Book of Common Prayer
16 (По слав. 15). Давидова песен {Псалми 50-60, надписите.} Пази ме, Боже, Защото на Тебе уповавам.
2 Рекох Господу: Ти си Господ мой; Вън от Тебе няма добро за мене.
3 В светиите на земята и в отбраните, В тях е всичкото ми благоволение.
4 Скърбите на ония, които заменят <Иеова> с друг <бог>, ще се умножат; Аз не ща да принеса техните от кръв възлияния. Нито ще взема в устните си имената <на боговете> им.
5 Господ е делът на наследството ми и на чашата ми! Ти поддържаш това, което ми се е паднало.
6 За мене делът падна на приятни места; Да! получих прекрасно наследство.
7 Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; Още и в нощно време ме учат вътрешностите ми.
8 Винаги турям Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, аз няма да се поклатя.
9 Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се душата {Еврейски: Славата.} ми, А още и плътта ми ще пребивава в увереност.
10 Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.
11 Ще ми изявиш пътя на живота; Пред Твоето присъствие има пълнота от радост, Отдясно на Тебе-всякога веселие.
17 (По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която <принасям> с искрени устни.
2 Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
3 Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
4 Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
5 Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
6 Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, <и> послушай думите ми.
7 Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите <на Тебе>. От ония, които въстават <против тях>.
8 Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
9 От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
10 Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
11 Те обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да <ни> тръшнат на земята;
12 Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
13 Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -
14 От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в <тоя> живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
22 (По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:>
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди,
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 Отвориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми <душа.>} ми от силата на кучето.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на <идното> поколение.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, <казвайки>, че Той е сторил <това>.
7 Тогава Моисей повика Исуса и му каза, пред целия Израил: Бъди силен и смел, защото ти ще въведеш тия люде в земята, за която Господ се е клел на бащите им, че ще им я даде, и ти ще им я разделиш за наследство.
8 Господ, Той е, Който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави; не бой се, нито се страхувай.
9 А Моисей написа тоя закон и го предаде на свещениците, Левиевите потомци, които носеха ковчега <за плочите> на Господния завет, и на всичките Израилеви старейшини.
10 Моисей им заповяда, казвайки: В края на всяка седма година, в годината определена за опрощаването, в празника на скинопигията,
11 когато целият Израил се събира да се явява пред Господа твоя Бог на мястото, което Той избере, да прочиташ тоя закон пред целия Израил на всеослушание.
12 Събирай людете, мъжете, жените, децата и чужденеца, който е отвътре градовете ти, за да чуят и се научат, та да се боят от Господа вашия Бог, и да внимават да изпълняват всичките думи на тоя закон;
13 да чуят и чадата им, които не знаят, та да се научат да се боят от Господа вашия Бог до тогава, до когато живеете в земята, към която преминавате през Иордан, за да я завладеете.
24 А когато Моисей написа на книга думите на тоя закон дори до край,
25 тогава Моисей заповяда на левитите, които носеха ковчега <за плочите> на Господния завет, като каза:
26 Вземете тая книга на закона и турете я край ковчега <за плочите> на завета на Господа вашия Бог; и там ще бъде за свидетелство против тебе.
27 Защото аз знам непокорството ти и коравината на врата ти. Ето, догде съм още жив между вас днес, вие сте били непокорни Господу; а колко повече <ще бъдете> след като умра!
28 Съберете при мене всичките старейшини на племената си и първенците си, за да говоря тия думи на всеослушание и да призова небето и земята за свидетели против тях.
29 Понеже знам, че подир смъртта ми непременно ще се развратите и отклоните от пътя, за който ви заповядах; и в послешните дни злини ще ви застигнат, понеже ще вършите зло пред Господа и ще Го разгневявате с делата на ръцете си.
30 Моисей, прочее, изговори до край, на всеослушание пред цялото Израилево общество, думите на тая песен: -
32 Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.
2 Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.
3 Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.
4 Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.
10 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението <на Израиля>.
2 Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.
3 Понеже, ако не знаят правдата, <която е> от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.
4 Понеже Христос <изпълнява> целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.
5 Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез <пазенето на> закона, ще живее чрез нея.
6 А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа?
7 или: Кой ще слезе в бездната сиреч да възведе Христа от мъртвите?"
8 Но що казва тя? <Казва, че> "думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата която проповядваме.
9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.
10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.
11 Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами".
12 Понеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.
13 Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".
15 Затова, когато видите мерзостта, която <докарва> запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на светото място, (който чете нека разбира),
16 тогава ония които са в Юдея, нека бягат по планините;
17 който се намери на къщния покрив да не слиза да вземе нещата от къщата си;
18 и който се намери на нива да се не връща назад да вземе дрехата си.
19 А горко на непразните и на кърмещите в ония дни!
20 При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден;
21 защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега, и каквато не ще има.
22 И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, ония дни ще се съкратят.
23 Тогава ако някой ви каже: Ето тук е Христос, или: Тука, не вярвайте;
24 защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните.
25 Ето предсказах ви.
26 Прочее, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята; не излизайте;< или:> Ето Той е във вътрешните стаи; не вярвайте.
27 Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.
28 Дето бъде мършата, там ще се съберат и орлите.
29 А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.
30 Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.
31 Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.
© 1995-2005 by Bibliata.com