Book of Common Prayer
120 (По слав. 119). Песен на възкачванията. В бедствието си извиках към Господа; И Той ме послуша.
2 Господи, избави душата ми от лъжливи устни. И от измамлив език
3 Какво Ти дава или какво Ти притуря Измамливият език? -
4 Изострените стрели на силен мъж, С въглища от смрика.
5 Горко ми, защото странствувам в Мосох, Живея в Кидарските шатри!
6 Дълго време живя душата ми С ония, които мразят мир.
7 Аз <съм> за мир; но когато говоря, Те са за бой.
121 (По слав. 120). Песен на възкачванията. Издигам очите си към хълмовете, От гдето иде помощта ми.
2 Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.
3 Той няма да остави да се поклати ногата ти; Оня, който те пази, няма да задреме.
4 Ето, няма да задреме нито ще заспи Оня, Който пази Израиля.
5 Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти.
6 Слънцето няма да те повреди денем, Нито луната нощем.
7 Господ ще те пази от всяко зло; Ще пази душата ти.
8 Господ ще пази излизането ти и влизането ти От сега и до века.
122 (По слав. 121). Давидова песен на възкачванията. Зарадвах се, когато ми рекоха: Да отидем в дома Господен.
2 Ето, нозете ни стоят Отвътре портите ти, Ерусалиме.
3 Ерусалиме, който си съграден Като град сглобен ведно;
4 Гдето възлизат племената, Господните племена. <Според> надеждите на Израиля, За да славят името Господно.
5 Защото там са поставени престоли за съд, Престолите на Давидовия дом.
6 Молитствувайте за мира на Ерусалим; Нека благоденствуват ония, които те обичат!
7 Мир да бъде отвътре стените ти, Благоденствие в палатите ти!
8 Заради братята и другарите си Ще кажа сега: Мир да е в тебе!
9 Заради дома на Господа нашия Бог Ще търся доброто ти.
123 (По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.
2 Ето, както очите на слугите <гледат> към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така <гледат> нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.
3 Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.
4 Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.
124 (По слав. 123). Давидова песен на възкачванията. Ако не беше Господ с нас, (Нека рече сега Израил),
2 Ако не беше Господ с нас, Когато се надигнаха човеци против нас,
3 Тогава те биха ни погълнали живи, Когато яростта им пламтеше против нас, -
4 Тогава водите биха ни потопили, Пороят би преминал върху душата ни, -
5 Тогава надигнатите води Биха преминали върху душата ни.
6 Благословен да е Господ, Който не ни предаде в зъбите им като лов!
7 Душата ни се избави като птица от примката на ловците; Примката се строши, и ние се избавихме.
8 Помощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята.
125 (По слав. 124). Песен на възкачванията. Ония, които уповават на Господа, Са като хълма Сион, който не може да се поклати, А до века остава.
2 Както хълмовете окръжават Ерусалим, Така Господ окръжава людете Си От сега и до века.
3 Защото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, Да не би праведните да простират ръце към беззаконието.
4 Стори добро, Господи, на добрите И на правдивите в сърце.
5 А ония, които се отклоняват в кривите си пътища, Тях ще отведе Господ заедно с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!
126 (По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.
2 Тогава се изпълниха устата ни със смях И езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.
3 Господ извърши велики неща за нас, <От които> се изпълниха с радост.
4 Върни, Господи, пленниците ни Като потоците в южните <страни>.
5 Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.
6 Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне Носейки снопите си.
127 (По слав. 126). Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят.
2 Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно, И да ядете хляба на труда, <Тъй като и> в сън <Господ> дава на Възлюбения Си.
3 Ето, наследство от Господа са чадата, И награда <от него е> плодът на утробата.
4 Както са стрелите в ръката на силния, Така са чадата на младостта.
5 Блазе на оня човек, Който е напълнил тула си с тях! <Такива> няма да се посрамят, Когато говорят с неприятелите си в <градската> порта.
21 За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.
22 Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя <пред Валаама>, за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).
23 И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.
24 Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, <дето имаше> преграда отсам и преграда оттам <край пътя>.
25 И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.
26 После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да се отбие ни надясно ни наляво.
27 И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.
28 Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?
29 А Валаам рече на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.
30 И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.
31 Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.
32 И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;
33 и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.
34 Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.
35 А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.
36 А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град <разположен там>, гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.
37 Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?
38 А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.
7 Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят <що е> закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?
2 Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.
3 И тъй, ако при живота на мъжа <си> тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът <й>, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.
4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, <сиреч>, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.
5 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които <се възбуждаха> чрез закона, действуваха във вашите <телесни> части, за да принасяме плод който докарва смърт;
6 но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.
7 Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но <напротив>, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието <е грях>, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".
8 Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
9 И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:
10 намерих, <че самата> заповед, която <бе назначена> да докара живот, докара ми смърт.
11 Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.
12 Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.
23 И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? и кой Ти е дал тая власт?
24 А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.
25 Иоановото кръщение от къде беше? от небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:
26 Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Иоана за пророк.
27 И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.
28 Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.
29 А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.
30 Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.
31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
32 Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.
© 1995-2005 by Bibliata.com