Book of Common Prayer
18 (По слав. 17). За първия певец. <Псалом> на Господния слуга {Псал. 36, надписа.} Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула.
3 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
4 Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
5 Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха.
6 В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
7 Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
8 Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
9 Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
10 Възседна на херувим и летя; Летя на ветрени крила.
11 Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
12 От святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
15 Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От Твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
16 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
17 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
20 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
21 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
22 Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
23 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
25 Към милостивия, <Господи>, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
26 Към чистия, чист ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
28 Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми.
29 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
31 Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
32 Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
33 Той прави нозете ми като <нозете> на елените, И ме поставя на високите ми места.
34 Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
35 Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благост ме е направила велик.
36 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
37 Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
38 Стрих ги, та не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
39 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
41 Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
42 Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
43 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, <когото> не познавах, слугува на мене,
44 Щом чуха за мене, те ме и послушаха; <Даже> чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
45 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
46 Жив е Господ, и благословена <да бъде> Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
47 Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
48 Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
49 Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
50 <Ти си>, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
7 Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2 Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3 Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
4 Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
5 За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
6 Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,
7 Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
8 Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
9 <Беше> в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
11 (Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи
12 Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
13 Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
14 Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
15 Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
16 Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
17 Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
18 Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
19 Защото мъжът <ми> не е у дома. Замина на дълъг път;
20 Взе кесия с пари в ръката си, <Чак> на пълнолуние ще се върне у дома.
21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
22 Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23 Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24 Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25 Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
26 Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
27 Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.
13 Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот [и да вярвате в името на Божия Син].
14 И увереността, която имаме спрямо Него е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша;
15 и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем че получаваме това, което сме просили от Него.
16 Ако някой види брата си, че извърши несмъртен грях, нека се моли, и <Бог> ще му даде живот, <сиреч>, на ония, които съгрешават несмъртно. Има смъртен грях; не казвам за него да се помоли.
17 Всяка неправда е грях; и има грях, който не е смъртен.
18 Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава; но оня, който се е родил от Бога, пази себе си, и лукавият не се докосва до него.
19 Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия.
20 Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния <Бог>; и ние сме в истинния, <сиреч> в Сина Му Исуса Христа. Това е истинският Бог и вечен живот.
21 Дечица, пазете себе си от идоли.
25 В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.
26 Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
27 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
28 Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.
29 Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.
30 Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.
© 1995-2005 by Bibliata.com