Book of Common Prayer
63 (По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня {1 Цар. 22:5. 23:14-18.}. Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.
2 Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.
3 Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.
4 Така ще Те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.
5 Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще <Те> славословят устата ми.
6 Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;
7 Понеже Ти си бил помощ на мене, И под сянката на Твоите крила ще се радвам.
8 Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.
9 А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, Ще слязат в дълбочините на земята.
10 Ще бъдат съсипани от силата на меча, Ще бъдат дял на чакали.
11 А царят ще се весели в Бога; Всеки, който се кълне в Неговото <име>, ще се хвали; Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.
98 (По слав. 97). Пейте Господу нова песен, защото Той извърши чудесни дела: Неговата десница и Неговата света мишца Му спечелиха победа.
2 Господ изяви победата Си, Откри правдата Си пред народите.
3 Спомни милостта Си и верността Си към Израилевия дом; Всичките земни краища видяха спасението извършено от нашия Бог.
4 Възкликнете Господу, всички земи, Запейте и радвайте се, да! пейте хваления.
5 Славословете Господа с арфа, С арфа и с глас на псалмопеене.
6 С тръби и с глас на рог Радостно викайте пред Царя Господа.
7 Нека бучи морето и всичко що има в него, Вселената и ония, които живеят в нея;
8 Реките нека ръкопляскат, Нека се радват заедно и хълмовете,
9 Пред Господа; защото иде да съди земята; Ще съди вселената с правда, И племената с правота.
103 (По слав. 102). Давидов <псалом>. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене <нека хвали> светото Му име.
2 Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.
3 <Той е>, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;
4 <Който> изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;
5 <Който> насища с блага душата {Еврейски: Украшението.} ти, <Тъй щото> младостта ти се подновява като на орел.
6 Господ извършва правда и правосъдие За всичките угнетявани.
7 Направи Моисея да познае пътищата Му, И израилтяните делата Му.
8 Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.
9 Не ще изобличава винаги, Нито ще държи <гняв> до века.
10 Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.
11 Защото колкото е високо небето от земята, <Толкова> голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,
12 Колкото отстои изток от запад, <Толкова> е отдалечил от нас престъпленията ни.
13 Както баща жали чадата си, <Така> Господ жали ония, които Му се боят.
14 Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.
15 Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.
16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.
17 Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците
18 На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
19 Господ е поставил престола Си на небето; И Неговото царство владее над всичко.
20 Благославяйте Господа, вие ангели Негови, Мощни със сила, които изпълняват словото Му, Като слушате гласа на словото Му
21 Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му.
22 Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.
28 А ти вземи при себе си измежду израилтяните брата си Аарона и синовете му с него, за да Ми свещенодействуват; Аарона, и Аароновите синове Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара.
2 И да направиш свети одежди на брата си Аарона, за слава и великолепие.
3 И кажи на всичките умни мъже, които Аз изпълних с дух на мъдрост, да направят одежди на Аарона за освещение, та да Ми свещенодействува.
4 Ето одеждите, които ще направят: нагръдник и ефод, мантия и пъстротъкан хитон, митра и пояс; и да направят свети одежди на брата ти Аарона и на синовете му, за да Ми свещенодействуват.
30 На съдебния нагръдник да положиш и Урима и Тумима, които да бъдат на Аароновото сърце когато влиза пред Господа; и Аарон да носи винаги съда на израилтяните на сърцето си пред Господа.
31 Да направиш мантията на ефода цяла от синьо.
32 В средата на върха й да има отвор, какъвто е отворът на бронята; и ще има тъкана обтока около отвора си, за да се не съдира.
33 И по полите й да направиш нарове от синьо, мораво и червено, наоколо по полите й, и златни звънци наоколо помежду им, -
34 златен звънец и нар, златен звънец и нар, наоколо по полите на мантията.
35 И Аарон да я носи, когато служи, та звънтенето й да се чува когато влиза в светото място пред Господа, и когато излиза, за да не умре.
36 Да направиш и плочица от чисто злато, на която да изрежеш, както се изрязва печат, Свет Господу.
37 Да я туриш на син ширит, за да бъде на митрата; в предната страна на митрата да бъде;
38 така да бъде на Аароновото чело, когато носи Аарон нечестието на светите неща, които израилтяните ще посвещават във всичките си свети приноси; тя да бъде винаги на челото му, за да бъдат те приемани пред Господа.
18 Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време.
19 От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но <излязоха>, за да стане явно, че те всички не са от нас.
20 А вие сте помазани от Светия и знаете всичко.
21 Пиша ви, не защото не знаете истината, но защото я знаете и <разбирате>, че никаква лъжа не е от истината.
22 Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина.
23 Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.
24 А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.
25 И обещанието, което Той ни даде е това - вечен живот.
26 Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят;
27 а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило <да правите>.
28 Дечица, и сега пребъдвайте в Него, та когато се яви, да имате дръзновение, и да се не посрамим пред Него в пришествието Му.
29 Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден.
30 И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.
31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.
32 И отидоха с ладията на уединено място на саме.
33 А като отидоха< людете ги> видяха, и мнозина <ги> познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.
34 И <Исус> като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
36 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?
38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.
39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
41 И като взе петте хляба и двете риби, <Исус> погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
42 И всички ядоха и се наситиха.
43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
© 1995-2005 by Bibliata.com