Book of Common Prayer
89 (По слав. 88). Поучение на Етана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.
2 Защото рекох: Милостта <Ти> ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.
3 <Ти каза>: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, <казвайки>:
4 Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села).
5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните {Еврейски: Бога. Псал. 103:20.} кой може да се уподоби Господу?
7 Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.
8 Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.
9 Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.
10 Ти си съкрушил Египет {Еврейски: Раав. Псал. 87:4.} като някого смъртно ранен; С мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.
11 Твои са небесата, Твоя и земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.
12 Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.
13 Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.
14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.
15 Блажени людете, които познават възклицанието <на тръбите;> Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.
16 В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;
17 Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.
18 Понеже на Господа принадлежи <да бъде> наша защита, И на Светия Израилев <да бъде> наш Цар.
19 Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен <да даде> помощ, Възвисих едного избран между людете.
20 Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.
21 Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.
22 Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения {Еврейски: Сина.} на нечестие ще го наскърби.
23 Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.
24 А верността Ми и милостта Ми <ще бъдат> с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.
25 Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.
26 Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.
27 При това Аз ще го поставя <в положение> на първороден, По-горе от земните царе.
28 Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него.
29 Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.
30 Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,
31 Ако престъпят {В стихове 31, 34 3 39 еврейският глагол е осквернявам.} повеленията Ми. И не опазят заповедите Ми, -
32 Тогава ще накажа {Еврейски: Посетя.} с тояга престъпленията им, И с бич беззаконията им;
33 Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.
34 Няма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това, що е излязло из устните Ми.
35 <За> едно <нещо> се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,
36 <Че> потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,
37 Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)
38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си <му> се разгневил.
39 Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята.
40 Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
41 Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.
42 Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.
43 Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.
44 Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.
45 Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)
46 До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?
47 Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!
48 Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)
49 Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?
50 Помни, Господи, <как> са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си <укор от> толкова многочислени племена,
51 С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.
52 Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!
16 А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци,
2 дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.
3 Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?
4 А Моисей, като чу това, падна на лицето си,
5 и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него.
6 Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,
7 турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци!
8 И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:
9 малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?
10 Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството?
11 Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?
12 И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.
13 Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?
14 При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.
15 Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло.
16 И Моисей рече на Корея: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон;
17 и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница.
18 Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона,
19 Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.
21 А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,
22 сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.
23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,
25 Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. <Това стори> за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, -
26 за да покаже, <казвам> правдата Си в настоящето време, <та да се познае>, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.
27 И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? <чрез закона> на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.
28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.
29 Или Бог е <Бог> само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците <е>.
30 Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.
31 Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.
13 Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха.
14 А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.
15 И възложи ръце на тях, и замина оттам.
16 И ето един <момък> дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?
17 А той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.
18 Казва Му: Кои? Исус рече: <Тия>: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;
19 Почитай баща си и майка си; и Обичай ближния си както себе си.
20 Момъкът Му казва: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още не достига?
21 Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.
22 Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.
© 1995-2005 by Bibliata.com