Book of Common Prayer
66 (По слав. 65). За първия певец, псаломска песен. Възкликнете към Бога, всички земи,
2 Възпейте славата на Неговото име, Като Го хвалите, хвалете Го славно.
3 Речете Богу: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила <Даже> враговете Ти ще се преструват пред Тебе за покорни.
4 Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови, Ще славословят името Ти. (Села).
5 Дойдете та вижте делата на Бога, Който страшно действува към човешките чада.
6 Превърна морето в суша; Пеши преминаха през реката; Там се развеселиха в Него.
7 Със силата Си господарува до века: Очите Му наблюдават народите; Бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села).
8 Вие племена благославяйте нашия Бог, И направете да се чуе гласът на хвалата Му,
9 Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.
10 Защото Ти, Боже, си ни опитал, Изпитал си ни както се изпитва сребро.
11 Въвел си ни в мрежата, Турил си тежък товар на гърба ни.
12 Направил си да яздят човеци върху главите ни; Преминахме през огън и вода; Но Ти ни изведе на богато <място>.
13 Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, Ще изпълня пред Тебе обреците,
14 Които произнесоха устните ми И говориха устата ми в бедствието ми.
15 Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с темян, Ще принеса волове и кози. (Села).
16 Дойдете, слушайте, всички, които се боите от Бога, И ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.
17 Към Него извиках с устата си; И Той биде възвисен чрез езика ми.
18 Ако в сърцето си бях гледал <благоприятно> на неправда, Господ не би послушал;
19 Но Бог наистина послуша, Обърна внимание на гласа на молбата ми.
20 Благословен да е Бог. Който не отстрани от мене <ни> молитвата, ни Своята милост.
67 (По слав. 66). За първия певец върху струнни инструменти. Псаломска песен. Бог да се смили за нас и да ни благослови! Да възсияе с лицето Си над нас! (Села.)
2 За да се познае на земята Твоя път, Във всичките народи спасението Ти.
3 Да Те славословят племената, Боже; Да Те славословят всички племена.
4 Да се веселят и да възклицават народите; Защото ще съдиш племената с правда, И ще управляваш народите на земята. (Села)
5 Да Те славословят племената, Боже Да Те славословят всичките племена.
6 Земята е дала плода си; Бог, нашият Бог, ще ни благослови;
7 Бог ще ни благослови, И от Него ще се боят всички земни краища.
19 (По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.
2 Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.
3 Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им,
4 Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето,
5 Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.
6 То излиза от <единия> край на небето, И обикаля до <другия> му край; От топлината му нищо не се укрива.
7 Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;
8 Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;
9 Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.
10 Желателни <са> повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.
11 Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.
12 Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните <прегрешения>.
13 Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.
14 Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой.
46 (По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор {1 Лет. 15:20. Псал. 48 и 66, надписите.}. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,
2 Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата,
3 <Ако и да> бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).
4 Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният.
5 Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.
6 Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде <Той> гласа си; земята се разтопи.
7 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села).
8 Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.
9 Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници.
10 Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.
11 Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).
3 А Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, мадиамския жрец; и като докара овците в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина Хорив.
2 И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и <Моисей> погледна, и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше.
3 И Моисей си рече: Да свърна и да прегледам това велико явление, защо къпината не изгаря.
4 А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! И той каза: Ето ме.
5 И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.
6 Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
7 И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им.
8 И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците.
9 И сега, ето, вика на израилтяните стигна до Мене; още видях и притеснението, с което ги притесняват египтяните.
10 Ела, прочее, сега, и ще те изпратя при Фараона, за да изведеш людете Ми израилтяните из Египет.
11 А Моисей рече Богу: Кой съм аз та да ида при Фараона, и да изведа израилтяните из Египет?
12 Рече му <Бог:> Аз непременно ще бъда с тебе, и ето ти знака, че Аз те изпратих; когато изведеш людете из Египет, ще послужите Богу на тая планина.
18 Защото вие не сте пристъпили до <планина> осезаема и пламнала в огън, <нито> до тъмнина и буря,
19 <нито> до тръбен звук и глас на думи; <такъв, щото> ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;
20 (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";
21 и толкоз страшна беше гледката, <щото> Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");
22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,
23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,
24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри <неща> от Авеловата.
25 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха <наказанието>, като презряха този, който <ги> предупреждаваше на земята, то колко повече не <щем избегна> ние, ако се отървем от Този, Който <предупреждава> от небесата!
26 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".
27 А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.
28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;
29 защото нашият Бог е огън, който пояжда.
17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
18 А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.
19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и <власт> над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
21 В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
22 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и <никой не знае> Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.
© 1995-2005 by Bibliata.com