Book of Common Prayer
1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи;
2 Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.
3 Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява.
4 Не <е> така <с> нечестивите; Но те са като плявата, която вятърът отвява.
5 Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните;
6 Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел.
2 Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?
2 Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, <като> казват:
3 Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.
4 Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.
5 Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, <казвайки:>
6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.
7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.
8 Поискай от Мене и Аз ще <ти> дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.
9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.
10 Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии.
11 Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.
12 Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.
3 Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома. Господи, колко се умножиха противниците ми! Мнозина въстават против мене.
2 Мнозина думат за моята душа: Няма за него помощ в Бога. (Села).
3 Но Ти, Господи, си щит около мене, Слава моя и Тоя, Който възвишава главата ми.
4 С глас извиках, към Господа; И Той ме послуша от светия Си хълм. (Села).
5 <И> аз легнах и спах; Станах; защото Господ ме поддържа.
6 Няма да се убоя от десетки хиляди от людете, Които навред са се поставили против мене.
7 Стани, Господи; спаси ме, Боже мой; Защото Ти си поразил в челюстта всичките ми неприятели; Строшил си зъбите на нечестивите.
8 От Господа е спасението. Върху Твоите люде нека бъде благословението Ти. (Села).
4 За първия певец на струнни инструменти. Давидов псалом. Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми; Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор; Смили се за мене и послушай молитвата ми.
2 Човешки синове, до кога <ще обръщате> славата ми в безчестие? <До кога> ще обичате суета и ще търсите лъжа? (Села).
3 Но знайте, че Господ е отделил за Себе Си Своя угодник; Господ ще слуша, когато викам към Него.
4 Треперете и не съгрешавайте; Размишлявайте в сърцата си на леглата си и мълчете. (Села).
5 Принасяйте жертви на правда, И надявайте се на Господа.
6 Мнозина думат: Кой ще ни покаже доброто? Господи, издигни над нас светлостта на лицето Си.
7 Турил си в сърцето ми радост. По-голяма от <тяхната>, когато им се умножава житото и виното.
8 Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност.
7 Оплакване на Давида, което той пя Господу поради думите на вениаминеца Хус. Господи Боже мой, на Тебе уповавам; Спаси ме от всичките ми гонители, и избави ме;
2 Да не би да скъса като лъв душата ми И я раздере без да се намери избавител.
3 Господи Боже мой, ако съм сторил аз това, - Ако има в ръцете ми беззаконие,
4 Ако съм въздал зло на онзи, който бе в мир с мене, Или съм обрал онзи, който ми е без причина гонител,
5 То нека подгони неприятелят душата ми и <я> стигне, Нека стъпче в земята живота ми. И нека повали в пръстта славата ми. (Села).
6 Стани, Господи, в гнева Си; Подигни се срещу яростта на противниците ми, И събуди се заради мене, Ти, Който си отредил съда.
7 И нека събраните племена те обикалят; И ти се върни <да седнеш> на високо над тях.
8 Господ съди племената; Съди и мене, Господи, според правдата ми; И според моето незлобие нека ми бъде.
9 Нека се спре вече беззаконието на нечестивите; А праведният утвърди Ти, Боже праведни, Който изпитваш сърцата и вътрешностите.
10 Моята защита е в Бога, Който избавя ония, които са с право сърце.
11 Бог е праведен съдия, Да! Бог Който се гневи всеки ден <на нечестивия>.
12 Ако се не обърне <нечестивия>, Той ще изостри меча Си; Запънал и приготвил е лъка Си.
13 Приготвил е против него и смъртоносни оръдия; Прави стрелите Си огнени <стрели>.
14 Ето, <нечестивият> е в мъки да роди беззаконие, Зачна нечестие и роди лъжа.
15 Изкопал е ров и направил го дълбок; Но той <сам> ще падне в ямата, която направи.
16 Нечестието му ще се върне на самата негова глава, И насилието му ще слезе на самото негово теме.
17 Аз ще хваля Господа за Неговата правда, И ще възпявам името на Всевишния Господ.
21 Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха.
22 Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.
23 А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха влязоха подир тях всред морето.
24 Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните;
25 Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните.
26 Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им.
27 И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето.
28 Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях.
29 А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.
30 Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг.
31 Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.
1 Петър, апостол Исус Христов, до избраните пришелци, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния,
2 <избрани> по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, <за да сте> послушни и <да бъдете> поръсени с кръвта Исус Христова; благодат и мир да ви се умножи.
3 Благословен <да бъде> Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите,
4 за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас,
5 които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.
6 В което <блаженство> се радвате, ако и за малко време да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни,
7 с цел: изпитването на вашата вяра, <като е> по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос;
8 Когото любите без да сте Го видели; в Когото като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,
9 като получавате следствието на вярата си, спасението на душите <си>.
10 За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която <бе назначена> за вас;
11 като издирваха, кое или какво време посочваше Христовият Дух, който беше в тях, когато предизвестяваше Христовите страдания, и след тях славите.
12 И откри им се, че не за себе си, а за вас, служеха те <в> това, което сега ви се извести чрез ония, които ви проповядваха благовестието чрез Светия Дух изпратен от небесата; в което и <самите> ангели желаят да надникнат.
14 Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене.
2 В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.
3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.
4 И вие знаете за къде отивам и пътя [знаете].
5 Тома Му казва: Господи, не знаем къде отиваш; а как знаем пътя?
6 Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.
7 Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели.
8 Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е.
9 Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?
10 Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и <че> Отец <е> в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си <ги> говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела.
11 Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца и <че> Отец <е> в Мене; или пък вярвайте Ме поради самите дела.
12 Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца.
13 И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина.
14 Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя.
15 Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.
16 И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.
17 Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде.
© 1995-2005 by Bibliata.com