Book of Common Prayer
103 (По слав. 102). Давидов <псалом>. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене <нека хвали> светото Му име.
2 Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.
3 <Той е>, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;
4 <Който> изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;
5 <Който> насища с блага душата {Еврейски: Украшението.} ти, <Тъй щото> младостта ти се подновява като на орел.
6 Господ извършва правда и правосъдие За всичките угнетявани.
7 Направи Моисея да познае пътищата Му, И израилтяните делата Му.
8 Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.
9 Не ще изобличава винаги, Нито ще държи <гняв> до века.
10 Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.
11 Защото колкото е високо небето от земята, <Толкова> голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,
12 Колкото отстои изток от запад, <Толкова> е отдалечил от нас престъпленията ни.
13 Както баща жали чадата си, <Така> Господ жали ония, които Му се боят.
14 Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.
15 Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.
16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.
17 Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците
18 На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
19 Господ е поставил престола Си на небето; И Неговото царство владее над всичко.
20 Благославяйте Господа, вие ангели Негови, Мощни със сила, които изпълняват словото Му, Като слушате гласа на словото Му
21 Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му.
22 Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.
111 (По слав. 110). По еврейски, азбучен псалом. Алилуя. Ще славя Господа от все сърце. В съвета на праведниците и всред събранието <им>.
2 Велики са делата Господни, Изследими от всички, които се наслаждават в тях.
3 Славно и великолепно е Неговото дело; И правдата Му остава до века.
4 Достопаметни направи чудесните Си дела; Благ и милостив е Господ.
5 Даде храна на ония, които Му се боят; Винаги ще помни завета Си.
6 Изяви на людете Си силата на делата Си Като им даде народите за наследство.
7 Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;
8 Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.
9 Той изпрати изкупление на людете Си; Постави завета Си за винаги; Свето е, преподобно е Неговото име.
10 Началото на мъдростта е страх от Господа; Всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века.
114 (По слав. 113). Когато излезе Израил из Египет, Якововият дом из люде другоезични,
2 Юда стана светилище <на Бога>, Израил Негово владение.
3 Морето видя и побягна; Иордан се възвърна назад;
4 Планините се разиграха като овни, Хълмовете като агнета.
5 Що ти стана, море, та си побягнало? <На тебе> Иордане, та си се върнал назад?
6 <На вас> планини, та се разиграхте като овни? <На вас> хълмове - като агнета?
7 Трепери, земьо, от присъствието Господно, От присъствието на Якововия Бог,
8 Който превърна канарата във воден поток, Кременливия камък във воден извор.
28 И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.
29 И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък.
30 И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.
31 И повика Моисея и Аарона <още> през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте;
32 подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене.
33 Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме.
34 И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си.
35 А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;
36 и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.
37 Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, <на брой> около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите.
38 Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда.
39 А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.
12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?
13 Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;
14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
15 При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;
16 защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;
17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.
18 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.
19 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.
20 Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.
21 Понеже, както чрез човека <дойде> смъртта, така чрез човека <дойде> възкресението на мъртвите.
22 Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.
23 Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.
24 Тогава <ще бъде> краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.
25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.
26 И смъртта, най-последен враг, <и тя> ще бъде унищожена,
27 защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е <вече> покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),
28 когато <казвам>, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.
9 И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем беса.
10 Тя отиде и извести на тия, които бяха Го придружавали, и които Го жалееха и плачеха.
11 Но те, като чуха, че бил жив, и че тя Го видяла, не повярваха.
12 Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха, отивайки в село.
13 И те отидоха и известиха на другите; но нито на тях повярваха.
14 После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и смъмра ги за неверието и жестокосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал.
15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.
16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.
17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;
18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.
19 И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога.
20 А те излязоха и проповядваха на всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които <го> придружаваха. Амин.
© 1995-2005 by Bibliata.com