Book of Common Prayer
88 (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
3 Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите {Еврейски: Сенките.} ще станат <и> ще Те хвалят? (Села).
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в <мястото на> погибелта {Еврейски: В Авадон. Иов 26:6.} верността Ти?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти <дела>, И правдата Ти в земята на забравените?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Господи, защо отхвърляш душата ми? <Защо> криеш лицето Си от мене?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, <и> в изумление съм.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
91 (По слав. 90). Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.
2 Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам.
3 Защото Той ще те избавя от примката на ловеца И от гибелен мор.
4 С перата Си ще те покрива; И под крилата Му ще прибегнеш; Неговата вярност е щит и закрила.
5 Няма да се боиш от нощен страх, От стрелата, която лети денем,
6 От мор, който ходи в тъмнина, От погибел, която опустошава всред пладне.
7 Хиляда души ще падат от страната ти, И десет хиляди до десницата ти, <Но> до тебе няма да се приближи.
8 Само с очите си ще гледаш, И ще видиш възмездието на нечестивите
9 Понеже ти <си казал>: Господ е прибежище мое, И си направил Всевишния обиталището си,
10 Затова няма да те сполети никакво зло, Нито ще се приближи язва до шатъра ти.
11 Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе Да те пазят във всичките ти пътища.
12 На ръце ще те дигат, Да не би да удариш о камък ногата си.
13 Ще настъпиш лъв и аспид; Ще стъпчеш млад лъв и змия.
14 Понеже той е положил в Мене любовта си, <казва Господ>, Затова ще го избавя; Ще го поставя в безопасност {Еврейски: На всичко.}, защото е познал името Ми.
15 Той ще Ме призове, и Аз ще го послушам; С него ще съм, <когато е> в бедствие; ще го избавя и ще го прославя.
16 Ще го наситя с дългоденствие, И ще му покажа спасението, което върша.
92 (По слав. 91). Псалом. Песен за съботния ден. Добро е да славословим Господа И да пеем хваление на Твоето име, Всевишни,
2 Да възвестяваме на ранина милосърдието Ти, И верността Ти всяка нощ,
3 С десетострунен инструмент и с псалтир, С тържествена мелодия на арфа;
4 Защото си ме развеселил, Господи, с деянията Си; Ще се радвам в делата на ръцете Ти.
5 Колко са велики Твоите дела, Господи! Твърде дълбоки са мислите Ти.
6 Скотски човек не знае това, Нито <го> разбира безумен,
7 Че нечестивите изникват като тревата, И всички, които вършат беззаконие, цъфтят, <Само> за да се изтребят вечно.
8 Но Ти, Господи, до века си на високо,
9 Защото, ето, враговете Ти, Господи, Защото, ето, враговете Ти ще погинат; Ще се разпръснат всички, които вършат беззаконие.
10 Но моя рог Ти ще въздигнеш като <рог> на дивия вол; Аз ще бъда помазан с прясно миро;
11 И окото ми ще види <повалянето> на ония, които ме причакват; Ушите ми ще чуят за <възмездието на> злодейците, които се дигат против мене.
12 Праведният ще цъфти като палма, Ще расте като кедър в Ливан;
13 Насадени в дома Господен Ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.
14 Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, Ще бъдат сочни и зелени;
15 За да възвестят, че е праведен Господ, Моята канара, у Когото няма неправда.
13 И Господ говори на Моисея, казвайки:
2 Изпрати мъже, за да съгледат Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; да изпратите по един мъж от всяко племе на бащите им, и всички да са от първенците между тях.
3 И тъй, според Божието повеление Моисей ги изпрати от Фаранската пустиня; всичките мъже бяха главни между израилтяните.
21 И така, те се качиха и съгледаха земята от Цинската пустиня до Роов при прохода на Емат.
22 После се изкачиха по южната страна и дойдоха до Хеврон, гдето живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай. (А Хеврон беше построен седем години преди Египетския Зоан). {Гръцки: Танис; <сега>: Сан.}
23 И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; <взеха> и нарове и смокини.
24 Онова място се нарече долина Есхол {Т.е.: Грозд.} по причина на грозда, който израилтяните отрязаха от там.
25 А на края на четиридесетте дена те се върнаха от съгледването на земята.
26 И отивайки дойдоха при Моисея, при Аарона и при цялото общество израилтяни във Фаранската пустиня, в Кадис; и дадоха отчет на тях и на цялото общество, и показаха им плода на земята.
27 И разказаха му, думайки: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат мляко и мед; ето и плода й.
28 Людете обаче, които живеят в земята, са силни, и градовете укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите синове.
29 Амаличаните живеят в земята към юг; хетейците, евусейците и аморейците живеят по планините; а ханаанците живеят при морето и край бреговете на Иордан.
30 Но Халев успокояваше людете пред Моисея, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.
25 Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.
26 И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?
27 и оня, който <остане> в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан <закон> и обрязване, но си престъпник на закона?
28 Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;
29 но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.
3 Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?
2 Много във всяко отношение, а първо, защото на <юдеите> се повериха Божествените писания.
3 Понеже, ако някои бяха без вяра, що <от това?> тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?
4 Да не бъде! но Бог нека бъде <признат за> верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш".
5 Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).
6 Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?
7 Обаче, <казваш ти>, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?
8 И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние <така> говорим). На такива осъждането е справедливо.
21 Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?
22 Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.
23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.
24 И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта {Равно на 60,000,000 лева зл.}.
25 И понеже нямаше с <какво> да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.
26 Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.
27 И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.
28 Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза {Равно близо на 90 лева зл.}; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което< ми> дължиш.
29 Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.
30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, <да лежи> докле изплати дълга.
31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.
32 Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.
33 Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?
34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите <да го изтезават> докле изплати целия дълг.
35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.
© 1995-2005 by Bibliata.com