Book of Common Prayer
119 (По слав. 118). По еврейски, азбучен псалом. Алеф Блажени ония, които са правдиви в пътя, Които ходят в закона на Господа.
2 Блажени които пазят изявленията Му, И Го търсят от все сърце;
3 Които и не вършат беззаконие, Ходят в пътищата Му.
4 Ти си <ни> заповядал за правилата си, Да ги пазим грижливо.
5 Дано се оправят пътищата ми Така щото да пазят Твоите повеления!
6 Няма да се посрамя тогава Когато почитам всичките Твои заповеди.
7 Ще Те славя с правдиво сърце, Когато науча справедливите Ти съдби.
8 Повеленията Ти ще пазя; Недей ме оставя съвсем.
9 Бет. Как ще очисти младежът пътя си? Като <му> дава внимание според Твоето слово.
10 От все сърце Те потърсих; Недей ме оставя да заблудя от заповедите Ти.
11 В сърцето си опазих Твоето слово За да не ти съгрешавам.
12 Благословен си, Господи; Научи ме на повеленията Си.
13 С устните си разказах Всичките съдби на устата Ти.
14 В пътя на Твоите изявления се радваха толкова, Колкото във всичкото богатство.
15 За правилата Ти ще размишлявам, И Твоите пътища ще зачитам.
16 В повеленията Ти ще се наслаждавам; Не ще забравя Твоето слово.
17 Гимел. Показвай щедрота на слугата Си, за да живея; Така ще пазя словото Ти.
18 Отвори очите ми За да гледам чудесни неща в Твоя закон.
19 Пришелец съм аз на земята; Не скривай от мене заповедите Си.
20 Душата ми се изнурява от копнежа, <Който имам> винаги към Твоите съдби.
21 Ти си изобличил горделивите; Проклети да са ония, които се отклоняват от Твоите заповеди.
22 Отдалечи от мене укор и презрение, Защото опазих Твоите повеления.
23 Даже първенци седнаха и говореха против мене; <Но> слугата Ти размишляваше за Твоите повеления.
24 Твоите свидетелства наистина са моя наслада <И> мои съветници.
12 (По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.
2 Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце.
3 Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.
4 <На ония>, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?
5 Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност <онзи> когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}.
6 Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.
7 Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,
8 При все, че нечестивите ходят <свободно> от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.
13 (По слав. 12). За първия певец. Давидов псалом. До кога щеш, Господи, съвсем да ме забравиш? До кога ще криеш лицето Си от мене?
2 До кога ще имаш борба {Еврейски: Съветвания.} в душата Си, Болки в сърцето Си всеки ден? До кога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?
3 Погледни, послушай ме, Господи Боже мой; Просвети очите ми да не би да заспя в смърт;
4 Да не би да рече неприятелят ми: Надвих му, И да се зарадват противниците ми, когато се поклатя.
5 Но аз уповавам на Твоята милост; Сърцето ми ще се радва в спасението Ти.
6 Ще пея Господу, Защото се е показал щедър към мене.
14 (По слав. 13). За първия певец. Давидов <псалом. >Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.
2 Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.
3 Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.
4 Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Господа?
5 Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.
6 Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.
7 Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
6 Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, <Или> си дал ръка за някой чужд,
2 Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 <Догдето не> се отървеш, като сърна от ръката <на ловеца>, И като птица от ръката на птицоловец.
6 Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -
7 Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.
9 До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?
10 <Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 <Който> има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
5 Всеки, който вярва, че Исус е Христос, е роден от Бога; и всеки, който люби Родителя, люби и родения от Него.
2 По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди
3 защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.
4 Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света е <спечелила> нашата вяра.
5 И кой побеждава света, ако не е тоя, който вярва, че Исус е Божият Син?
6 Това е Исус Христос, Който е дошъл чрез вода и кръв; не само чрез водата, но чрез водата и чрез кръвта;
7 и Духът е, който свидетелствува, понеже Духът е истината.
8 Защото три са, които свидетелствуват: Духът, водата и кръвта; и тия три са съгласни.
9 Ако приемаме свидетелството на човеците, свидетелството на Бога е по-важно; защото това, което Бог заявява, е туй, че Той е свидетелствувал за Сина Си.
10 Който вярва в Божия Син, има <това> свидетелство в себе си; който не вярва Бога, направил Го е лъжец, защото не е повярвал свидетелството, което Бог е свидетелствувал за Сина Си.
11 И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му.
12 Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот.
16 А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, седящи по пазарите, които викат на другарите си, казвайки:
17 Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не жалеехте.
18 Защото дойде Иоан, който нито ядеше, нито пиеше; и казват: Бяс има.
19 Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си.
20 Тогава почна да укорява градовете, гдето се извършиха повечето от Неговите велики дела, за гдето не се покаяха:
21 Горко ти Хоразине! горко ти, Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.
22 Но казвам ви, на Тир и Сидон< наказанието> ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на вас.
23 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще слезеш! защото, ако бяха се извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той би и до днес останал.
24 Но казвам ви, че в същия ден <наказанието> на содомската земя ще бъде по-леко отколкото на тебе.
© 1995-2005 by Bibliata.com