Си <стрели> против лицето им.
13 Издигни се, Господи, със силата Си; Така ще възпяваме и ще прославяме Твоето могъщество.
110 (По слав. 109). Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете <ти> за твое подножие.
2 Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си.
3 В деня, <когато събереш> силата си, твоите люде <ще> представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади <ще дойдат> при тебе <като> росата из утробата на зората.
4 Господ се закле, (и не ще се разкае), <като каза>: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.
5 Господ, <стоящ> отдясно ти, Ще порази царя в деня на гнева си.
6 Ще извърши съд между народите, ще напълни <земята> с трупове, Ще смаже главата на <неприятелите> по широкия свят.
7 Ще пие от потока край пътя; Затова ще дигне глава високо.
116 (По слав. 114). Любя Господа защото послуша Гласа ми и молбите ми;
2 Понеже приклони ухото Си към мене, Затова ще <Го> призовавам догдето съм жив.
3 Връзките на смъртта ме обвиха, И мъките на преизподнята ме намериха; Скръб и беда срещнах.
4 Тогава призовах името Господно, <и Го помолих: >О Господи, избави душата ми.
5 Благ е Господ и праведен, Да! милостив е нашият Бог.
6 Господ пази простодушните; В беда бях, и Той ме избави.
7 Върни се, душе моя, в успокоението си, Защото Господ постъпи щедро към тебе.
8 Понеже си избавил душата ми от смърт, Очите ми от сълзи, и нозете ми от подхлъзване,
9 <Затова> ще ходя пред Господа в земята на живите. (По слав. 115)
10 (1)Аз повярвах, затова говорих; Много бях наскърбен.
11 (2)В тревогата си рекох: Всеки човек е измамлив.
12 (3)Що да въздам Господу <За> всичките Му благодеяния към мене?
13 (4)Ще взема чашата на спасението, И ще призова името Господно;
14 (5)Ще изпълня обреците си Господу, Да, пред всичките Му люде.
15 (6)Скъпоценна е пред Господа Смъртта на светиите Му.
16 (7)Ах! Господи, наистина аз съм Твой слуга; Твой слуга съм, син на Твоята слугиня; Ти си развързал връзките ми.
17 (8)На Тебе ще принеса жертва на хваление, И името Господно ще призова.
18 (9)Ще изпълня обреците си Господу, Да! пред всичките Негови люде,
19 (10)В дворовете на дома Господен, Всред тебе, Ерусалиме. Алилуия.
117 (По слав. 116). Хвалете Господа, всички народи; Славословете Го, всички племена;
2 Защото милостта Му към нас е голяма, И верността Господна <трае> до века. Алилуия.
34 Тогава Моисей се възкачи от моавските полета на планината Нево, на върха Фасга, който е срещу Ерихон. И Господ му показа цялата Галаадска земя до Дан,
2 цялата Нефталимова земя, Ефремовата и Манасиева земя, и цялата Юдова земя до Западното море,
3 южната страна, и околността на долината Ерихон, град на палми, до Сигор.
4 И Господ му каза: Тая е земята, за която съм се клел на Авраама, на Исаака и на Якова, като рекох: На твоето потомство ще я дам. Аз те направих да я видиш с очите си, но в нея няма да минеш.
5 И тъй, Господният слуга Моисей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господа.
6 И <Господ> го погреба в долината в Моавската земя срещу Вет-фегор; а до днес никой не знае где е гробът му.
7 Моисей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не се помрачиха, нито силата му намаля.
8 И израилтяните плакаха за Моисея тридесет дена в моавските полета; така се изпълниха дните на плача и жалейката за Моисея.
9 А Исус Навиевият син беше пълен с мъдър дух, защото Моисей беше възложил ръцете си на него; та израилтяните го слушаха, и вършеха според както Господ беше заповядал на Моисея.
10 Не се издигна вече в Израиля пророк като Моисея, когото Господ познаваше лице с лице
11 относно всички знамения и чудеса, които Господ го изпрати да извърши в Египетската земя върху Фараона, върху всичките му слуги и върху цялата му земя,
12 и относно всичката мощна ръка, и относно всичкия голям ужас, които Моисей прояви пред очите на целия Израил.
14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!"
16 Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: "Господи, <кой от нас> е повярвал на онова, което сме чули"?
17 И тъй, вярването <е> от слушане, а слушането - от Христовото слово.
18 Но казвам: те не са ли чули? Наистина, <чули> са: - "По цялата земя е излязъл гласът им, И думите им до краищата на вселената".
19 Но <пак> казвам: Израил не е ли разбрал? <Разбрал е, защото> първо Моисей казва: - "Аз ще ви раздразня до ревнуване с тия, които не са народ; С народ несмислен ще ви разгневя";
20 а Исаия се осмелява да каже: - "Намерен бях от ония, които не Ме търсеха; Явен станах на тия, които не питаха за Мене;
21 а за Израиля казва: - "Простирах ръцете Си цял ден Към люде непокорни и опаки"
32 А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото.
33 Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата.
34 Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това.
35 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
36 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.
37 И като <бяха> Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.
38 Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега,
39 и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.
40 Тогава двама ще бъдат на полето; единият се взема, а другият се оставя.
41 Две жени <ще> мелят на мелницата; едната се взема, а другата се оставя.
42 Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.
43 Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би, и не би оставил да му подкопаят къщата.
44 Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде.
45 Кой е, прочее, верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си; за да им дава храна на време?
46 Блажен е оня слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така.
47 Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.
48 Но, ако оня слуга е зъл {Гръцки: Оня зъл слуга каже.}, и каже в сърцето си: Господарят ми се забави,
49 и той почне да бие служителите си, и да яде и пие с пияниците,
50 господарят на оня слуга ще дойде в ден, когато той не <го> очаква, и в час, когато не знае,
51 и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с лицемерите; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
© 1995-2005 by Bibliata.com