Book of Common Prayer
105 (По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
2 Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
3 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
5 Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
6 Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
7 Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
8 Всякога помни завета Си; Словото е заповядал <да стои> за хиляда поколения,
9 Което изговори на Авраама, И клетвата, <с която се закле> на Исаака,
10 Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,
11 Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
12 Когато те бяха <още> малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
14 Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
15 <Като каза:> Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
16 После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
17 Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
18 Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в <притискането от> желязото,
19 До като дойде време <да се изпълни> думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
20 Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
21 Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
22 За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
23 Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
24 Гдето <Господ> умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.
25 Обърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му.
26 Прати слугата Си Моисея, <И> Аарона, когото бе избрал.
27 Които извършиха всред тях знаменията <Му >И чудесата <Му> в Хамовата земя.
28 Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите <Му> {Еврейски: И те не се възпротивиха.}.
29 Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
30 Земята им кипна с жаби <Дори> до вътрешните стаи на царете им.
31 Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
32 Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
33 Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи <всичките> дървета в пределите им.
34 Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
35 Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
36 Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
37 И изведе <людете Си> със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше <по пътя>.
38 Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
39 Разпростря облак да <ги> покрива. И огън да <им> свети нощем.
40 Те поискаха и Той <им> докара пъдпъдъци, И с небесен хляб ги насити.
41 Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места <като> река.
42 Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
43 Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
44 Даде им земите на народите; И те усвоиха <плода, за който> племената бяха се трудили,
45 За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.
4 И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както човек, който се събужда от съня си.
2 И рече ми: Що виждаш? И рекох: Погледнах, и ето светилник цял от злато с чаша отгоре му, със седемте светила на него, и със седем цеви на седемте светилника, които са върху му,
3 и край него две маслинени дървета, едно от дясно на чашата, и едно отляво й.
4 И проговорих та рекох на ангела, който говореше с мене, като казах: Какви са тия, господарю мой?
5 И ангелът, който говореше с мене, в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са тия? И рекох: Не <зная>, господарю мой.
6 Тогава отговаряйки говори ми, като каза: Ето Господното слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите;
7 Що си ти, планино велика? Пред Зоровавела - поле! Той ще изнесе връхния камък С възклицание - Благодат! Благодат нему!
8 При това, Господното слово дойде към мене и рече: -
9 Ръцете на Зоровавела положиха основата на тоя дом; Неговите ръце тоже ще го изкарат; И ще познаеш, че Господ на Силите ме е пратил при вас.
10 Защото кой презира <тоя> ден на малките работи? Понеже тия ще се радват, <сиреч>, тия седем, <Които са> очите Господни, Тичащи през целия свят, Като видят отвеса в ръката на Зоровавела.
11 Тогава отговаряйки му рекох: Какви са тия две маслинени дървета отдясно на светилника и отляво.
12 И втори път отговорих, като му казах: Какви са тия две маслинени клончета, които през двете златни цеви изпразват из себе си <маслото като> злато?
13 А той в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са те? И рекох: Не <зная>, господарю мой.
14 Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят.
17 Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум,
18 помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им;
19 които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.
20 Но вие не сте така познали Христа;
21 понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса),
22 да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти,
23 да се обновите в духа на своя ум,
24 и да се облечете в новия човек, създаден по <образа на> Бога в правда и светост на истината.
25 Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.
26 Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;
27 нито давайте място на дявола.
28 Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си <нещо> полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда.
29 Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;
30 и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението,
31 всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;
32 а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.
9 Тогава Той влезе в една ладия, премина и дойде в Своя Си град.
2 И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете.
3 И, ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулствува.
4 А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си?
5 Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?
6 Но, за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.
7 И той стана и отиде у дома си.
8 А множествата, като видяха това, страх ги обзе и прославиха Бога, Който бе дал такава власт на човеците.
© 1995-2005 by Bibliata.com