Book of Common Prayer

87 (По слав. 86). Псалом, песен за Кореевите потомци. Основания Си на светите хълмове <град>,

² Да! портите на Сиона, Господ обича Повече от всичките Яковови заселища.

³ Славни неща се говорят за тебе, Граде Божий. (Села).

⁴ Ще спомена Египет и Вавилон. Като от ония, които ме познават. Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия: Тоя <народ, ще кажа>, се е родил там;

⁵ Да! за Сион ще се рече: Тоя и оня са се родили в него, И сам Всевишният ще го утвърди.

⁶ Когато Господ запише племената, ще счете, <Че> това <и онова племе> се е родило там. (Села).

⁷ Както певците, тъй и свирачите <ще казват>: Всичките ми извори са в Тебе.

90 (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

² Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

³ Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

⁴ Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража.

⁵ Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства;

⁶ Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

⁷ Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

⁸ Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

⁹ Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

¹⁰ Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

¹¹ Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

¹² Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

¹³ Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

¹⁴ Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

¹⁵ Развесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло.

¹⁶ Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

¹⁷ И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

136 (По слав. 135). Славете Господа, защото е благ, Защото милостта Му <трае> до века;

² Славете Бога на боговете, Защото милостта Му <трае> до века.

³ Славете Господа на господарите, Защото милостта Му <трае> до века.

⁴ Който Един върши велики чудеса, Защото милостта Му <трае> до века;

⁵ Който с мъдрост направи небесата, Защото милостта Му <трае> до века;

⁶ Който простря земята върху водите, Защото милостта Му <трае> до века;

⁷ Който направи големи светила, Защото милостта Му <трае> до века;

⁸ Слънцето за да владее деня, Защото милостта Му <трае> до века;

⁹ Луната и звездите за да владеят нощта, Защото милостта Му <трае> до века;

¹⁰ Който порази египтяните в първородните им, Защото милостта Му <трае> до века;

¹¹ И изведе Израиля изсред тях, Защото милостта Му <трае> до века;

¹² С мощна ръка и с издигната мишца, Защото милостта Му <трае> до века;

¹³ Който раздели Червеното море на <две> части, Защото милостта Му <трае> до века;

¹⁴ И преведе Израиля презсред него, Защото милостта Му <трае> до века;

¹⁵ Който повали Фараона и множеството му в Червеното море, Защото милостта Му <трае> до века;

¹⁶ Който преведе людете Си през пустинята, Защото милостта Му <трае> до века;

¹⁷ Който порази велики царе, Защото милостта Му <трае> до века;

¹⁸ И изби прочути царе, Защото милостта Му <трае> до века;

¹⁹ Аморейския цар Сион, Защото милостта Му <трае> до века;

²⁰ И васанския цар Ог, Защото милостта Му <трае> до века

²¹ И даде земята им в наследство, Защото милостта Му <трае> до века,

²² В наследство на слугата Си Израил, Защото милостта Му <трае> до века,

²³ Който си спомни за нас в унижението ни, Защото милостта Му <трае> до века;

²⁴ И ни избави от противниците ни, Защото милостта Му <трае> до века;

²⁵ Който дава храна на всяка твар, Защото милостта Му <трае> до века;

²⁶ Славете небесния Бог, Защото милостта Му <трае> до века.

¹⁶ Тогава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе.

¹⁷ И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

²⁴ И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра.

²⁵ Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.

²⁶ Обаче двама <от> мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

²⁷ И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана.

²⁸ И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им.

²⁹ А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!

¹¹ Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тия, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, което се извършва с ръце,

¹² в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.

¹³ А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа.

¹⁴ Защото Той е нашият мир, Който направи двата <отдела> едно, и развали средната стена, която ги разделяше,

¹⁵ като в плътта Си унищожи враждата, <сиреч>, закона със заповедите му <изразени> в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и <тъй> да направи мир,

¹⁶ и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.

¹⁷ И като дойде благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо;

¹⁸ защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух.

¹⁹ Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и <членове> на Божието семейство;

²⁰ понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус,

²¹ върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа;

²² в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.

²⁸ И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му;

²⁹ защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.

8 А когато слезе от хълма, последваха Го големи множества.

² И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

³ Тогава< Исус> простря ръка и се допря до него и рече: Искам; бъди очистен. И на часа му се очисти проказата.

⁴ И Исус му каза: гледай да не кажеш <това> никому; но, за свидетелство на тях, иди да се покажеш на свещеника, и принеси дара, който Моисей е заповядал.