Book of Common Prayer
106 (По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост <трае> до века.
2 Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
3 Блажени ония, които пазят правосъдие; <Блажен> оня, който върши правда на всяко време.
4 Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;
5 За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
6 Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
7 Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
8 При все това <Бог> ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
9 Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
10 И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
11 Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
12 Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
13 <Но> скоро забравиха делата Му, Не чакаха <изпълнението на> намерението Му,
14 Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
15 И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
16 Също и на Моисея те завидяха в стана. <И> на Господния светия Аарон.
17 Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
18 И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.
19 Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
20 Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
21 Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
22 Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
23 Затова Той каза, че ще ги изтреби; <Само че> избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да <ги> погуби.
24 Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
25 А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
26 Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,
27 И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по <разни> страни,
28 Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви <принесени> на мъртви <богове>.
29 И тъй, предизвикаха <Бога> с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
30 Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
31 И това му се вмени за правда Из род в род до века.
32 Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
33 Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та <Моисей> говори несмислено с устните си.
34 <При това>, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
35 Но се смесиха с <тия> народи, И се научиха на техните дела;
36 Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
37 Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
38 И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
39 Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
40 Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
41 Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
42 Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
43 Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, <Затова> се и унижиха поради беззаконието си.
44 Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;
45 Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
46 Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
47 Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
48 Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
22 Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък {На изток от.} Иордан, срещу Ерихон.
2 А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.
3 И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.
4 И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,
5 изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката <Евфрат>, в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;
6 Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш е проклет.
7 И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.
8 А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.
9 И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?
10 И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене <да кажат:>
11 Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.
12 А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.
13 И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.
14 Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказва да дойде с нас.
15 А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.
16 И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;
17 защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.
18 А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки; Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.
19 За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.
20 И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.
21 За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.
12 И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.
13 Нито представяйте <телесните> си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и <телесните> си части на Бога като оръдия на правдата.
14 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.
15 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!
16 Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?
17 Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,
18 и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.
19 (По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте <телесните> си части <като> слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва <още> беззаконие, така сега предайте частите си <като> слуги на правдата, която докарва светост.
20 Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.
21 Какъв плод имахте тогава от ония неща? - неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.
22 Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод <това, че отивате> към светост, на която истината е вечен живот.
23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.
12 И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:
13 Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом" а вие го правите разбойнически вертеп.
14 И <някои> слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.
15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:
16 Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели <тая дума>: - "Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала?"
17 И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.
18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
19 И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.
20 И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?
21 А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.
22 И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
© 1995-2005 by Bibliata.com