Book of Common Prayer
20 (По слав. 19). За първия певец. Давидов псалом. Господ да те послуша в скръбен ден; Името на Бога Яковов да те постави на високо!
2 Да ти прати помощ от светилището, И да те подкрепи от Сион!
3 Да си спомни всичките твои приноси, И да приеме всеизгарянето ти! (Села).
4 Да ти даде според желанието на сърцето ти, И да изпълни всяко твое намерение!
5 В спасението Ти ще се зарадваме, И в името на нашия Бог ще издигнем знамена. Господ да изпълни всичките твои прошения!
6 Сега зная, че Господ избавя помазаника Си; Ще го послуша от своето Си небе Със спасителната сила на десницата Си.
7 Едни <споменават> колесници, а други коне; Но ние ще споменем името на Господа нашия Бог.
8 Те се спънаха и паднаха; А ние станахме и се изправихме.
9 Господи, пази! Нека ни послуша Царят, когато <Го> призовем.
21 (По слав. 20). За първия певец. Давидов псалом. Господи, в Твоята сила ще се весели царят; И колко много ще се радва в избавлението Ти!
2 Изпълнил си желанието на сърцето му, И от молбата на устните му не си <го> лишил. (Села).
3 Защото си го предварил с благословения на блага; Положил си на главата му корона от чисто злато.
4 Той проси от Тебе живот; И Ти си му дал дългоденствие до вечни векове.
5 Голяма е славата му чрез Твоето избавление; Чест и величие си положил на него;
6 Защото си го поставил <да бъде> за благословение до века, Развеселил си го с радост в присъствието Си;
7 Защото царят уповава на Господа, И чрез милосърдието на Всевишния няма да се поклати.
8 Ръката Ти ще намери всичките Твои врагове; Десницата Ти ще намери ония, които Те мразят.
9 Във времето на негодуванието Си ще ги направиш като огнена пещ Господ ще ги погълне с гнева Си, И огън ще ги изгори.
10 Ще изтребиш плода им от земята, И потомството им измежду човешките чада.
11 Защото, при все че намислиха злоба против Тебе, При все че измислиха заговор, не ще могат да го изпълнят,
12 Понеже Ти ще ги направиш да обърнат гръб <Когато> приготвиш на тетивите Си <стрели> против лицето им.
13 Издигни се, Господи, със силата Си; Така ще възпяваме и ще прославяме Твоето могъщество.
110 (По слав. 109). Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете <ти> за твое подножие.
2 Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си.
3 В деня, <когато събереш> силата си, твоите люде <ще> представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади <ще дойдат> при тебе <като> росата из утробата на зората.
4 Господ се закле, (и не ще се разкае), <като каза>: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.
5 Господ, <стоящ> отдясно ти, Ще порази царя в деня на гнева си.
6 Ще извърши съд между народите, ще напълни <земята> с трупове, Ще смаже главата на <неприятелите> по широкия свят.
7 Ще пие от потока край пътя; Затова ще дигне глава високо.
116 (По слав. 114). Любя Господа защото послуша Гласа ми и молбите ми;
2 Понеже приклони ухото Си към мене, Затова ще <Го> призовавам догдето съм жив.
3 Връзките на смъртта ме обвиха, И мъките на преизподнята ме намериха; Скръб и беда срещнах.
4 Тогава призовах името Господно, <и Го помолих: >О Господи, избави душата ми.
5 Благ е Господ и праведен, Да! милостив е нашият Бог.
6 Господ пази простодушните; В беда бях, и Той ме избави.
7 Върни се, душе моя, в успокоението си, Защото Господ постъпи щедро към тебе.
8 Понеже си избавил душата ми от смърт, Очите ми от сълзи, и нозете ми от подхлъзване,
9 <Затова> ще ходя пред Господа в земята на живите. (По слав. 115)
10 (1)Аз повярвах, затова говорих; Много бях наскърбен.
11 (2)В тревогата си рекох: Всеки човек е измамлив.
12 (3)Що да въздам Господу <За> всичките Му благодеяния към мене?
