Book of Common Prayer
55 (По слав. 54). За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение. Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.
2 Внимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена;
3 Поради гласа на неприятеля, Поради притеснението на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, И с гняв ми враждуват,
4 Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, И смъртен ужас ме нападна;
5 Страх и трепет дойдоха върху мене, И ужас ме потопи.
6 И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина.
7 Ето, щях да бягам надалеч, Щях да живея в пустинята; (Села).
8 Щях да ускоря бягането си От вихъра и от бурята.
9 Опропасти <ги>, Господи, и раздели съвета {Еврейски: Езика.} им; Защото видях насилие и разпри в града.
10 Денем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него;
11 Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.
12 Понеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него;
13 Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел.
14 Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом.
15 Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им <има> злодейство.
16 Но аз към Бога ще извикам; И Господ ще ме избави.
17 Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми.
18 Ще избави душата ми и ще я успокои от боя, който е против мене; Защото мнозина са с мене.
19 Бог, Който се е възцарил преди вековете, Ще чуе и ще ги съкруши, (Села). <Ще съкруши човеците>, които неизменимо {Еврейски: Нямат изменения и.} Не се боят от Бога.
20 Всеки един от тях простира ръце против ония, които са в мир с него; Нарушава съюза си.
21 Устата му са по-мазни от масло, Но в сърцето му има война; Думите му са по-меки от дървено масло, Но пак са голи саби.
22 Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.
23 Но Ти, Боже, ще ги сведеш в гибелния ров; Мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си; Но аз ще уповавам на Тебе.
138 (По слав. 137) Давидов <псалом>. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,
2 Ще ти се поклоня към светия Твой храм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, Защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.
3 В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със сила в душата ми.
4 Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;
5 Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.
6 Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.
7 Даже ако премина сред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.
8 Господ ще извърши това, което <е потребно> за мене. Господи, понеже милостта Ти <трае> до века, Не оставяй делата на Своите ръце.
139 (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>.
2 Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 <Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>.
7 Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8 Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
9 <Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето,
10 И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.
11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ,
12 То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични.
13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>.
15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма.
16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 <Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.
19 Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат <против Тебе> заради суета.
21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
18 Моисей издигна скинията, като подложи подложките й, постави дъските й, намести лостовете й и изправи стълбовете й.
19 И разпростря шатъра върху скинията и тури покривалото на шатъра отгоре му, според както Господ беше заповядал на Моисея.
20 И като взе <плочите на> свидетелството, положи ги в ковчега, и провря върлините <през колелцата> на ковчега, и положи умилостивилището върху ковчега.
21 И внесе ковчега в скинията, и окачи покривателната завеса та <с нея> покри ковчега <с плочите> на свидетелството, според както Господ беше заповядал на Моисея.
22 Положи и трапезата в шатъра за срещане откъм северната страна на скинията, отвън завесата;
23 и нареди на нея хлябовете пред Господа, според както Господ беше заповядал на Моисея.
24 Тури светилника в шатъра за срещане откъм южната страна на скинията, срещу трапезата;
25 и запали светилата пред Господа, според както Господ беше заповядал на Моисея.
26 И положи златния олтар в шатъра за срещане пред завесата;
27 и покади над него с благоуханен темян, според както Господ беше заповядал на Моисея.
28 Окачи покривката за входа на скинията.
29 Положи олтара за всеизгарянето при входа на скинията, <сиреч> шатъра за срещане, и принесе на него всеизгарянето и хлебния принос, според както Господ беше заповядал на Моисея.
30 Положи и умивалника между шатъра за срещане и олтара и наля в него вода, за да се мият,
31 (и Моисей и Аарон и синовете му миеха от него ръцете си и нозете си;
32 когато влизаха в шатъра за срещане, и когато пристъпваха при олтара, миеха се,) според както Господ беше заповядал на Моисея.
33 И постави двора около скинията и олтара, и окачи покривката на дворния вход. Така Моисей свърши делото.
34 Тогава облакът покри шатъра за срещане, и Господната слава изпълни скинията.
35 Моисей не можа да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господната слава пълнеше скинията.
36 И когато облакът се дигаше от скинията, тогава израилтяните тръгваха на път, през всичките си пътувания;
37 но ако облакът не се дигаше, тогава не тръгваха до деня на дигането му.
38 Защото Господният облак беше над скинията денем, а огън беше над нея нощем, пред очите на целия Израилев дом, през всичките им пътувания.
4 Впрочем, братя, молим и увещаваме ви в Господа Исуса, щото, както сте научили от нас, как трябва да се обхождате и да угождавате на Бога, (както и се обхождате), <така> да преуспявате повече и повече.
2 Защото знаете, какви поръчки ви дадохме от името на Господа Исуса.
3 Понеже това е Божията воля - вашето освещение: да се въздържате от блудство;
4 да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със светост и почест,
5 не в страстна похот, както и езичниците, които не знаят Бога;
6 и да не престъпва <никой>, та да поврежда брата си в това нещо; защото за всичко това Бог е мъздовъздател, както ви и от по-напред явихме и уверихме.
7 Защото Бог не ни е призовал на нечистота, а на светост.
8 Затуй, който отхвърля <това>, не отхвърля човека, но Бога. Който ви дава Светия Си Дух.
9 А за братолюбието няма нужда да ви пиша; защото сами вие сте научени от Бога да се любите един друг;
10 понеже и правите това на всичките братя по цяла Македония. Но молим ви се, братя, да преуспявате <в това> повече и повече
11 и усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме;
12 за да се обхождате благоприлично пред външните и да нямате нужда от нищо.
38 Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб".
39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
40 На тогава, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.
41 Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.
42 Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.
43 Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".
44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;
45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.
46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.
© 1995-2005 by Bibliata.com