13 (4)Ще взема чашата на спасението, И ще призова името Господно;
14 (5)Ще изпълня обреците си Господу, Да, пред всичките Му люде.
15 (6)Скъпоценна е пред Господа Смъртта на светиите Му.
16 (7)Ах! Господи, наистина аз съм Твой слуга; Твой слуга съм, син на Твоята слугиня; Ти си развързал връзките ми.
17 (8)На Тебе ще принеса жертва на хваление, И името Господно ще призова.
18 (9)Ще изпълня обреците си Господу, Да! пред всичките Негови люде,
19 (10)В дворовете на дома Господен, Всред тебе, Ерусалиме. Алилуия.
117 (По слав. 116). Хвалете Господа, всички народи; Славословете Го, всички племена;
2 Защото милостта Му към нас е голяма, И верността Господна <трае> до века. Алилуия.
17 След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете.
2 Затова людете се караха с Моисея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Моисей им рече: Защо се карате с мене? защо изпитвате Господа?
3 Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаеха против Моисея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни?
4 Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни.
5 А Господ рече на Моисея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви.
6 Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Моисей стори така пред очите на Израилевите старейшини.
7 И нарече мястото Маса {Т.е., Изкушение.}, и Мерива {Т.е., Каране.}, поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Да ли е Господ между нас, или не?
8 По това време дойде Амалик и воюва против Израиля в Рафидим.
9 А Моисей каза на Исуса <Навиева>: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалика; и утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си.
10 И Исус стори според както му каза Моисей, и би се с Амалика; а Моисей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма.
11 И когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спущаше ръката си, Амалик надвиваше.
12 А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисея, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепяха до захождането на слънцето.
13 Така Исус порази Амалика и людете му с острото на ножа.
14 Тогава рече Господ на Моисея: Запиши в книгата за спомен, и предай в ушите на Исуса, това, че ще излича съвсем спомена на Амалика под небето.
15 И Моисей издигна <там> олтар, който нарече Иеова Нисий {Т.е., Господ мое знаме.},
16 като рече: Ръка се подигна против Господния престол; затова, Господ ще ратува против Амалика от поколение в поколение.
7 А краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно и трезвено, <за да се предавате на> молитва.
8 Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове.
9 Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание.
10 Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат.
11 Ако говори някой, <нека говори> като <такъв, който прогласява> Божии словеса; ако служи някой, <нека служи>, като <такъв, който действува> със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е славата и господството до вечни векове. Амин.
12 Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно;
13 но радвайте се за гдето <с това> вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава.
14 Блажени <сте>, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас [откъм тях се хули, а откъм вас се прославя].
15 Никой от вас да не страда като убиец, или крадец, или злодеец, или като такъв, който се бърка в чужди работи.
16 Но, ако <страда някой> като християнин, да се не срамува, а нека слави Бога с това име.
17 Защото <дойде> времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако <почне> първо от нас, каква <ще бъде> сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие?
18 И ако праведният едвам се спасява, то нечистият и грешният где ще се явят?
19 Затова и тия, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател, като вършат добро.
16 Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите.
17 Затова някои от учениците Му продумаха помежду си: Какво е това що ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще ме видите; и <това>, защото отивам при Отца.
18 И рекоха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво <иска да> каже.
19 Исус, като разбра, че желаят да Го питат, рече им: За това ли се запитвате помежду си дето рекох: Още малко и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите?
20 Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.
21 Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата <си> поради радостта, че се е родил човек на света.
22 И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.
23 И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име.
24 До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
25 Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.
26 В оня ден ще искате в Мое име; и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас;
27 защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох.
28 Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.
29 Казват учениците Му: Ето, сега ясно говориш, и никаква притча не казваш.
30 Сега сме уверени, че Ти всичко знаеш, и няма нужда да Те пита някой, <за да му отговаряш>. По това вярваме, че си излязъл от Бога.
31 Исус им отговори: Сега ли вярвате?
32 Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си, и Мене да оставите сам; обаче не съм сам, защото Отец е с Мене.
33 Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.
© 1995-2005 by Bibliata.com